Антиох III
|
||||||||
Антиох III Велики (Ἀντίoχoς Μέγας) е сирийски цар от династията на Селевкидите.
Син на Селевк II Калиник. Наследява властта след убийството на брат си Селевк III Сотер.
В периода 220—214 г. п. н. е. потушава въстание на сатрапите в Персия, Мидия и Мала Азия. През 219 г., започва война с елинистически Египет (четвърта Сирийска война - 219—217 п. н. е.), Антиох III превзема Коилесирия, Финикия и Палестина, но претърпява поражение в Битката при Рафия (217 г.), губейки по-голямата част от завоеванията си.
Могъществото, славата и прозвището „Велики“, Антиох III получава след похода му на изток, през 212—205 г., по време на които били подчинени Партско царство и Бактрия, и е сключен съюз с индийския цар. През 203 г. п. н. е. Антиох III отвоюва Палестина от Египет, а по-късно опитва отново да завладее Мала Азия и Тракия, което води до сблъсък с Пергамското царство и Римската империя (Сирийска война, 192—188).
Антиох III Велики организира успешно настъпление в Гърция но там се натъква на изпратените от римският сенат легиони. Претърпява поражение от римляните и техните съюзници в битката при Маниса, или Магнезия (190), след което Антиох III сключва мир, според който се отказва от своите териториални претенции на запад от планината Тавър. Сирийският цар е принуден също така да изплаща големи суми като контрибуция на Рим, както и да изпрати синовете си като заложници. Селевкидското царство започва да се превръща във второстепенна държава.
Антиох III е убит в Елимаида, от местни жители при ограбването на храм на бог Ел, от неговата армия.
