Средиземноморски съюз
Средиземноморски съюз (на френски: Union méditerranéenne, Union pour la Méditerranée) е международна организация на страните от Средиземноморието. Основната идея на обединението е да подобри сътрудничеството между държавите от региона и останалите страни-членки на Европейския съюз.[1]
Средиземноморският съюз е многостранен съюз за сътрудничество, който обхваща 43 държави: 27 страни членки на Европейския съюз и 16 средиземноморски страни от Северна Африка, Близкия Изток и Балканите. Той е създаден през юли 2008 година като продължение на Барселонския процес от 1995 година. Съюзът има за цел да установи стабилност и сигурност в региона, да подобри икономическите връзки и обмен, както и да развие редица проекти, свързани с околната среда, образованието, социалната стабилност и др.
Съдържание |
Страни-членки [редактиране]
В Средиземноморския съюз членуват следните държави.
Европейски съюз [редактиране]
27-те държави-членки (Австрия, Белгия, България, Кипър, Чешка република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия , Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция и Обединеното кралство).
Други страни [редактиране]
Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Хърватия, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мавритания, Монако, Черна гора, Мароко, Палестинска автономия, Сирия, Тунис, Турция, и Либия в качеството си на «наблюдател» на Лигата на арабските държави.[2]
История [редактиране]
Проект [редактиране]
Отношенията между страните в Средиземноморския регион следват своето развитие дълги години преди формулирането на Средиземнорския съюз. През 1995 г.е създадена предхождащата организация - Барселонския процес. Поради неефективността на това формирование се ражда идеята за обновения Средиземнорски съюз. Проектът(Средиземноморски съюз) е част от кандидат-президентската кампания на Никола Саркози.[3][4][5] което той смята, че тази инициатива ще подобри диалога между Израел и неговите арабски съседи, както и ще облагодетелства отношенията между западните и арабските държави.[6]
На 23 октомври 2007 г. Саркози кани във Франция всички държавни ръководители на страните от Средиземноморието. Още по време на предизборната си обиколка заявява в Тулон:
- „Бъдещето на французите се кове тук, в Средиземноморието, и голямата ни грешка е, че твърде дълго пренебрегвахме региона. Обръщайки гръб на Средиземноморието, Франция и Европа смятаха, че обръщат гръб на миналото си. Истината обаче е, че обръщат гръб на своето бъдеще, защото европейското бъдеще е на Юг”. [7]
През май 2008 година Европейската комисия одобрява предложенията за усилване подобряване на евро-средиземноморското сътрудничество, което е наречено „Барселонски процес: Съюз на Средиземноморието”. Впоследствие ЕК публикува и документ, с който се обосновава стартирането на подобна инициатива за сътрудничество. Според този документ, Барселонската декларация и поетите от задължения и отговорности (през 1995 г.) ще бъдат базисна рамка за по нататъшно развитие. Като приоритет за сътрудничество остават политическият диалог, икономическото сътрудничество, взаимодействие в културната и хуманитарните сфери, както и проблемите на миграцията,социалната интеграция, в сферите на: правосъдие, сигурност, които имат все по – приоритетна значимост (добавената през 2005 г. към Барселонската декларация – глава IV).
Критики [редактиране]
Инициативата, водена от Никола Саркози, е критикувана и се ползва с недоверие поради неефективността на Барселонския процес. От друга страна има частни изказвания, които в една или друга степен затрудняват доброто сътрудничество. На преден план излиза позицията на Либия. Непосредствено преди учредителната среща на Съюза за Средиземноморието, през юни 2008 г., в Триполи се провежда арабска мини-среща, с участието на Сирия, Мавритания, Тунис, Алжир и Мароко, която трябва да формулира общоарабската позиция по въпроса. При откриването й, тогаващният либийски лидер - Муамар Кадафи заявява, че „Ако Европа иска да сътрудничи с нас, за целта съществува Лигата на арабските държави или Африканския съюз... Не приемаме опитите Европа да се договаря само с отделна група страни”. Либийската позиция свидетелства, че тази държава, със сравнително малобройно население, но със сериозни петролни и газови ресурси, засега не е заинтересована от предлаганото „партньорство”. Позицията на Либия е различна от тази на съседите й, разчитащи на допълнителни икономически и политически дивиденти. Според изказване на Муамар Кадафи предложението е „унизително”, като допълнително заявява: „Ние не сме гладни просяци или кучета и не трябва да ни подхвърлят кокали”. Водачът на либийската революция прогнозира, че Съюзът няма да има добро бъдеще: „Този проект е обречен на провал и представлява своеобразно минно поле. Той ще създаде условия за нови терористични действия на ислямистките групи, които виждат в него проект на „кръстоносците”, и ще предприемат нападения срещу мюсюлманските страни- членки. Не бих съветвал моя народ да участва в тази абсурдна говорилня, в този колониален проект”. [8]. Съществуват и други прояви на скептицизъм, но финалната декларация е подписана от всички пълноправни членове.
