Луиджи Бокерини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луиджи Бокерини
италиански композитор
Луиджи Бокерини 
Роден: 19 февруари 1743
Лука, Тоскана, днес Италия
Починал: 28 май 1805
Мадрид, Испания

Луиджи Бокерини (на италиански: Luigi (Ridolfo Luigi)[1]) Boccherini, (1743 - 1805) е класически композитор и виолончелист, роден в Италия, натурализиран испанец. Музиката му е с изящен и галантен стил, макар че се развива и твори далеч от главните европейски музикални центрове. Най-известните му произведения са Менуетът в ла мажор от струнния квинтет оп. 11(13)[2], № 5, G. 275 и Концертът за виолончело и оркестър № 9 в си бемол мажор, G. 482. Този концерт дълго време се изпълнява в силно изменената редакция на немския челист и известен аранжор Фридрих Грюцмахер (нем. Friedrich Grützmacher), но в последните години се изпълнява по-често оригиналната му версия[3].

Биография[редактиране | edit source]

Луиджи Бокерини е роден в Лука, Италия, в семейството на италиански музикант от епохата на барока. Баща му е бил професионален виолончелист и контрабасист. Той изпраща младия Луиджи да учи в Рим. През 1757 отива с баща си във Виена, където и двамата са приети за придворни музиканти в Бургтеатер (de:Burgtheater). През 1761 Бокерини отива в Мадрид, Испания, където е ангажиран от Дон Луис, по-малкия брат на крал Карлос III. Там е в разцвета си под кралското покровителство, докато един ден кралят изразява несъгласието си с един пасаж от ново трио, композирано от Бокерини и нарежда да го промени. Композиторът, несъмнено раздразнен от тази намеса в изкуството му, повтаря същия пасаж, вместо да го промени, след което следва неговото незабавно уволнение. Заедно с Дон Луис Бокерини прекарва повече от 15 години (1769 - 1785) в Боадиля дел Монте (Мадрид) и Аренас де Сан Педро [4] в Кастилия, в подножието на планината Гредос[5], където ръководи и свири в оркестъра на принца. Там и в близкия град Канделеда[6] Бокерини написва много от най-брилянтните си творби.

Сред по-късните му покровители са френският консул Люсиен Бонапарт, а също и Фридрих Вилхелм II, крал на Прусия, сам любител виолончелист, флейтист и щедър поддръжник на изкуствата. За Бокерини настъпват трудни времена след смъртта на неговия испански покровител Дон Луис, двете му съпруги и двете му дъщери и той умира от туберкулоза почти в пълна нищета през 1805 г. Надживяват го само двамата му сина. Родословието му продължава в Испания и до наши дни.

През 1929 г. тленните останки на Бокерини са пренесени в родния му град Лука, Италия. На надгробната му плоча има следния текст на испански:

Luis Boccherini: tuvo conciencia de su dignidad y fue pura alma de artista. Abrió una era nueva a la música instrumental de cámara. Honró a Italia fuera de Italia.[7]

Луиджи Бокерини: той съзнаваше достойнството си и притежаваше чистата душа на артист. Той отвори една нова ера на инструменталната камерна музика. Уважаван в Италия и извън Италия.

Творчество[редактиране | edit source]

Стилът на Бокерини се характеризира с галантния чар на рококо[8], лекота и оптимизъм, показва много мелодични и ритмични инвенции, свързани с честото влияние на традиционните изпълнения на китара, характерни за второто му отечество Испания. Забравени след смъртта му през XIX век, неговите произведения придобиват по-голямо признание по-късно с преиздаване на нотните текстове на произведенията му, записи и в концертните зали.

Много от неговите камерни произведения следват традициите, установени от Йозеф Хайдн; все пак често се признава, че Бокерини е развил модела на Хайдн за струнен квартет, като е предоставил водеща роля на виолончелото, докато Хайдн му предоставя само роля на акомпанимент. По-скоро някои източници на стила на Бокерини се откриват в произведенията на известния италиански виолончелист Джовани Батиста Чири, който е творил преди Бокерини и Хайдн.

