Уд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уд

Уд (на арабски: عود, на арменски: Ուդ, асир. ܥܘܕ — ūd, на турски: ud или на турски: ut, на гръцки: ούτι, на азербайджански: ud, на иврит: עודud) или барбет (на персийски: بربطbarbat) е струнен музикален инструмент, разпространен в страните от Близкия Изток, Кавказ и Централна Азия, особено в Армения, Азербайджан, Узбекистан, Таджикистан, Иран и Турция. Предшественик е на европейската лютня и е пренесен в Европа от арабите по времето на нашествието им в Испания.

Уд е най-известният и важен арабски музикален инструмент, символизиращ съвременната и традиционна арабска музика. Произхожда от по-древния персийски инструмент barbat. Буквално преведено уд означaва "дърво". Инструментът е в основата на всеки вид композиция в миналото. Поради огромното му значение се развива и едно течение на проучване и музикална мисъл, наречено "Школа на Удистите".

Предпочитан е от композиторите и обикновено се свири на него при солови изпълнения на певци. Между VIII и X век удът е имал само 4 струни, олицетворяващи четирите основни елемента: огън, вода, земя и въздух. През XV век броят на струните нараства на 6. Инструментът е познат на древните египтяни, сирийци, китайци и персийци. Арабите не случaйно го наричaт "Султан на Арабската музика".