Човешко жертвоприношение
Човешкото жертвоприношение е разновидност на жертвоприношение, при което се жертва най-висшето благо - човешкия живот, който се принася в дар за омилостивяване на божество. В съвременните правни системи, човешките жертвоприношения са криминализирани и се третират като специален вид убийство - ритуално убийство.
Култът към човешки жертвоприношения е функция и се отнася към определен тип култура на живот - средство за приближаване към Бога под формата на курбан, с цел омилостивяване, или пък като благодарност за военна победа, в който случай, жертвите са военнопленници.
Генезис и разпространение [редактиране]
Древната практика на човешки жертвоприношения е тясно свързана с признаването на светостта на кръвта като въплъщение на жизнената сила на човека. В резултат на това схващане са въведени т.нар. безкръвни форми на причиняване на смърт (удавяне, задушаване, аутодафе), които сравнително рядко се използват като форма за изпълнение на смъртно наказание в религиозно-културен контекст.
Човешките жертвоприношения се свързват с култа към плодородието на почвата и следователно се свързват повече със земеделските цивилизации, отколкото със скотовъдите и номадите. В примитивните общества жертвата се е давала на Бога от царя-жрец, и е въплъщавала дара към растителната сила на земята, която се е приравнявала на бога на плодородието.
В древността античните автори са свързвали човешките жертвоприношения с народите на Африка или Древна Либия (дагомеи, ашанти) сред които те са се практикували и са били разпространени. В Древен Египет, когато знатен е бил изпращан в отвъдното, с него били принасяни в жертва стотици негови роби, за да го придружават по пътя към Ада и да му помагат и следват и в задгробния живот. Семитските народи (асирийците, амонците, финикийците, пуните) са принасяли детски жертвоприношения в огнената паст на Молох.
Огромният мащаб на човешки жертвоприношения в културите на Мезоамерика е със спорен произход, като по въпроса съществуват две версии - земеделската култура в районите на Централна Америка и пренос на тази култура от Стария свят в древността и античността от финикийците и пуните. В империята на инките човешките жертвоприношения са били в ограничен мащаб и са свързани с култът към Слънцето, в което има аналогия с отношението към зороастризма на древните семитски народи.
Ритуални жертвоприношения са отбелязани и в Древна Индия. Те са се практикували сред последователите на богинята Кали (виж туги). В Китай, подобно на Древен Египет, до XVII век императорите понякога били погребвани с онези от антуража им, които не искали да живеят без господаря си и пожелавали да го следват след смъртта му. Японците изоставили тази практика на човешки жертвоприношения в периода на ранното средновековие в Европа.
Литература [редактиране]
- David Carrasco. City of Sacrifice: The Aztec Empire and the Role of Violence in Civilization. Moughton Mifflin, 2000.
- Dennis D. Hughes. Human Sacrifice in Ancient Greece. Routledge, 1991.
- Miranda Aldhouse Green. Dying for the Gods: Human Sacrifice in Iron Age and Roman Europe. Trafalgar Square, 2001.
- Человеческие жертвоприношения у народов мира
- Плутарх. Сравнительные жизнеописания. Фемистокл
- Плутарх. Сравнительные жизнеописания. Пелопид
