Артур
Крал Артур (на английски: King Arthur) е важна фигура в митологията на Великобритания. Той представлява идеала за крал по време на война и в мирно време.
Съществуват разногласия по въпроса дали Артур или личността, вдъхновила неговия образ, наистина са съществували. В по-ранните споменавания на името, както и в уелските текстове, името Артур не е придружавано от титлата крал. Един от по-старите текстове го определя като dux bellorum (военен водач, военачалник), а в средновековни текстове от Уелс като титла на Артур често се използва ameraudur (император, което също може да се разбере като военен водач).
Има легенда, в която се разказва, че крал Артур е извадил меча Екскалибур от омагьосаната скала. След това Мерлин (могъщ магьосник) става негов съветник. Това е само част от легендата. Предполага се, че е бил романизиран военачалник, роден ок. 370 г. сл .Хр. в южната част на острова. След оттеглянето на римските легиони от Британия през 410 г. сл. Хр., Артур спира варварското нашествие от север, като умиротворява и обединява страната.
В епизод от научно-фантастичния сериал „Вавилон 5“, наречен "A Late Delivery From Avalon", на станцията пристига неизвестен човек, който твърди, че е самият крал Артур. Впоследствие се оказва, че мъжът страда от тежко психическо заболяване, породено от събития в миналото му.
Според една от легендите след като крал Артур бил тежко ранен неговият рицар, сър Бедивер, единственият оцелял, го занесъл на острова Авалон, който се намирал по средата на езеро. Езерото било познато на Артур, защото там е получил меча си Екскалибур. Дала му го е Дамата от Езерото. Той искал да върне меча там но бил ранен и не можел сам да го направи. Затова той изпратил сър Бедивер. Рицарят обаче като стигнал езерото и погледнал меча не го хвърлил, защото Екскалибур бил много хубав меч. Той скрил меча в храстите и се върнал при краля. Артур го попитал какво е видял когато е хвърлил меча. "Нищо" - отговорил Бедивер. Кралят разбрал, че рицарят му лъже и му казал да се върне и да го направи. Сър Бедивер понечил да го хвърли, но сърце не му давало.
|
|||||||||||||||||
