Линчуване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Линчуването (на английски: lynching) е убийство, най-често чрез обесване, извършвано от неорганизирана тълпа, целяща да накаже предполагаем нарушител или да сплаши или манипулира по друг начин група хора. Линчуването е по-често в периоди на обществено и стопанско напрежение и често е използвано като средство за подтискане на част от общността от страна на местния политически елит.

Макар терминът „линчуване“ да се използва най-често за тази практика в Съединените щати, тя съществува много преди тяхното създаване в различни исторически периоди и култури.

Етимология[редактиране | edit source]

Според първата версия, съвременното понятие произхожда етимологически от американския съдия Чарлз Линч, който въвел тази практика по време на американската война за независимост. Други считат, че името идва това на капитан Уилям Линч, който въвел в Пенсилвания инквизационната практика на извънсъдебните телесни наказания, но не и смъртни - през 1780 г.

История в САЩ[редактиране | edit source]

Практиката на линча е тясно свързана и преплетена с дейността на създадената по това време тайна организация на Ку Клукс Клан, чиито членове широко отпочват да практикуват извънсъдебните убийства. Своеобразен връх бележи практиката на линчуване при 1892 г., когато жертвите на линча са 151-а, като нов пик има през 1910-те, т.е. непосредствено преди началото на ПСВ. Има случаи на линч на бели американци, неспадащи към малцинства.

Наказания[редактиране | edit source]

Лео Франк не успяват да го спасят от линчуване нито парите, нито губернатора, нито ADL

Обичайно, линчуваните се бесят, но има случаи и на други наказания, включително изгаряния на клада по подобие на средновековните инквизиционни процеси. Не във всички случаи линчуваният бива умъртвяван, като често той се изтезава мажейки се с катран и облепен с пера се прекарва по улиците на всеобщ церемониал, след което се изгонва от града. Интересен феномен е, че масово в линчуванията вземат участие шерифи, магистрати, интелектуалци и въобще хора от високите социални прослойки в обществото на американския юг. Процесиите на линча се превърщат в атракции по подобие на древноримските циркови представления, т.е. с участието не само на сеирджии, но и на фотографи и т.н., като събитията масово се отразяват в пресата. [1] През 1900 г. в южните американски щати излиза модата на пощенски картички да се щамповат известни екзекуции, придружени от саркастично-хапливи коментари като: "Мамо, тръгнах си.".[2] Федералното правителство на САЩ забранява през 1908 г. тези публикации, като унижаващи човешкото достойнство, но въпреки забраната чак до 1930 г. тази практика на незаконно печатане и разпространение на подобни дифамационни материали продължава.

Противодействие на линча[редактиране | edit source]

Федералното правителство на САЩ е в обективна невъзможност да спре практиката на линчувания в южните щати, най-вече поради ненакърнимото право по американската конституция на самозащита и за носене на оръжие за самоотбрана. Чак през първата половина на ХХ век, и особено след победата в ПСВ - през 20-те години на 20 век, практиката на линчувания постепенно замира, а случаите са относително редки. С настъпването на голямата депресия, тази практика отново се възобновява масово, като САЩ никога не успяват да я изкоренят изцяло, понеже президентът-демократ Франклин Делано Рузвелт и особено наследилия го на поста му непосредствено в края на ВСВ Хари Труман решават, че законодателните промени за борба срещу линча биха довели до масова загуба на избиратели и подкрепа за Демократическата партия в южните щати. И до днес в САЩ, но не навсякъде, съществува обичайното право на линчуване.

Случаи на линчувания извън САЩ[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. У. З. Фостер, 1955, pp. 545-548
  2. Musarium: Without Sanctuary: Lynching Photography in America

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Суд Линча“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.