Район (градско подразделение)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Градският район е съставна териториално-административна единица на голяма градска община. Той може да включва както напълно градски части, така и отдалечени квартали и отделни селища в прилежащите урбанизирани околности.

България[редактиране | edit source]

Законодателство[редактиране | edit source]

Законът за административно-териториалното устройство на Република България от 1995 г.[1] предвижда задължително райониране в столицата София и в другите градове с население над 300 000 души (изрично посочени са Пловдив и Варна), регламентирано с отделен закон. Райони може да бъдат създадени от общинския съвет в община на град с население над 100 000 души, като всеки от тях трябва да е с население над 25 000 души.

Районът се управлява от пряко избран районен кмет, който е подчинен на общинския кмет. В районите също така има може да има кметства - в 1 или повече съседни населени места с общо население над 150 души (ЗАТУРБ, чл. 16). Жителите на всяко кметство също си имат пряко избран кмет на кметството, който е подчинен на районния кмет.

Списък на районите в България[редактиране | edit source]

В България има 3 града, разделени на райони, като общият брой на районите е 35.

София (24 района) Пловдив (6 района) Варна (5 района)
1. Банкя 2. Витоша 3. Връбница 4. Възраждане 1. Централен 1. Аспарухово
5. Изгрев 6. Илинден 7. Искър 8. Красна поляна 2. Източен 2. Владислав Варненчик
9. Красно село 10. Кремиковци 11. Лозенец 12. Люлин 3. Западен 3. Младост
13. Младост 14. Надежда 15. Нови Искър 16. Оборище 4. Северен 4. Одесос
17. Овча купел 18. Панчарево 19. Подуяне 20. Сердика 5. Южен 5. Приморски
21. Слатина 22. Средец 23. Студентски 24. Триадица 6. Тракия

Извън България[редактиране | edit source]

Правомощията на българските градски райони не винаги съответствуват на тези на градските райони в други страни. Следва представителен преглед на административното устройство на някои градове в света, които показват интересен контраст както един спрямо друг, така и спрямо българската схема.

Ню Йорк, САЩ[редактиране | edit source]

5 Boroughs Labels New York City Map Julius Schorzman.png

Градът е разделен на пет градски административни единици, наречени boroughs (градски райони/общини). Всяка една borough е еднакво-простираща се с по едно county (окръг) на щат Ню Йорк (сиреч — общината е съставена не от един, ами от пет окръга). От 1898 г, градското управление на Ню Йорк разполага с повече правомощия, отколкото петте района/окръга.

Тъй като заселената част и особено икономическото и социално влияние на града е значително по-голяма от петте района, изразът шестата община (the Sixth Boroughвж.) се използва неформално, в различни контексти, за някои от съседните окръзи намиращи се на Лонг Айлънд, в Ню Джързи, и други.

Това влияние на Ню Йорк, заедно с локалните влияния на останалите големи метрополии на Източното крайбрежие до някаква степен превръщат тези метрополии в социо-икономически райони на местен мегалополис (неофициално известен като "Босваш"[1]).

Вашингтон, САЩ[редактиране | edit source]

Dc-unemployment aug2006.png

Американската столица, официално наричана Окръг Колумбия, е уникална в държавата в това, че има федерален статут, тоест вместо градска управа е пряко контролирана от конгреса в много отношения. С годините, Окръгът си е извоювал все повече права от конгреса, като до 1973 г, той си няма нито кмет, нито градски съвет.

Окръгът е разделен на 8 района, наричани wards. До 1846 г. е разделен на 2 counties (пак "окръга") и тогава е имал напълно квадратна форма. През 1846 г. южният е присъединен към щата Вирджиния (вж. История на Вашингтон) и окръгът остава с днешните си граници.

Тъй като днес Вашингтон всъщност вече е по-голям от Окръг Колумбия, много от неговите "квартали" всъщност са "погълнати" градчета, намиращи се в съседните 2 щата - Мериленд на север и Вирджиния на юг, които административно нямат нищо общо с Вашингтон.

Лондон, Великобритания[редактиране | edit source]

GLAMap.PNG

Британската столица има 32 района - boroughs, заедно с централно разположеното Лондонско сити (което не е borough, но се смята за отделна единица). Тези 33 административни единици са по-скоро общини отколкото "райони"[2]: те имат собствен бюджет и общински съвет, които им дават значително по-големи правомощия в почти всички сфери, особено в образованието и здравеопазването [3], отколкото има управата на Голям Лондон (Greater London Authority). Всъщност между 1986 г - 2000 г Голям Лондон изобщо си няма общо градско управление.

С течение на годините Лондон е поглъщал много околни градчета и селца, които все още (неофициално) се водят towns (градове). Във всяка една община има по около 3-4 подобни, изцяло сляти, градове. Същевременно, пощенските кодове не винаги са "наваксали" с този растеж и някои от по-отдалечените общини се водят всъщност към съседните графства (counties). Особено интересен е случаят на градчето Кингстън, което е административен център на графството Съриѝ, а същевременно се намира изцяло в пределите на Голям Лондон.

Париж, Франция[редактиране | edit source]

Petite couronne.png

Френската столица официално се състои от един département (≈окръг), който е разделен на 20 номерирани arondissements (≈района), чиито номера растат спираловидно от центъра — оттам следва до някаква степен и представата за социален статут на жителите (V-ти и VI-ти, например, са свързани с бохемската Rive Gauche - южния (левия) бряг на р. Сена).

Париж е значително по-голям от този окръг и за "Голям Париж" се счита т.н. petite couronne - "малка корона", която съдържа парижкия département (известен с административния си номер 75), както и трите заобикалящи го départements. Те си имат имена, но са по-известни в много сфери със своите номера, а именно: 92 - запад; 93 - североизток; 94 - югоизток. Тези 4 департамента до някаква степен могат да се считат за по-висшето ниво на градското устройство на Париж, макар и от административна гледна точка те да нямат нищо общо помежду си (освен транспорт например).

4-те департамента съдържат доста значим от социална гледна точка контраст помежду си. В 3-те външни департамента се намират les banlieues - букв. "кварталите", но с конотацията "ж.к.-та" - на Париж. Социално-икономическият контраст между тези 3 и Централния Париж се вижда например в хумористичното (но понякога и сериозно) отношение на местните жители, когато кола с регистрационен номер, завършващ на 75, направи някое нарушение в Сен-Сан-Дени (№ 93).

Берлин 1945-1949

Берлин, Германия[редактиране | edit source]

Германската столица е федерална политическа единица (Land) в германската държава. От 1949 до 1991 г. тя не само е разделена между две държави, ами е и символичен фокус на сблъсъка между двете противоположни политически системи на втората половина на 20-ти век — разделение, което се е отразило значително върху схемата на градското устройство в административен и икономически смисъл, а също така и върху манталитета на гражданите в годините след 1991 г.

Ruhr area-administration.png

Рурска област, Германия[редактиране | edit source]

В Северен Рейн-Вестфалия се намира може би най-индустриализираната зона в Европа - агломерацията по поречието на реките Рейн и Рур, състояща се от 10-на слети града, всеки с население между 0,5 и 1 милион жители.

Ватикан и Монако[редактиране | edit source]

Тези най-малки държави в света са уникални с това, че представляват по-скоро квартали, отколкото независими политически единици. Те са в рамките съответно на град Рим и крайбрежната ивица на Лазурния бряг, част от която има междуобщинско устройство с ограничени права, тъй като градовете и селата там са до голяма степен слети.

Бележки[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]