Андрес Сеговия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрес Сеговия
Andrés Segovia (1963) by Erling Mandelmann.jpg
Андрес Сеговия през 1963
Информация
Рождено име Andrés Segovia Torres
Роден 21 февруари 1893 г.(1893-02-21) [1]
Линарес, Испания
Починал 2 юни 1987 г. (на 94 г.) [1]
Мадрид, Испания
Стил Класическа музика
Инструменти китара
Активни години 1909-1987
Андрес Сеговия в Общомедия


Андрѐс Сего̀вия Торес (на испански: Andrés Segovia Torres) по-известен като Андрѐс Сего̀вия е изтъкнат испански китариствиртуоз. Считан е за една от най-влиятелните личности в областта на класическата китара през 20-ти век с огромно влияние върху развитието ѝ като концертен инструмент. [2]

Сеговия е известен с виртуозните си изпълнения както на творби написани за него от съвременни композитори като Федерико Морено Тороба така и с негови собствени транскрипции на класически творби писани за други инструменти. В интервю за Ню Йорк Таймс от 1967 споделя, че целите на живота му са да освободи китарата от образа ѝ на народен инструмент; да създаде репертоар и аудитория за нея и да ѝ извоюва място на уважаван инструмент в учебните заведения наред с пианото и цигулката [3] — цели за които работи непрестанно до последните си дни.

Ранни години[редактиране | edit source]

Сеговия започва да свири на шестгодишна възраст като първият му досег е с фламенко, но още от началото той предпочита експресивната музика на композитори като Федерико Морено Тороба. Музикалните му интереси ужасяват баща му — по професия адвокат, който иска синът му да изучава право. [3]

На десетгодишна възраст е изпратен да живее при чичо си и леля си в Гранада. Там изучава пиано и цигулка, но не проявява особен интерес и отделя повече време на свиренето на китара. [1] Тъй като по това време китарата се смята предимно за „кръчмарски“ инструмент за съпровод на песни и танци Сеговия се развива като самоук китарист прилагайки наученото по теория и история на музиката към китарата. В резултат развива собствена техника на свирене. [1] [3] Прекарва много време в двореца Алхамбра, който за него е извор на вдъхновение.

Кариера[редактиране | edit source]

Дебютът на Сеговия пред публика е през 1909 в Гранада когато е на 16. [1]

Следващите му концерти са в Мадрид през 1912 където изпълнява творби на Франциско Тарега и собствени транскрипции на творби на И.С.Бах, Парижката консерватория през 1915, Барселона през 1916. Следва успешно турне в Южна Америка през 1919. В началото на XX век класическата китара е в упадък като само в Барселона и района на Рио де ла Плата има известен интерес. Появата на Сеговия на сцената заедно с усилията на Мигел Льобет поставя началото на възраждането на интереса към този инструмент.

Комбинацията от силната личност и артистизъм на Сеговия и технологичните новости в началото на XX-ти век (звукозапис, радио, въздушен транспорт) дават възможност за ново популяризиране на китарата.

През 1921 Сеговия се среща в Париж с полския композитор и пианист Александър Тансман, който впоследствие пише известен брой произведения за Сеговия. Едно от тях — Cavatina печели международна награда за композиция в Сиена през 1952.

През 1923 Сеговия посещава за пръв път Мексико. Силно впечатлен от представянето му мексиканският композитор Мануел Понсе пише статия за вестника Ел Универсал, а впоследствие композира многобройни произведения за Сеговия.

Дебютът му в Париж е организиран от големия виолончелист Пабло Касалс по чието лично настояване композитори като Мануел де Файя и Пол Дюка отиват на концерта на неизвестния млад испанец. [3]

Първият му концерт в САЩ през 1928 е организиран от виенския цигулар Фриц Крайслер. [3] Скоро след това бразилският композитор Ейтор Вила-Лобос композира известните си „Дванадесет етюда“, които впоследствие посвещава на Сеговия. Впоследствие Виля-Лобос продължава да пише за Сеговия както и транскрибира множество класически пиеси за китара.

