Ромен Гари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ромен Гари
Romain Gary
Псевдоним Ромен Гари,
Емил Ажар,
Сатан Богат,
Рене Дьовил,
Фоско Синибалди
Роден Роман Кацев
8 май 1914 г.(1914-05-08)
Вилнюс, Руска империя
Починал 2 декември 1980 г. (на 66 г.)
Париж, Франция
Професия писател, пилот, дипломат
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1945-1980
Награди Гонкур (1956 и 1975)
Съпруга Лесли Бланш (1944-1961)
Джийн Сийбърг (1962-1970)
Ромен Гари в Общомедия

Ромен Гари (на френски: Romain Gary, псевдоним на Роман Кацев) е френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат. Той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“: веднъж 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар (Émile Ajar).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роман Кацев е роден на 8 май 1914 г. в град Вилно, на територията на Руската империя (по-късно Вилнюс, Литва). Майката на бъдещия писател е провинциалната актриса Нина Овчинская. Тя имигрира с него във Варшава, когато момчето е на три години. Бащата на Ромен, Арье-Лейб Кацев, напуска семейството през 1925 г. и се жени повторно. За свои истински баща Ромен счита Иван Мосжухин, звезда на руското нямо кино. През 1928 г. майката и синът се установяват във Франция, в Ница. Ромен изучава право в Екс ан Прованс и в Париж. През 1938 служи в авиацията, присъединява се към Свободна Франция през 1940 г. и служи в Свободните въздушни сили на Франция. Воюва като пилот в Европа и Африка. Налага се да емигрира във Великобритания и постъпва във френската войска, във формирование на Шарл де Гол. След войната се връща във Франция и е поканен на служба като дипломат и търговски аташе. Първото му дипломатическо назначение е в България, пребивава в Румъния, Швейцария, САЩ, Боливия. От 1957 г. до 1961 г. е главен консул в Лос Анжелис.

Отношенията на Гари с майка му са описани в романа La Promesse de l'aube („Обещанието на зората“) (1960). Майката е мечтала синът ѝ да стане посланик, кавалер на ордена на Почетния легион, велик актьор в драмите на Хенрик Ибсен и Габриеле д'Анунцио, да се облича по модата в Лондон. Нейните мечти в голяма степен се сбъдват — Гари става генерален консул на Франция, кавалер на ордена на Почетния легион, движи се във висшето общество, бил е елегантен денди и литературна знаменитост. През 1945 г. публикува първия си роман „Европейско възпитание“. Ромен Гари бързо става един най-популярните писатели във Франция. През 1956 г. за романа си „Корените на небето“ получава наградата „Гонкур“.

Ромен Гари има вкус към мистификацията и литературните псевдоними. Той подписва романите си с различни псевдоними, като основните са Ромен Гари и Емил Ажар, обяснявайки фамилиите с игра на думи с руските думи „гори“ и „жарава“. Той издава и криминалния политически роман Les Têtes de Stéphanie („Главите на Стефани“) под псевдонима Сатан Богат (Shatan Bogat) и сатиричната алегория L'Homme à la colombe („Човекът с гълъба“) под името Фоско Синибалди (Fosco Sinibaldi, първите букви заместват „Гар“ в Гарибалди).

Паметна плоча на къщата на Ромен Гари във Вилнюс (1917-1923)

След като през 1974 г. прави сензация с първия си роман под името Емил Ажар, „Голям гальовник“, френската литературна критика прави множество предположения кой стои зад псевдонима, като първоначалните „заподозрени“ са Луи Арагон и Реймон Кьоно. По-късно започват да се лансират предположения, че Ажар е Ромен Гари, но Гари категорично ги отхвърля. Така с присъдената му през 1975 година награда „Гонкур“ за романа „Животът пред теб“, Гари става единственият писател, двукратен носител на наградата, която иначе по регламент се присъжда само веднъж в живота.

Съпруг е на писателката Лесли Бланш и на американската актриса Джийн Сийбърг, с които се развежда. Година след развода с последната (през септември 1979 г.) прави опит за самоубийство с барбитурати. Депресиран поради напредналата възраст, Ромен Гари се застрелва с куршум в устата на 2 декември 1980 г. Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d'Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“

Някои негови книги са екранизирани: Clair de femme („Сияние на жена“) (1979) и La vie devant soi („Животът пред теб“) (1977).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Под името си Роман Кацев[редактиране | редактиране на кода]

  • Le vin des morts (1937)

Под псевдонима Ромен Гари[редактиране | редактиране на кода]

