Теофилакт Охридски

Теофилакт Охридски византийски теолог и духовник Роден: около 1050-1060 Евбея, Византийска империя Починал: около 1125-1126 Византийска империя

Теофилакт Охридски или Теофилакт Български е византийски духовник, охридски архиепископ между 1084 и 1107 година. Той е сред най-изтъкнатите православни теолози на своето време и оставя коментари на евангелията и други новозаветни текстове, които през Ренесанса стават известни и в Западна Европа.

Биография

Теофилакт е роден на остров Евбея около 1050-1060 година. Той получава изключително за времето си образование при философа Михаил Псел в Константинопол. Император Михаил VII го назначава за учител на сина си Константин Дука. След идването на власт на император Алексий I Комнин Теофилакт, може би смятан за твърде лоялен към предишната династия, е отстранен от столицата и е назначен за архиепископ на Охрид. Точната дата на това събитие е неизвестна, но се предполага, че то става малко след 1084 година.

Теофилакт приема назначението си като заточение и многократно се оплаква в свои писма от провинциалната атмосфера и примитивните нрави на местните жители. Той прави и опити да си издейства от императора освобождаване от длъжността, но не постига успех. В същото време развива активна книжовна дейност, създавайки и изследвания за живота на Климент Охридски и останалите Седмочисленици. С влиянието си сред византийските книжовни кръгове той допринася за повишаването на авторитета на Охридската архиепископия. Вероятно около 1107 година Теофилакт е освободен от архиепископския пост и заминава за Солун. Датата на смъртта му е неизвестна.

Неизвестно кога Теофилакт е вписан като светец на православната църква. Днес се титулува като блажен отец. Изображения на Теофилакт като светец се срещат и в изобразителното изкуство: стенопис в главната църква "Св. Георги" в Зографския манастир на Атон.

Книжовна дейност

Латинско издание на Коментарите на Писмата на апостол Павел от Теофилакт архиепископ Български, Антверпен 1564 г.

Теофилакт Охридски е автор на множество богословски и литературни текстове, от които до днес са запазени:

• Тълкувания на Новия Завет с изключение на Апокалипсис
• Тълкувания на няколко старозаветни книги
• Житие на 15-те тивериополски мъченици
• Пространно житие на свети Климент Охридски
• Служба за свети Климент Охридски
• „Царско възпитание“ - дидактични наставления към престолонаследника Константин Дука
• Сборник с речи
• Панигирик на Алексей I Комнин
• Книга за различията с Латинската църква
• Сборник с писма

Коментарите и тълкуванията на Теофилакт на четирите Евангелия, Писмата на апостол Павел и редица други библейски книги се смятат за величина на византийската екзегетика и са признати и досега, както в Православната църква, така и на Запад. Те до голяма степен повтарят по стари текстове, като Еразъм Ротердамски нарича Теофилакт „съкратител на Йоан Златоуст“.

Първите преводи на негови произведения на латински език излизат в печат през 1477 година в Рим и през 1518 година в Париж, като по това време все още са погрешно приписвани на Атанасий Велики. През 1524 година са издадени вече под негово име в Базел под заглавието „Theophylactus Bulgarus, In quatuor evangelia enarrationes…“). След това следват множество нови издания и преиздания в цяла Европа, например неговите Коментари на Евангелията (превод на латински) в Париж в 1543 г.: Theophylacti, Archiepiscopi Bulgariae, in quatuor Domini nostri Jesu Christi evangelia enarrationes luculentissimae. Parisiis: Apud Johannen Roigny, 1543.

В средата на 16 век професорът от Кьолнския университет Сифанус прави нови латински преводи, считани за най-добрите. Съчиненията на Теофилакт Български се издават, превеждат и цитират и до днешен ден. Неговите обширни коментарии на Библията се превеждат рано и на църковнославянски („Благовестник“ и „Толкование“), а от там на руски език и други езици.

Някои от произведенията на Теофилакт Охридски са сред най-важните извори за изучаване на историята на Византия и българския народ през 10 –11 век. Той е автор на писма до приятели и сановници, в които се срещат и неласкави отзиви за българите - „варвари в овчи кожуси“. Голямата му заслуга е неговото „Пространно житие на Климент Охридски“, написано на гръцки и вероятно съставено въз основа на загубен по-късно старобългарски ръкопис, в което той пише еднозначно за българския език и българската етническа принадлежност на славянското население в епархията си.

Литература

• Encyclopædia Britannica.
• В. Н. Златарски, История на българската държава, т. 2, с. 250-252, 263.
• Всеволод Николаев, Феодални отношения в покорената от Византия България, отразени в писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ Български. С., 1951, 239 с.
• Christian Hannick, Theophylakt von Achrida. - In: Theologische Realenzyklopädie, Bd. 33, 371-375.
• Byzantinische Fürstenspiegel: Agapetos / Theophylakt von Ochrid /Thomas Magister. Übers., erl., (eingel.) v. Wilhelm Blum, 1981.
• Lettres / Theophylacte d'Achrida ; introduction, texte, traduction et notes, by Paul Gautier / Corpus fontium historiae Byzantinae, v. 16/1-2. Thessalonica, Association de recherches byzantines, 1980-1986.
• Dimitri Obolensky, Six Byzantine Portraits. Oxford, Oxford University Press, 1988 (Oxford University Press Academic Monograph Reprints).
• Alan Harvey, The land and taxation in the reign of Alexios I Komnenos: the evidence of Theophylakt of Ochrid. - Revue des Etudes Byzantines 51, 1993.
• Александър Милев, Гръцките жития на Климент Охридски (БАН), С. 1966.
• Асен Василиев, Български светци…, С. 1987, с. 131-132.
• Margaret Mullett, "Patronage in Action: The Problems of an Eleventh-Century Bishop," In: Church and People in Byzantium. Ed. R. Morris. Birmingham, 1988, p. 142-.
• G. Podskalsky, "Zwei Erzbischoefe von Achrida (Ochrid) und ihre Bedeutung fuer die Profan- und Kirchengeschichte Makedoniens: Theophylaktos und Demetrios Chomatenos," In: La spiritualité de l’universe byzantin dans le verbe et l’image. Hommages offerts à E. Voordeskers. Ed. par K. Demoon et J. Vereecken. Tournout, 1997, p. 246-.
• Margaret Mullett, Theophylact of Ochrid: Reading the Letters of a Byzantine Archbishop. Aldershot (UK), Variorum, 1997, XX + 441 p. (Birmingham Byzantine and Ottoman Monographs, 2).
• Michael Angold, Church and Society in Byzantium under the Comneni, 1081-1261. Cambridge, Cambridge University Press, 2000, pp. 158-172.

Външни препратки и източници

• Теофилакт Български - „Пространно житие на Климент Охридски“ (на български и гръцки)
• Васил Златарски. Вътрешното положение в България в края на XI и началото на XII в. във връзка с дейността на Теофилакта Охридски- от История на българската държава през средните векове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187)
• Васил Златарски. Защо епископ Теофилакт свикал „свещения синод” в Преспа и кога?
• Тълкувания на Евангелията на Теофилакт Български (на руски език)
• Животопис на св. Климента, български архиепископ. От Теофилакта, Охридски архиепископ. Превел от гръцки с малки съкращения Д. Матов. Пловдив, 1896

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.