През 1932 във Венеция Сеговия се среща и сприятелява с композитора Марио Кастелнуово-Тедеско. Тъй като Кастелнуово-Тедеско не свири на китара Сеговия му предоставя творби от Понсе и Фернандо Сор, които да изучава. Кастелнуово-Тедеско композира многобройни пиеси за китара много от които посветени на Сеговия. Неговият Опус 99 от 1939 е първият концерт за китара написан през XX-ти век и последната му творба написана в Италия преди да емигрира в САЩ. Премиерата на концерта е в представена от Сеговия в Уругвай през 1939.

През 1935, Сеговия за пръв път изпълнява пред публика Chaconne от Партита в ре минор за соло цигулка на И.С.Бах (BWV 1004) — произведение считано за изключително трудно за изпълнение както на цигулка така и на всеки друг инструмент. Сеговия смята, че Бах е написал тази пиеса за китара или лютня а не за цигулка. Мнозина музиканти въпреки, че не са съгласни с него намират изпълненията му за изключително убедителни. [3]

През 1936 гражданската война в Испания принуждава Сеговия да емигрира. Живее известно време в Генуа а след това се установява в Монтевидео. [1] Въпреки това той не прекъсва връзката си с родината и се връща многократно в Испания по време на режима на Франко — нещо което разрушава приятелството му с Пабло Касалс [3]

След Втората световна война Сеговия се връща в Испания и започва да записва по-често и да изнася многобройни концерти в Европа и САЩ в продължение на следващите 30 години.

През 1954, Хоакин Родриго му посвещава своята Fantasía para un gentilhombre (Фантазия за джентълмен).

През 1962 Джон Дуарте посвещава своята Английска сюита оп.31 на Сеговия и съпругата си. На 24 Юни 1981 Сеговия е удостоен от крал Хуан Карлос I с наследствената титла Маркиз на Салобреня като признание за приноса му към музиката и изкуството. [4] [5]

Андрес Сеговия продължава да концертира епизодично и през последните години на живота си живеейки в Коста дел Сол през 70-те и 80-те.

Техника[редактиране | edit source]

Техниката на изпълнение на Сеговия се отличава от тази на школата на Тарега и последователите му като Емилио Пухол по отношение на позицията на дясната ръка и звукоизвличането. Сеговия както и Мигел Льобет (който преподава на Сеговия много от своите транскрипции на пиеси за пиано на Енрике Гранадос) извличат звуците използвайки едновременно върховете на пръстите и ноктите си, което позволява по богат тембров обхват от другите техники. Исторически различните школи по класическа китара спорят, коя техника на звукоизвличане е най-добра — само с върховете на пръстите, само с нокти или комбинация от двете.

След Втората световна война Сеговия е от първите, които подкрепят използването на новите за времето си струни от найлон вместо традиционните струни от животински черва. Това нововъведение позволява много по-голяма стабилност в цялостния звук и интонация на китарата и е последният липсващ детайл в стандартизацията на инструмента.

Репертоар[редактиране | edit source]

Репертоарът на Сеговия се състои от три основни части. На първо място са съвременни творби включително концерти и сонати повечето от които специално написани за него от композитори, с които той работи съвместно по-специално испанците Федерико Морено Тороба, Федерико Момпоу и Хоакин Родригес, мексиканецът Мануел Понсе, италианецът Марио Кастелнуово-Тедеско и бразилецът Хейтор Виля-Лобос. На второ място транскрипции на класически творби композирани за други инструменти (напр. лютня, клавесин, пиано, цигулка, виолончело) от И.С.Бах, Исак Албениз, Енрике Гранадос и много други видни композитори. На трето място са класически произведения за китара от композитори като Фернандо Сор и Франциско Тарега. Има и някои собствени композиции [6] като Estudio sin luz (Eтюд без светлина), но те са сравнително малка част от репертоара му.