  • Éducation européenne (1945)
    Европейско възпитание, ИК „ЕА“, Плевен, 1994, ISBN 954-450-025-1
  • Tulipe (1946)
  • Le Grand Vestiaire (1949)
    Големият дрешник, ИК „Весела Люцканова“, 2006
  • Les Couleurs du jour (1952)
  • Les Racines du ciel (1956)
    Корените на небето, ИК „Весела Люцканова“, 2000, ISBN 954-8453-47-9
  • La Promesse de l'aube (1960)
    Обещанието на зората, ИК „Весела Люцканова“, 1999, ISBN 954-8453-32-0
    Обещанието на зората, "Леге Артис", 2014, ISBN 978-954-8311-59-5
  • Johnie Cœur (1961)
  • Gloire à nos illustres pionniers (1962, nouvelles)
  • Lady L. (1963)
    Лейди Л., "Леге Артис", 2010, ISBN 978-954-9933-03-8
  • The Ski Bum (1965)
  • Pour Sganarelle (Frère Océan 1) (1965, essai)
  • Les Mangeurs d'étoiles (La Comédie américaine 1) (1966)
  • La Danse de Gengis Cohn (Frère Océan 2) (1967)
  • La Tête coupable (Frère Océan 3) (1968) (Виновната глава)
  • Adieu Gary Cooper (La Comédie américaine 2) (1969)
    Сбогом, Гари Купър, ИК „Весела Люцканова“, 2001, ISBN 954-8453-77-0
  • Chien blanc (1970)
  • Les Trésors de la Mer Rouge (1971)
  • Europa (1972)
  • Les Enchanteurs (1973)
  • La nuit sera calme (1974, entretien fictif)
    Нощта ще бъде спокойна, ИК „Весела Люцканова“, 1996
  • Au-delà de cette limite votre ticket n'est plus valable (1975) - Отвъд тази граница вашият билет е невалиден
    Отвъд тази граница билетът ти е невалиден, ИК „Ведрина“, 1996, ISBN 954-404-080-3
    Нататък билетът не важи, ИК „Фама“, 2006, ISBN 9545972289
  • Clair de femme (1977)
    Сияние на жена, „Леге Артис“, 2004, ISBN 954-9933-41-5
    Сияние на жена, „Леге Артис“, 2014, ISBN 978-954-8311-54-0
  • Charge d'âme (1977)
    Зарядът на душата, "Леге Артис", 2014, ISBN 978-954-8311-48-9
  • La Bonne Moitié (1979)
  • Les Clowns lyriques (1979)
    Лиричните Клоуни, "Леге Артис", 2014, ISBN 978-954-8311-53-3
  • Les Cerfs-volants (1980)
    Хвърчилата, ИК „Весела Люцканова“, 2000р ISBN 954845355Х
  • Vie et mort d'Emile Ajar (1981, посмъртно)
    Животът и смъртта на Емил Ажар, „Леге Артис“, 2005, ISBN 954-9933-56-3
  • L'Homme à la colombe (1984, окончателна посмъртна версия)
  • Le sense de ma vie (2014)
    Смисълът на моя живот, "Леге Артис", 2014, ISBN 978-954-8311-61-8

Под псевдонима Емил Ажар[редактиране | редактиране на кода]

  • Gros-Câlin (1974)
    Голям Гальовник, Издателство "Христо Г. Данов", 1986, превод: Красимир Мирчев
    Голям Гальовник (без цензура), Издателство „Кито“, 2008, ISBN 9789549228311
  • La Vie devant soi (1975)
    Животът пред теб, Издателство "Христо Г. Данов", 1986, превод: Красимир Мирчев
    Животът пред теб, Издателство „Кито“, 2009, ISBN 9789549228328
  • Pseudo (1976)
  • L'Angoisse du roi Salomon (1979)
    Терзанията на цар Соломон, ИК „Весела Люцканова“, 2006, ISBN 9543110441

Под псевдонима Фоско Синибалди[редактиране | редактиране на кода]

  • L'Homme à la colombe (1958)

Под псевдонима Сатан Богат[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Têtes de Stéphanie (1974)

Филми[редактиране | редактиране на кода]

  • Les oiseaux vont mourir au Pérou (1968)
  • Kill (1971)

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Nancy Huston, „Tombeau de Romain Gary“ (1997)
    Нанси Хюстън, „Надгробен камък за Ромен Гари“, ИК Леге Артис, 2006, ISBN 9549933638
  • Myriam Anissimov, „Romain Gary, le caméléon“ (2004)
  • Cahier de l'Herne, „Romain Gary“ (2005)
  • Carine Marret, „Romain Gary - Promenade à Nice“ (2010)