Бокерини е бил виртуозен виолончелист, може би най-съвършеният в историята на музиката. Той често е изпълнявал цигулков репертоар на виолончело, умение, което е придобил при заместване на заболели цигулари при концертни турнета. Това съвършено владеене на инструмента му донася високо признание от съвременниците му (особено от цигуларите Пиер Байо, Пиер Роде и виолончелиста Бернхард Ромберг) и се доказва от партиите на виолончелото в неговите произведения, особено в квинтетите за две виолончела, често разглеждани като концерти за виолончело със съпровод на струнен квартет.

Творчеството на Бокерини обхваща много камерни произведения:

  • 29 сонати за виолончело
  • над 10 сонати за цигулка със съпровод на клавесин или пиано
  • над 10 дуети за 2 цигулки
  • над 30 произведения за 3 инструмента
  • над 100 струнни квартета
  • 113 квинтета за 2 цигулки, виола и 2 виолончела; този вид квинтети за пръв път е въведен от Бокерини.

Освен това той е автор на:

  • над 30 симфонии
  • 12 концерта за виолончело и оркестър
  • религиозна музика: Стабат матер оп. 61 (Stabat Mater op. 61), Празнична меса (Missa Solemnis, партитурата е изгубена), мотети, оратории, кантати
  • опери: Ла Клементина (La Clementina), партитурата на която също е изгубена, арии.

Произведенията на Бокерини са каталогизирани от френския музиколог Ив Жерар (род. 1932)[9]. При позоваване на каталога на Жерар, пред каталожния номер се поставя буквата G., по името на съставителя му.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Биографичен речник (ит.)
  2. Има разногласия относно опусния номер на това произведение. Известен е и с опусен № 13. В каталога на Жерар под № G. 275 е отбелязан този менует, но с опус 11 № 5. Тези разногласия са породени от факта, че в опус 13 има менует в същата тоналност, но е под № 6. Освен това менуетът е в тоналност ла мажор, а триото към него - в ре мажор. Това поражда и различни означения на тоналността му - както ла мажор, така и ре мажор.
  3. В редакцията на Грюцмахер втората част на G. 482 - Andante grazioso, е заменена с втората част на концерта в сол мажор, G.480 - Adagio (non troppo). Изменения има и в първата и третата част на концерта, като са вмъкнати фрагменти от концертите му в до мажор, G. 477 и ре мажор, G. 478. Освен това Грюцмахер пише и собствени каденци за този концерт - Gramophone The Archive
  4. es:Arenas de San Pedro
  5. es:Sierra de Gredos
  6. es:Candeleda
  7. Цитат от биографията му в страницата на гр. Боадиля дел Монте
  8. Heartz, Daniel. Music in European Capitals: the Galant Style, 1720–1780. London - New York, Norton edition, 2003. ISBN 0-393-05080-7
  9. Gérard, Yves: Thematic, Bibliographical and Critical Catalogue of the Works of Luigi Boccherini (London, Oxford University Press, 1969, 716p.) ISBN 0-19-711616-7

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • ((en)) Списък на произведенията му според каталога на Жерар (на английски): List of compositions
  • ((fr)) Списък на произведенията му според каталога на Жерар (на френски): Catalogue de l'oeuvre
  • ((it)) Биография на Бокерини в "Биографичен речник" на Енциклопедия Трекани
  • ((en)) Биография на Луиджи Бокерини и записи на негови произведения в Класически музикални архиви: Classical archives
  • ((es)) Подробна биография на Луиджи Бокерини в страницата на град Боадиля дел Монте (Мадрид), Испания (на испански): Luigi Boccherini
  • ((en)) Маркевич, Димитри - Луиджи Бокерини - един несправедливо пренебрегван велик композитор на музика за виолончело Dimitry Markevitch - Luigi Boccherini - An Unjustly Neglected Great Composer for the Cello
  • Концерт за виолончело и оркестър № 9 в си бемол мажор G. 482–III част – Rondo Allegro (видео): youtube.com
  • Менует от струнен квинтет в ре мажор, Ор. 11 (13), № 5 (аудио): youtube.com
  • Менует от струнен квинтет в ре мажор, Ор. 11 (13), № 5 - нотен текст (необходима е приставка Scorch Plug-in, от тази страница може да се свали нотният текст и в .pdf формат): Mfiles.co.uk
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Luigi Boccherini“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.