Сеговия подбира внимателно репертоара си и изпълнява само творби с които се идентифицира персонално. Известен е с това, че отказва атонални творби или такива, които смята за прекалено радикални, дори когато са му посветени, напр. отказва Quatre pièces brèves на швейцарския композитор Франк Мартен и Сеговиана на френския композитор Дариус Мийо. [7]

Преподавателска кариера[редактиране | edit source]

Сеговия води майсторски класове по време на Музика ен Компостела в Сантяго де Компостела. Преподава и в Академия музикале Чигиана в Сиена подпомаган от венецуелския китарист Арилио Диаз. По-късно неговият клас е поет от италианския китарист Оскар Гилия. [8]

Въпреки дългата си кариера като преподавател Сеговия никога не систематизира своята техника в школа по китара. [1]

Неговият преподавателски стил е повод за противоречия. Някои от съвременните изпълнители го определят като догматично-авторитарен. Джон Уилямс например крикитува неговия обхват като учител и говори за атмосфера на страх в класовете му. [9]

Музикално наследство[редактиране | edit source]

Сеговия може да се счита за катализатор на възприемането на китарата като сериозен концертен инструмент способен на емоционална наситеност и дълбочина на интерпретацията и като достоен за сцената пред претенциозната музикална общественост, която до този момент възприема китарата като ограничен, салонен инструмент. [1]

През май 1995 в родния му град Линарес е основан музей Фондация Андрес Сеговия.[10]

Цяло поколение класически китаристи се изграждат върху техниката и музикалната чувствителност на Сеговия вкл. виртуози като Кристофър Паркенинг, Джулиан Брийм и Оскар Гилиа.

Оставя и многобройни транскрипции за китара на произведения за други инструменти както и редакции на оригинални произведения за китара.

Награди[редактиране | edit source]

Сеговия е носител на многобройни награди и отличия вкл. Доктор хонорис кауза от десет университета, благородническа титла маркиз, Награда Сонинг (1974), Ернст фон Сименс Музикпрайс (1985) и награди Награда Грами за албума си Segovia Golden Jubilee (Сеговия — златен юбилей) [11] (1958) както и Грами за цялостно творчество (1986). [12]

Личен живот[редактиране | edit source]

Сеговия се жени за пръв път през 1918 за Аделаиде Портийо. Втората му женитба е през 1935 за пианистката Пакита Мадригера. От 1944 поддържа връзка с бразилската певица и китаристка Олга Прагер Коельо, която продължава повече от десетилетие. През 1961 [3] или 1962 [13] се жени за 22 годишната си ученичка Емилия Магдалена дел Корал Санчо. Има общо три деца — син и дъщеря от първия си брак и син от последния. Най-малкият му син Карлос-Андрес е роден повече от 50 години след първите му две деца когато Сеговия е на 77. В интервю той коментира „Аз съм по-прочут с това, че съм баща отколкото като артист“ [3]

Умира в Мадрид от сърдечен удар 2-ри Юни, 1987, на 94 годишна възраст. Погребан е в родния си Линарес.

След смъртта му титлата му маркиз на Салобреня наследена от сина му от последния брак Карлос-Андрес де Сеговия и дел Корал. [1]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Andrés_Segovia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  


Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и [1] Биография на Андрес Сеговия
  2. [2] Статия в Gutiarrmagazine
  3. а б в г д е ж з и [3] Статия в Ню Йорк Таймс
  4. [4] Маркизи на Салобреня
  5. [5] Арсенал на известни музиканти
  6. [6] Каталог Поци
  7. [7]
  8. [8] Оскар Гилия
  9. [9] Интервю с Джон Уилямс
  10. http://www.segoviamuseo.com/
  11. [10] Грами
  12. [11] Грами за цялостно творчество
  13. http://www.aureoherrero.org/cronologia.htm