Институции и цели [редактиране]
В заключителната декларация на срещата в Париж, подписана от всички участници в съюза, на 13 юли 2008г. се подчертава необходимостта от съвместна работа за постигане на мир в Близкия изток, стабилност и сигурност в региона. Декларацията напълно съответства на принципите, предложени от ЕК, както идеите, които са заложени във всички останали документи по темата.В бъдещите планове на Съюза се планира формирането на евро-средиземноморски пакт, целящ създаването на зона на мир и стабилност в Средиземноморието, както и създаването на „Кодекс за поведение” в областта на борбата с тероризма и гарантиране сигурността на гражданите, развитие на човешките ресурси, намаляване на бедността, формиране на зона за свободна търговия между участниците, по-широко ангажиране на гражданите в политическия живот, спазване на човешките права, засилване ролята на жените в обществото, уважение към малцинствата, борба с расизма и ксенофобията, както и развитие на културния диалог и постигане на взаимно разбирателство.
Акцентът в новия Съюз е повишаването степента на участие в регионалната политика на страните от Юга. Ако в рамките на Барселонския процес, единствената структура, вземаща решения и финансираща проектите е ЕС, в Съюза за Средиземноморието се предлага съпредседателство (по един председател от ЕС и от държавите от Юга). Като допълние се създава съвместен секретариат (със седалище в Барселона), който да се занимава с подбора и анализа на проектите необходими на региона. Новото в Съюза е, че сътрудничеството ще се гради около конкретни проекти в рамките на проблемните теми и ще има статут на важна, но въпреки това „допълнителна”, глава от Барселонския процес.
Като обобщение на приоритетните звена многообразието от политически, икономически и хуманитарни цели се трансформират в синтезирана програма за съвместни действия. За постигане на очертаните цели, се предлагат следните основни направления на сътрудничеството между страните-членки: борба със замърсяването на Средиземно море; развитие на морския и сухопътния транспорт между двата бряга на Средиземно море, строителство на крайбрежни магистрали и модернизация на железопътната мрежа в страните от Магреб, като целта е движението на хора и товаропотоци да стане по-достъпно и безопасно; съвместно гарантиране на обществената сигурност и предотвратяване на природни и хуманитарни бедствия; дългосрочно развитие на алтернативните източници на енергия, включително оптимално използване на слънчевата енергия в Средиземноморието; развитие на висшето образование, съвместните образователни проекти, както и на научни изследвания; създаване на Евро-средиземноморски университет; развитие на микро, малки и средни предприятия.[9]
Участници [редактиране]
| Държава | Население | Площ km² |
|---|---|---|
 Алжир |
33 333 216 | 2 381 740 |
 Австрия |
8 316 487 | 83 871 |
.svg){kind=small} Белгия |
10 584 534 | 30 528 |
.svg){kind=small} България |
7 679 290 | 110 994 |
 Кипър |
766 400 | 9251 |
 Чехия |
10 306 709 | 78 866 |
 Дания |
5 457 415 | 43 094 |
 Египет |
80 335 036 | 1 001 449 |
 Естония |
1 342 409 | 45 226 |
 Финландия |
5 289 128 | 338 145 |
 Франция |
63 392 140 | 674 843 |
 Германия |
82 314 906 | 357 050 |
 Гърция |
11 125 179 | 131 990 |
 Унгария |
10 066 158 | 93 030 |
 Ирландия |
4 239 848 | 70 273 |
 Израел |
7 184 000 | 20 770 |
 Италия |
59 131 287 | 301 318 |
 Йордания |
5 924 000 | 89 342 |
 Латвия |
2 281 305 | 64 589 |
 Ливан |
4 099 000 | 10 452 |
 Либия |
6 036 914 | 1 759 540 |
 Литва |
3 373 991 | 65 303 |
 Люксембург |
476 200 | 2586 |
 Малта |
404 962 | 316 |
 Мароко |
33 757 175 | 446 550* |
 Нидерландия |
16 372 715 | 41 526 |
 Палестина |
3 800 000 | 6020 |
 Полша |
38 116 486 | 312 683 |
 Португалия |
10 599 095 | 92 391 |
 Румъния |
21 565 119 | 238 391 |
 Словакия |
5 396 168 | 49 037 |
 Словения |
2 013 597 | 20 273 |
 Испания |
45 116 894 | 506 030 |
 Швеция |
9 142 817 | 449 964 |
 Сирия |
20 314 747 | 185 180 |
 Тунис |
10 102 000 | 163 610 |
 Турция |
71 158 647 | 783 562 |
 Великобритания |
60 587 300 | 244 820 |
Вижте също [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Sarkozy sounds out basis for Mediterranean Union Euractiv.com 16/07/07.
- ↑ [1] Union for the Mediterranean
- ↑ Sparks Expected to Fly Whoever Becomes France's President DW World 13/02/07
- ↑ Royal v Sarkozy: The policies BBC News 15/02/07
- ↑ Roundup: French presidential hopeful Sarkozy presents vision on foreign policy People's Daily 02/03/07
- ↑ We are ready to create a Mediterranean Union Le Figaro 31/05/07
- ↑ [2] Geopolitika 03/11/2008
- ↑ [3] Geopolitika
- ↑ [4] UM
