Сър Гауейн и Зеленият рицар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оригиналният ръкопис на Сър Гауейн и Зеленият рицар

Сър Гауейн и Зеленият рицар (на английски: Sir Gawain and the Green Knight) е рицарски романс от 14 век описващ приключенията на рицаря от Кръглата маса сър Гауейн. Състои се от 2500 стиха написани в алитеративен стих, разделени на четири части. Творбата е оцеляла в един ръкопис, Cotton Nero A.x., който се намира в Британската библиотека и който включва три други стихотворения с религиозен характер. Предполага се, че те принадлежат на един автор, анонимния поет на Гауейн. Четирите стихотворения са написани в Северния Уестмидландски диалект на средноанглийския език.

Сюжет[редактиране | edit source]

Историята започва в двора на крал Артур в Камелот в навечерието на Нова година. Огромен Зелен рицар с брадва влиза в залата, в която рицарите пируват и отправя предизвикателство. Той иска някой от рицарите да вземе брадвата и да го удари с нея, при условие че след една година и един ден ще може да върне на удара. След период на мълчание сър Гауейн, най-младият рицар от Кръглата маса, както и племенник на крал Артур, приема предизвикателството и отсича главата на великана със сразителен удар, очаквайки смъртта му. Зеленият рицар, обаче, вдига главата си, напомня на Гауейн да го чака в Зеления параклис след една година и един ден, качва се на коня си и си заминава.

Сър Гауейн и Зеленият рицар, от оригиналния ръкопис, художникът е неизвестен
Лейди Бертилак изкусява сър Гауейн, от оригиналния ръкопис

В Деня на Вси светии Сър Гауейн се въоръжава, взема своя червен щит с изобразен на него златен пентаграм, символизиращ петте качества от рицарския кодекс: приятелство, честност, целомъдрие, учтивост и състрадание и тръгва да търси Зеления параклис. След лутане из дивите гористи и скалисти местности в Западна Англия и Северен Уелс, Гауейн достига в навечерието на Коледа замъка на Бертилак де Отдезер и неговата красива съпруга, които се радват да приемат такъв виден гост. Гауейн им казва за нарочената си среща при Зеления параклис на Нова година и че на следващия ден трябва да продължи пътуването си. Бертилак се усмихва и отговаря, че търсенето му е приключило, тъй като Зеленият параклис е на не повече от две мили разстояние.

Господарят на замъка тръгва на лов на следващия ден и предлага на Гауейн спогодба: той ще му даде каквото е уловил в гората, а Гауейн ще му даде каквото е получил през деня в замъка. Гауейн приема. След като господарят излиза, господарката на замъка, лейди Бертилак, посещава спалнята на Гауейн, за да го прелъсти. Гауейн, обаче, не ѝ позволява друго освен една целувка. Когато лорд Бертилак се връща с елен, който е убил, Гауейн му отвръща с целувка, без да обяснява откъде я е получил. На следващия ден дамата идва отново, този път по-настоятелна и този път глиганът на Бертилак де Отдезер е разменен срещу две целувки. На третия ден лейди Бертилак е още по-пламенна и освен вниманието си предлага на сър Гауейн зелено-златен копринен пояс, който според нея ще го опази от всякакво телесно нараняване. Гауейн отново учтиво я отблъсква, като двамата си разменят само три целувки, но приема подаръка. Същата вечер лорд Бертилак се връща с убита лисица и я разменя срещу три целувки, но Гауейн не му дава копринения пояс.

На следващата сутрин Гауейн тръгва към Зеления параклис с копринения пояс. Той открива там Зеленият рицар, който остри брадвата си и според уговорката Гауейн се навежда, за да получи удар. Зеленият рицар замахва веднъж и Гауейн се мръдва, втория път Зеленият рицар спира ръката си, а при третия замах леко удря Гауейн по врата. Зеленият рицар разкрива, че е Бертилак де Отдезер и обяснява, че предизвикателството е замислена от магьосницата Моргана ле Фей, полусестра на крал Артур. Гауейн се разстройва и разкайва, но двамата остават приятели и Гауейн се връща в Камелот, носейки зеления пояс като символ на срама си. Крал Артур, обаче, заповядва всички рицари занапред да носят зелен ремък като признание на приключението на Гауейн.

Тълкуване[редактиране | edit source]

Играта, замислена от Моргана ле Фей, цели да изпита и посрами рицарите от Кръглата маса, които се гордеят с добродетелите съставящи рицарския кодекс. Първото изпитание е за смелост и честолюбие, тъй като Зеленият рицар очевидно има свръхестествен произход, имайки предвид ръста и цвета му. След като Зеленият рицар оцелява удара на сър Гауейн следва изпитание за удържане на думата. Сър Гауейн се отправя да изпълни дадената дума, макар да е очаква почти сигурна смърт. В замъка сър Гауейн е изправен пред най-голямото изпитание: на своето целомъдрие. Той успява да издържи на това изпитание, като същевременно се стреми да не нарани чувствата на дамата, изпълнявайки по този начин рицарският идеал за учтивост, но се проваля в изпитанието на честността си. Лекият удар, който Гауейн получава е в резултат на този негов провал. Сър Гауейн силно се засрамва като разбира за естеството на изпитанието, на което е бил подложен и за своя провал. Този провал, обаче води до съзряване на младия рицар и до смирение на неговата гордост. Той осъзнава човешката си слабост и се разкайва за постъпката си.

Зеленият цвят в средновековна Англия е свързван както с дявола, така и с природата и плодородието. Замислената игра има пъклен мотив да посрами рицарите от Кръглата маса, но същевременно като разкрива истинската природа на сър Гауейн, рицарският кодекс получава и възраждане на своите идеали.

Външни връзки[редактиране | edit source]