Агамемнон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Така наречената 'Маска на Агамемнон'. Открита от Хайнрих Шлиман през 1876 г. в Микена.

Агаме́мнон (гръцки: Аγαμέμνων) („много решителен“) е гръцки цар, един от най-известните герои от гръцката митология. Агамемнон е син на царя на Микена Атрей (или Аргос) и царица Аеропа, по-възрастен брат на Менелай, внук на Пелопс и правнук на Тантал. [1]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Агамемнон, Атрей бил убит от Егист, който завзел трона на Микена и властвал заедно с баща си Тиест. През това време Агамемнон и Менелай били приютени от Тиндарей, краля на Спарта. Там те се оженили за дъщерите на Тиндарей Клитемнестра и Хубавата Елена. Агамемнон и Клитемнестра имали четири деца — три дъщери, Ифигения, Електра и Хризотемида и един син, Орест.

Менелай наследява Тиндарей на трона на Спарта, а Агамемнон с помощта на брат си изгонва Егист и Тиест и си връща царството на баща си. След това разширява владенията си чрез завоевания и става най-силният принц в Гърция.

Агамемнон е върховен вожд на гръцките войни в похода срещу Троя. За да намали силата на проклятието на боговете, тежащо над дома му от времето на дядо му Тантал, принася дъщеря си Ифигения в жертва преди флотата да тръгне от Авлида. Пред вратите на Троя връща пленницата Хризеида на баща ѝ Хриз и отнема от Ахил Бризеида, което е основната тема на „Илиада“. [1]

Историята на рода на Агамемнон още от легендарния цар Пелопс е помрачена от хомосексуално изнасилване, убийство, кръвосмешение и предателство. Гърците вярвали, че това бурно минало е станало проклятие за цялата династия на Атридите.

В края на живота си се завръща в родината си с Касандра, но е убит от Клитеместра или от нейния прелъстител Егист, или от двамата на трапезата или в банята. Отмъстен е от сина си, Орест. [1]

Агамемнон в литературата, киното и телевизията[редактиране | редактиране на кода]

  • В научно-фантастичният сериал Вавилон 5 Агамемнон е името на космически кораб на „Земния Съюз“, под командването на капитан Джон Шеридан до началото на 2259 г.Корабът и екипажа му участват в множество космически сражения, като най-значимото от тях е последната битка във войната срещу президента-диктатор Уилям Кларк.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Батаклиев, Георги. Антична митология. Справочник. София, ДИ „д-р Петър Берон“, 1985. с. 8-9.