Александър I Балас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър I Балас
владетел на Селевкидското царство
Управление150146 г. пр.н.е.
НаследилДеметрий I Сотер
НаследникДеметрий II Никатор
Лични данни
Роден
Починал
Други титливасилевс
Семейство
ДинастияСелевкиди
БащаАнтиох IV Епифан (съмнително)
БракКлеопатра Теа, дъщеря на Птолемей VI Филометор
ПотомциАнтиох VI Дионисий
Александър I Балас в Общомедия

Александър I Балас, (на гръцки: Аλέξανδρoς Bάλας) е владетел на Сирийското царство от династията на Селевкидите, управлявал от 150 до 146 г. пр.н.е.

Полибий пише, че в 154 – 153 г. пр.н.е. римският Сенат приема посещенията на младия Атал, Деметрий и Александър Балас, последните два водени от Хераклид, който се задържа там дълго, опитвайки се с хитрини и злонамереност да повлияе на сената. „Нито един от тях не удовлетвори трезвомислещите сенатори, които схванаха хитроумно стъкменото представление, и бяха откровено отвратени от Хераклид, но мнозинството, изкусено от мошеничеството на Хераклид, бе убедено да гласува решение, съдържащо следните условия: „Александър и Лаодика, децата на един цар, който бе наш приятел и съюзник, се явиха пред сената и се обърнаха към нас. Сенатът им дава правото да се върнат у дома си и да си възвърнат бащината си власт, и се реши да се удовлетвори тяхната молба за помощ. Хераклид, възползвайки се от това решение, веднага започна да събира наемници и привлече на своя страна много изтъкнати личности. Като пристигна в Ефес, зае се с подготовка на своето начинание.“

Хераклид бил един от приближените на Антиох IV Епифан, а Александър бил с неизвестен произход. Впоследствие Хераклид успял не само да го обяви за син на Антиох IV и претендент за престола, но и да го увенчае с царска диадема под името Александър Балас (Balas – семитска дума, вероятно означаваща „господар“). За това пишат Апиан, Йосиф Флавий и Страбон.

Царуване[редактиране | редактиране на кода]

След кратка война Александър Балас побеждава Деметрий I Сотер и става цар в Антиохия („Юдейски древности“, XIII, 2). Той се жени за Клеопатра Теа, дъщеря на Птолемей VI Филометор (упр. 180 – 145 пр.н.е.). Техен син е Антиох VI Дионисий.

Докато Балас е на трона, той се проявява като слаб владетел, отдаден на разгулен живот. Той сключва мир с Макавеите и се отказва от военни действия в Юдея. В Киликия избухва въстание и през 146 пр.н.е. провинцията се отделя под контрола на местните пирати.

Балас зависи напълно от военната подкрепа на египетския цар Птолемей VI. Но скоро претендент за царството става Деметрий II Никатор (145 – 139 и 129 – 126), син на Деметрий I Сотер. Тогава Птолемей VI оттегля помощта си от узурпатора Александър Балас и помага на законния наследник да заеме трона. Деметрий II се оженва за Клеопатра Тея, преди това съпруга на Александър и с помощта на баща ѝ Птолемей побеждава и принуждава Александър да бяга в Арабия, където бившият владетел е убит и обезглавен. Птолемей, който бил тежко ранен в главата по време на победно сражение над Александър Балас, починал три дни по-късно. Александър Балас бил наследен от Деметрий II Никатор (145 – 140 г. пр.н.е.).

Александър и Клеопатра Тея

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тетрадрахма на Александър I Балас, Антиохия (Сирия), 150 – 145 г. пр.н.е., с надпис ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΑΛΕΧΑΝΔΡΟΥ ΓΞΡ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]