Фламенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фламенко
Стилистични корени Андалуска и циганска народна музика
Културни корени Андалусия, края на 18 век
Типични инструменти Фламенко китара, класическа китара, кастанети, вокал, палмас, кахон
Популяризиране 18 век
Подстилове
Ново фламенко
Белен Мая - танцьорка

Фламенко (на испански: Flamenco) е испански фолклорен музикален жанр, често съпровождан с характерен танц. Обособява се в края на XVIII век сред циганите в Андалусия, като изследователите откриват в него и берберски, и еврейски влияния. През втората половина на XIX век жанрът придобива популярност в цяла Испания и дори извън страната. На 16 ноември 2010 година ЮНЕСКО обявява фламенкото за световно наследство.[1] Традиционно фламенкото има акомпанимент на акустична китара, ударни инструменти и кастанети.

Фламенкото има в себе си три елемента - песен, музикален акомпанимент (поне китара) и танц. По време на изпълнение всеки един елемент има свой момент и останалите два са длъжни да се съобразяват с него. Пеенето е на куплети, наречени летрас. Моментът на китарата се нарича фалсета, а този на танцьора - ескобия. Танцьорът в случая изпълнява ролята на ударните музикални инструменти. За всяка част има определен начин на танцуване. По начало фламенкото идва от пеенето. Има фламенко, което не може да се танцува, и таково, което не може да се свири.

Танцуването във фламенкото е много колоритно и разнообразно, защото взима елементи освен от циганската и андалуската култура, също и от ориенталската, африканската, латиноамериканската, египетската и други култури. Във фламенкото има повече от 50 различни palos (видове фламенко танц)[2], като някои от най-известните са Алегрия, Булерия, Танго, Тиенто, Tarantos, Румба, Seguirias, Фанданго, Malaguenas, Севияна, Guajira, Colombiana, Solea. Всеки един танц носи определено настроение, ритъм и маниер на танцуване и се танцува по различни поводи. Някои танци са весели и празнични. Те са по-бързи от другите и движенията са по-освободени. Други танц изразяват болка, тъга, агония и се танцуват с по-голямо напрежение и отсеченост, а трети олицетворяват срещата между мъжа и жената и имат определени части — на опознаване, на контакт и на изразяване на индивидуалността.

Произход[редактиране | edit source]

Фламенко
El Flamenco*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Sargent John Singer Spanish Dancer.jpg
Испанска танцьорка, Ждон Сингер Сарджънт, 1880 г.
Държава Испания
Тип Културно нематериално
Критерии R1, R2, R3, R4 и R5
Справка 00363
Регион** Списък на световното културно и
природно наследство на ЮНЕСКО
в Северна Америка и Европа
Регистрационна справка
Вписване 2010  (34та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Има много версии както за произхода на думата фламенко, така и за музиката и танца. Източниците трябва да се търсят още в мавританската музикална култура. Съществено влияние върху този стил оказва циганската музика — много я считат за основната и истинскиат носител на стила. В XV век в Испания от Византия пристигат циганите, разселват се по южното крайбрежие на страната в провинция Андалусия и по свой обичай те започват да променят местната музика и традиции — мавритански, еврейски и испански. От цялата тази смесица на култури, музикани стиове и традиции се ражда фламенкото.

Дълго време то се счита за „затворено изкуство“, тъй като циганите водят изолиран живот и го танцуват в своите изолирани, малки групи. В края на XVIII век гоненията на циганите престават, и фламенкото излиза по таверните и кафетата на свобода.

В края на XX век фламенкото започва да вписва в себе си кубински мелодии и джазови мотиви, както и елементи на класическия балет. Един от най-известните танцьори на фламенко е Хоакин Кортес, който го изважда от каноничния стандарт и му придава жизненост и изразителност. Импровизационният характер на фаменкото, сложният ритъм и специфичната техника на изпълнение много често го правят невъзможно да се запише с ноти. Затова музиката, танците и песните се предават от майстор на ученик.

