Пако де Лусия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пако де Лусия
Paco de lucia 2007.jpg
Пако де Лусия
Информация
Рождено име Франсиско Санчес Гомес (Francisco Sánchez Gómez)
Също известен като Пако де Лусия
Роден 21 декември 1947 г.(1947-12-21)
Алхесирас, Испания
Починал 25 февруари 2014 г. (на 66 г.)
Плая дел Кармен, Мексико
Стил фламенко
Занятие(я) китарист и композитор
Музикален инструмент китара
Години на активност 1965–2014
Уебсайт Pacodelucia.org

Пако де Лусия (на испански: Paco de Lucía) е китарист и композитор от Испания, майстор на фламенко китарата. Истинското му име е Франсиско Санчес Гомес (на испански: Francisco Sánchez Gómez). Изпълнява композиции от различни жанрове: фламенко, джаз, фънк, класическа и етно музика, като понякога ги смесва. Носител е на наградата „Принцът на Астурия“ в областта на изкуството за 2004 г.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е под името Франсиско Санчес Гомес в Алхесирас, град в провинцията Кадис в Андалусия. Франсиско е най-малкото от петте деца в семейството. Негов баща е фламенко китаристът Антонио Санчес, а братята му Рамон де Алхесирас (р. 1938) и Пепе де Лусия (р. 1945) стават по-късно съответно фламенко китарист и фламенко певец. Франсиско приема сценичното име Пако де Лусия в памет на майка си Лусия Гомес. Първите си уроци по китара взима от баща си и от Рамон, когато е на 7 години.

Пако де Лусия

През 1958 г., когато е на 11 години, де Лусия осъществява първата си публична изява, която е предадена в ефира на радио „Алхесирас“. През 1959 г. участва във фламенко фестивала в Херес де ла Фронтера и е награден със специалната награда. През 1961 г., на 14-годишна възраст, записва с Пепе „Los Chiquitos de Algeciras“ — първият му запис, за който братята получават награда от фестивала в Херес през 1962 г. Заедно с Пепе участва в турне на фламенко трупата на танцьора Хосе Греко през 1963. В Ню Йорк се запознава със Сабикас, който го насърчава да се отдели от стила на Ниньо Рикардо и да създаде своя традиция.

През 1964 г. семейството се премества да живее в Мадрид. През тази година Пако се запознава с китариста Рикардо Модрего, с когото записва няколко албума в началото на своята кариера. В периода 1968-1977 г. работи съвместно с Камарон де ла Исла, друг новатор във фламенкото. С него Пако де Лусия записва общо 10 албума.

През 1979 г. Пако де Лусия, Джон Маклафлин и Лари Кориел формират китарно трио и правят турне в Европа. Кориел е по-късно заместен от Ал Ди Меола и след 1981 г. триото записва три албума в този състав. Записва няколко албума със своята собствена група, секстет „Пако де Лусия“. През 2007 г. Кадиският университет го удостоява с титлата Доктор хонорис кауза за приносите му в музиката и културата.

Де Лусия умира от сърдечен удар на 25 февруари 2014 г. в Плая дел Кармен, Мексико, където живее през последните години от живота си.[1][2][3][4][5][6]

Дискография[редактиране | edit source]

  • „Los Chiquitos de Algeciras“ (1961) с Пепе де Лусия
  • „Dos guitarras flamencas en stereo“ (1965) с Рикардо Модрего
  • „Doce canciones de García Lorca para guitarra“ (1965) с Рикардо Модрего
  • „Dos guitarras flamencas en América Latina“ (1967) с Рамон де Алхесирас
  • „Canciones andaluzas para dos guitarras“ (1967) с Рамон де Алхесирас
  • „La fabulosa guitarra de Paco de Lucía“ (1967)
  • „Doce Hits Para 2 Guitarras Flamencas“ (1969)
  • „Hispanoamérica“ (1969)
  • „Fantasía flamenca“ (1969)
  • „Recital de guitarra“ (1971)
  • „Con Los 7 De Andalucia“ (1971)
  • „El Mundo del Flamenco“ (1971)
  • „El duende flamenco“ (1972)
  • „Fuente y caudal“ (1973)
  • „En vivo desde el teatro real“ (1975)
  • „Almoraima“ (1976)
  • „Interpreta a Manuel de Falla“ (1978)
  • „Castro Marín“ (1981)
  • „Friday Night in San Francisco“ (1981) с Ал Ди Меола и Джон Маклафлин
  • „Sólo quiero caminar“ (1981) със секстет „Пако де Лусия“
  • „Passion, grace and fire“ (1983) с Ал Ди Меола и Джон Маклафлин
  • „Live... one summer night“ (1984) със секстет „Пако де Лусия“
  • „Siroco“ (1987)
  • „Zyryab“ (1990)
  • „Concierto de Aranjuez de Joaquín Rodrigo“ (1991)
  • „Live in América“ (1993) със секстет „Пако де Лусия“
  • „The guitar trio“ (1996) с Ал Ди Меола и Джон Маклафлин
  • „Luzia“ (1998)
  • „Cositas Buenas“ (2004)

Източници[редактиране | edit source]

  1. Muere el guitarrista flamenco Paco de Lucía, en Playa del Carmen (video). // Grupo SIPSE, 26 February 2014. Посетен на 26 February 2014.
  2. PGJE confirma muerte de Paco de Lucía en Playa del Carmen. // El Universal. 26 February 2014. Посетен на 26 February 2014.
  3. Paco de Lucía murió en Playa del Carmen: Procuraduría de Quintana Roo. // La Crónica de Hoy. 26 February 2014. Посетен на 26 February 2014.
  4. Paco de Lucía llegó por su propio pie al hospital donde murió. // El Nacional. 26 February 2014. Посетен на 26 February 2014.
  5. Славова, Петя. Почина Пако де Лусия. // Dnes.bg. Инвестор.БГ АД, 2014-02-26. Посетен на 2014-02-26.
  6. Почина известният китарист Пако де Лусия. // Дневник. Икономедиа АД, 2014-02-26. Посетен на 2014-02-26.

Външни препратки[редактиране | edit source]