Ифигения в Авлида (опера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ифигения в Авлида
Композитор Кристоф Глук
Либретист Льобланк дю Руле
Основа „Ифигения“ от Жан Расин
Премиера 19 април 1774 г.

Ифигения в Авлида (на френски: Iphigénie en Aulide) е опера от Кристоф Глук — първата творба на композитора, написана специално за парижка сцена. Либретото е написано от Льобланк дю Руле и е базирано върху трагедията на Жан Расин "Ифигения". Премиерата на операта "Ифигения в Авлида" се е състояла в Парижката опера на 19 април 1774 г.

На същата тема и със същото заглавие през 1787 г. опера пише и Николо Цингарели. Либретист е Фердинандо Морети, а премиерата е на 27 януари 1787 в "Ла Скала", Милано.[1]

През 1847 г. Рихард Вагнер представя пред двора в Дрезден преработен вариант на операта на Глук. Във версията на Вагнер операта има различен завършек и няколко допълнителни сцени.

Роли[редактиране | edit source]

Роля Глас Актьори, участвали в премиерата на операта:
Агамемнон, цар на Микена бас-баритон Анри Лариве
Клитемнестра, съпруга на Агамемнон сопрано Дю План
Ифигения, дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра сопрано Софи Арнул
Ахил, древногръцки герой тенор Жозеф Льогрос
Патрокъл бас
Калхант, върховен жрец бас
Аркад бас
Богинята Диана сопрано
жреци, хора

Резюме[редактиране | edit source]

Въховният жрец - Калхант, предава желанието на богинята Диана Агамемнон да принесе в жертва дъщеря си Ифигения, ако желае попътен вятър за корабите си, с които царят трябва да потегли на поход срещу Троя. В операта Агамемнон се измъчва с трудния избор между живота на дъщеря си и успеха на начинанията си.

Царят привиква дъщеря си в Авлида — пристанището, в което са събрани гръцките кораби, под предлог, че ще я омъжи за героя Ахил. Внезапно обаче царят е обзет от колебание и нарежда на Аркад да върне дъщеря му вкъщи с обяснението, че Ахил е бил нелоялен. Междувременно Аркад вече е разкрил на Ахил плановете на Агамемнон и Ахил се опитва да спаси Ифигения от жертвоприношение.

Но народът настоява царят да изпълни желанието на богинята. В този момент Ифигения се предава на съдбата си и сама предлага живота си, за да се успокоят хората. Изненадващо Калхас съобщава, че богинята е променила желанието си за жертвоприношението. Операта завършва с появата на богинята Диана, която благославя брака на Ифигения и Ахил и отпътуването на Агамемнон, с което сюжетът на операта на Глук коренно се отличава от оригиналната развръзка на древногръцкия мит, където Ифигения е пренесена в жертва.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Italian Opera/Niccolò Antonio Zingarelli