Джордж Бороу твърди, че думата flemenc е синоним на циганин. В същото време flama на испански означава „огън“, „пожар“, а enco означава „подобен на“, „принадлежащ на“.

Атрибути[редактиране | edit source]

Важен елемент от образа на танцьорките на фаменко е традиционната рокля, наричана бата де кола — тя е типична за фламенкото, достигаща до земята, направена обикновено от разноцветни материали и украсена в долната си част с набори, шалове и други. Праобраз на тази рокя се счита традиционното облекло на циганките. Неотменна част на танца е играта с долната част на роклята, която много често е издължена и дори се влачи отзад. Мъжът танцьор е обикновено облечен с тъмни панталони, широк пояс и бяла риза с широки ръкави. Към всичко това трябва да се прибави къса жилетка-болеро, наречена чалеко и традиционният испански шал.

Испанският шал е с много дълги ресни и е класическият атрибут на женския танц. Той се завръзва около ханша като подчертава жествеността и стройната женска фигура. При танца може да пада и от раменете, като при въртеливите движения напомня летяща птица. Други класически атрибути са голамото ветрило и кастанетите, които обаче не винаги присъстват. Обувките на жените са много характерни с невисоко и сравнително широко токче. обикновено са в цвят, който се съчетава с роклята. Много често ритъмът се подчертава с щракане на пръсти или пляскане с ръце. Най-чистите форми на фламенкото всъщност избягват използването на кастанети, тъй като ограничават възможността за страстната и изразителна игра на китките на ръцете.

Днес фламенкото е особено популярно сред съвременните хореографи, защото те виждат в това изкуство големи възможности за творчество, нововъведения и импровизации.[3] Повечето певци и танцьори минават през професионална подготовка. Фламенкото се играе в четири различни места — хуерга, кабаре, концерт и театър.

Хуергата е почти спонтанно, неофциално събиране с танц, пеене, пляскане с ръце, или просто почукване в рутъм по масата. Певците винаги са в центъра на изпълнението. Професионалният концерт е много по-официално събитие. Обикновено има един китарист и един певец, но може да се състои и от два-три танцьора и двама-трима китаристи. Новото модерно фламенко може да включва и саксофони, флейти и пиано, дори електрическа китара и бас китара.

Фламенко
Фламенко мелодия "JCzarnecki-Flamenco", JCZA.

Известни изпълнители[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Gerhard Steingress: Cante Flamenco: Zur Kultursoziologie der andalusischen Moderne. Peter Lang, Frankfurt am Main 1997, ISBN 3-631-30474-9.
  • Kersten Knipp: Flamenco. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2006, ISBN 3-518-45824-8.
  • Bernard Leblon: Flamenco. Palmyra, 2007, ISBN 3-930378-70-1.
  • Stefan Krüger: Die Musikkultur Flamenco: Darstellung, Analyse und Diskurs. Hamburg 2001 (Dissertation Universität Hamburg, PDF, 1,0 MB).
  • Anja Vollhardt (Text), Elke Stolzenberg (Fotos): Flamenco: Kunst zwischen gestern und morgen. Weingarten Verlag, 1988/1996, ISBN 3-8170-4006-7.
  • Gerhard Graf-Martinez: Flamenco Gitarrenschule Band 1, Lehr- und Nachschlagewerk. Schott, Mainz 1994, ISBN 3-7957-5083-0.
  • Gerhard Graf-Martinez: Flamenco Gitarrenschule Band 2, Lehr- und Nachschlagewerk. Schott, Mainz 1994, ISBN 3-7957-5084-9.
  • Donn E. Pohren: The Art of Flamenco. Bold Strummer Ltd, 2005, ISBN 0-933224-02-8.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Flamenco, UNESCO - Intangible Heritage Section
  2. Фламенко Танц Техники Enforex — Spanish in the Spanish World, История на Фламенко Танца
  3. La hibridación transcultural como clave de la formación del Nuevo Flamenco (aspectos histórico-sociológicos, analíticos y comparativos