Мехмед Акиф паша Арнавуд
| Мехмед Акиф паша Арнавуд Kalkandelenli Mehmed Akif Paşa Arnavud | |
| османски администратор | |
 | |
| Роден |
1822 г.
|
|---|---|
| Починал | 1894 г.
|
Мехмед Акиф паша Арнавуд Калканделенли (на турски: Mehmed Akif Paşa Arnavud Kalkandelenli) е османски офицер и чиновник.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1822 г.[2] в северозападния македонски град Тетово (на турски Калканделен) и по произход е албанец, затова и носи прякорите Арнавуд (албанец) и Калканделенли (тетовец). Потомък е на Евзи паша и Айрадин паша.[3] Завършва начално образование в Тетово, след това учи в Цариград и става мютесариф в Скопие.
От септември до ноември 1858 година е управител на Босненския еялет.[4]
Валийство в Солун[редактиране | редактиране на кода]
Валия е в Солун е от януари 1860 до януари 1865 г. и от юни 1867 до февруари 1869 г.[5] При второто си управление в Солун започва издаването на вилаетския вестник „Солун“, който излиза на четири езика – турски, гръцки, ладински и български. Акиф паша не се поддава на гръцкия аргумент да не се използва българския език, тъй като в Македония имало само българогласни гърци, и в политиката си се отнася благосклонно към българските дела. Сближава се със Стефан Салгънджиев, който учи сина му на български език и е редактор на българската секция в „Солун“.[6]
През февруари 1869 година Акиф паша става управител на Дунавския вилает и остава в Русе до октомври 1870 г.[7]
След Русе отново става валия в Сараево и управлява Босненския вилает от април (или януари[1]) до септември 1871 г.[4]
От април до май 1873 година е валия на Призренския вилает.[2] От май до септември същата година е за трети път управител на Солун,[5] а от ноември (или декември[1]) 1873 до април (или март[1]) 1874 година за трети път е валия в Сараево.[4]
От март 1874 до юни 1875 година е министър на правосъдието.[1]
От юли до ноември 1875 г. е валия в Янина.[5]
Валийство в Одрин и Априлското въстание[редактиране | редактиране на кода]
От март до септември 1876 година е валия на Одринския вилает, където го заварва избухването на Априлското въстание.[1] Още преди избухването на въстанието Акиф паша изпраща в Цариград писмени предупреждения до Високата порта, че в България върви подготовка за въстание, и иска изпращането на войски, но Портата не обръща внимание на тези искания. Вече назначен за валия в Одрин, докато е още в Цариград Акиф паша прави постъпки пред военния министър Риза паша и иска войски, но получава отговор: „Засега не е необходимо да се изпращат там войски. Обмислят се мерки за в случай на някое произшествие.“ По-късно разговаря с Махмуд Недим паша и отново настоява да се изпратят войски в Одрин, но получава отговор: „Вие идете, след това ще мислим за необходимото, което трябва да се направи“.
След пристигането си в Одрин, получава нови сведения за готвеното въстание и изпраща до Високата порта ново настояване бъдат изпратени войски, но сигналът е просто препратен до военното министерство (сераскерата).[8] При избухванео на въстанието Акиф паша мобилизира войските във вилаета.
След потушаването на въстанието Акиф паша е обвиняван в жестокости. Генерал Кяни паша, професор и парижки възпитаник, изпратен като държавен инспектор да анкетира дейността на извънредните съдилища в българските земи, обвинява Акиф паша в „див стремеж за изтребление на българите“.[8] По предложение на Акиф паша Ахмед ага Барутанлията е повишен в чин майор и награден с орден „Меджидие“.[9]
Последни години[редактиране | редактиране на кода]
От април 1877 до февруари 1878 година е валия на Багдадския вилает.[10] От юни 1878 до март 1881 година е валия на Кония.[1]
От май до ноември 1882 и от декември 1882 до септември 1885 година е председател на Държавния съвет.[1][11]
От февруари 1886 до декември 1893 година е валия на Островния вилает.[5][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839 – 1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 90.
- ↑ а б в World Statesmen – Kosovo
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 191.
- ↑ а б в World Statesmen – Bosnia
- ↑ а б в г World Statesmen – Greece
- ↑ Салгънджиев, Стефан. Вилаетский вѣстникъ „Селяникъ“ – B: Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда, Пловдив, 1906, стр. 24 – 25.
- ↑ World Statesmen – Bulgaria
- ↑ а б Шишманов, Димитър. Зад Високата порта, Наука и изкуство, София, 1994., архив на оригинала от 4 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150604184044/http://electronic-library.org/books/Book%200029.html, посетен на 6 февруари 2013
- ↑ Балкански, Тодор. Осман Нури Ефенди – Големият помак на българите, Ономастична просопография, ИК „Знак 94“, Велико Търново, 1997, стр. 226.
- ↑ World Statesmen – Iraq
- ↑ Салгънджиев, Стефан. Вилаетский вѣстникъ „Селяникъ“ – B: Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда, Пловдив, 1906, стр. 25.
