Теофилакт Охридски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теофилакт Охридски
византийски теолог и духовник
Теофилакт Охридски 
Роден: около 1050-1060
Евбея, Византийска империя
Починал: около 1125-1126
Византийска империя

Теофилакт Охридски или Теофилакт Български е византийски духовник, охридски архиепископ между 1084 и 1107 година. Той е сред най-изтъкнатите православни теолози на своето време и оставя коментари на евангелията и други новозаветни текстове, които през Ренесанса стават известни и в Западна Европа.

Биография[редактиране | edit source]

Теофилакт е роден на остров Евбея около 1050-1060 година. Той получава изключително за времето си образование при философа Михаил Псел в Константинопол. Император Михаил VII го назначава за учител на сина си Константин Дука. След идването на власт на император Алексий I Комнин Теофилакт, може би смятан за твърде лоялен към предишната династия, е отстранен от столицата и е назначен за архиепископ на Охрид. Точната дата на това събитие е неизвестна, но се предполага, че то става малко след 1084 година.[1]

Теофилакт приема назначението си като заточение и многократно се оплаква в свои писма от провинциалната атмосфера и примитивните нрави на местните жители. Той прави и опити да си издейства от императора освобождаване от длъжността, но не постига успех. В същото време развива активна книжовна дейност, създавайки и изследвания за живота на Климент Охридски и останалите Седмочисленици. С влиянието си сред византийските книжовни кръгове той допринася за повишаването на авторитета на Охридската архиепископия. Вероятно около 1107 година Теофилакт е освободен от архиепископския пост и заминава за Солун. Датата на смъртта му е неизвестна.[1]

Неизвестно кога Теофилакт е вписан като светец на православната църква. Днес се титулува като блажен отец. Изображения на Теофилакт като светец се срещат и в изобразителното изкуство: стенопис в главната църква "Св. Георги" в Зографския манастир на Атон.

Книжовна дейност[редактиране | edit source]

Латинско издание на Коментарите на Писмата на апостол Павел от Теофилакт архиепископ Български, Антверпен 1564 г.

Теофилакт Охридски е автор на множество богословски и литературни текстове, от които до днес са запазени:[2]

  • Тълкувания на Новия Завет с изключение на Апокалипсис
  • Тълкувания на няколко старозаветни книги
  • Житие на 15-те тивериополски мъченици
  • Пространно житие на свети Климент Охридски
  • Служба за свети Климент Охридски
  • „Царско възпитание“ - дидактични наставления към престолонаследника Константин Дука
  • Сборник с речи
  • Панигирик на Алексей I Комнин
  • Книга за различията с Латинската църква
  • Сборник с писма

Коментарите и тълкуванията на Теофилакт на четирите Евангелия, Писмата на апостол Павел и редица други библейски книги се смятат за величина на византийската екзегетика и са признати и досега, както в Православната църква, така и на Запад. Те до голяма степен повтарят по стари текстове, като Еразъм Ротердамски нарича Теофилакт „съкратител на Йоан Златоуст“.[2]

Първите преводи на негови произведения на латински език излизат в печат през 1477 година в Рим и през 1518 година в Париж, като по това време все още са погрешно приписвани на Атанасий Велики. През 1524 година са издадени вече под негово име в Базел под заглавието „Theophylactus Bulgarus, In quatuor evangelia enarrationes…“). След това следват множество нови издания и преиздания в цяла Европа[3], например неговите Коментари на Евангелията (превод на латински) в Париж в 1543 г.: Theophylacti, Archiepiscopi Bulgariae, in quatuor Domini nostri Jesu Christi evangelia enarrationes luculentissimae. Parisiis: Apud Johannen Roigny, 1543.

В средата на 16 век професорът от Кьолнския университет Сифанус прави нови латински преводи, считани за най-добрите. Съчиненията на Теофилакт Български се издават, превеждат и цитират и до днешен ден. Неговите обширни коментарии на Библията се превеждат рано и на църковнославянски („Благовестник“ и „Толкование“), а от там на руски език и други езици.[4]

Някои от произведенията на Теофилакт Охридски са сред най-важните извори за изучаване на историята на Византия и българския народ през 10 –11 век. Той е автор на писма до приятели и сановници, в които се срещат и неласкави отзиви за българите - „варвари в овчи кожуси“. Голямата му заслуга е неговото „Пространно житие на Климент Охридски“, написано на гръцки и вероятно съставено въз основа на загубен по-късно старобългарски ръкопис, в което той пише еднозначно за българския език и българската етническа принадлежност на славянското население в епархията си.[5]

Литература[редактиране | edit source]

  • Encyclopædia Britannica.
  • В. Н. Златарски, История на българската държава, т. 2, с. 250-252, 263.
  • Всеволод Николаев, Феодални отношения в покорената от Византия България, отразени в писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ Български. С., 1951, 239 с.
  • Christian Hannick, Theophylakt von Achrida. - In: Theologische Realenzyklopädie, Bd. 33, 371-375.
  • Byzantinische Fürstenspiegel: Agapetos / Theophylakt von Ochrid /Thomas Magister. Übers., erl., (eingel.) v. Wilhelm Blum, 1981.
  • Lettres / Theophylacte d'Achrida ; introduction, texte, traduction et notes, by Paul Gautier / Corpus fontium historiae Byzantinae, v. 16/1-2. Thessalonica, Association de recherches byzantines, 1980-1986.
  • Dimitri Obolensky, Six Byzantine Portraits. Oxford, Oxford University Press, 1988 (Oxford University Press Academic Monograph Reprints).
  • Alan Harvey, The land and taxation in the reign of Alexios I Komnenos: the evidence of Theophylakt of Ochrid. - Revue des Etudes Byzantines 51, 1993.
  • Александър Милев, Гръцките жития на Климент Охридски (БАН), С. 1966.
  • Асен Василиев, Български светци…, С. 1987, с. 131-132.
  • Margaret Mullett, "Patronage in Action: The Problems of an Eleventh-Century Bishop," In: Church and People in Byzantium. Ed. R. Morris. Birmingham, 1988, p. 142-.
  • G. Podskalsky, "Zwei Erzbischoefe von Achrida (Ochrid) und ihre Bedeutung fuer die Profan- und Kirchengeschichte Makedoniens: Theophylaktos und Demetrios Chomatenos," In: La spiritualité de l’universe byzantin dans le verbe et l’image. Hommages offerts à E. Voordeskers. Ed. par K. Demoon et J. Vereecken. Tournout, 1997, p. 246-.
  • Margaret Mullett, Theophylact of Ochrid: Reading the Letters of a Byzantine Archbishop. Aldershot (UK), Variorum, 1997, XX + 441 p. (Birmingham Byzantine and Ottoman Monographs, 2).
  • Michael Angold, Church and Society in Byzantium under the Comneni, 1081-1261. Cambridge, Cambridge University Press, 2000, pp. 158-172.


Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 198-204.
  2. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 268-274.
  3. http://www.ub.unibas.ch/kadmos/gg/?http://www.ub.unibas.ch/kadmos/gg/hi/higg0427.htm
  4. http://www.pravoslavie.domainbg.com/06/
  5. http://www.well.com/user/aquarius/theophylactus.htm

Външни препратки и източници[редактиране | edit source]

Йоан Аин охридски архиепископ (след 1084 – 1107) Лъв Мунг
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.