Неизбежна отбрана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Неизбежна отбрана

Неизбежната отбрана е деяние (действие или бездействие), с което се защитават държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се от непосредствено противоправно нападение, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. [1]

Неизбежната отбрана е обстоятелство, изключващо обществената опасност и противоправността на деянието. Действито или бездействието, извършено при неизбежна отбрана е ненаказуемо[1] Субект на защитните действия може да бъде не само нападнатият, но и всяко трето лице. Няма особености относно субекта на нападението, стига то да е едновременно непосредствено и противоправно. Нападението може да се изразява както в действие, така и в бездействие. Не е задължително активно поведение за да има застрашаване на тези групи интереси по смисъла на чл.12 НК[1].

Неизбежна отбрана в международното право[редактиране | edit source]

В международноправната теория се разграничават няколко категории, относно оправдаващите обстоятелства:

Правото на неизбежна отбрана се разглежда в международното право по същия начин и със същите особености, както във вътрешното наказателно право. [2]

Превишаване пределите на неизбежната[редактиране | edit source]

Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. В тези случаи защитата причинява вреди, които чувствително надхвърлят необходимото за отблъскване на нападението и тяхното предизвикване не е обществено оправдано.[3]

Мнима неизбежна отбрана[редактиране | edit source]

При мнимата неизбежна отбрана става дума за специален случай на фактическа грешка: действащият погрешно счита, че е налице нападение, застрашаващо с непосредствена опасност държавни,обществени или частни интереси.


Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Наказателен кодекс, Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г, Чл. 12. ал. 1.[1]
  2. Международно наказателно право. Йотов,Борислав., С., 2004., с. 288-289
  3. Наказателен кодекс, Обн. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г, Чл. 12. ал. 2.[2]

Литература[редактиране | edit source]

  • Наказателно право - Обща част., Стойнов, Ал., С 1999.
  • Наказателно право на Република България - Обща част, Книга първа., Ненов, Иван., С. 1992.

Външни препратки[редактиране | edit source]