Михаил VII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил VII Дука
византийски император
NomismaMikaelVIIDoukas.jpg
Номизма с изображение на Михаил VII
Лични данни
Управление 1067 г. - 1078 г.
Коронация 21 октомври 1071 г.
Роден ок. 1050 г.
Константинопол, Византия
Починал ок. 1090 г.
Византия
Семейство
Династия Дука
Баща Константин X Дука
Майка Евдокия Макремболитиса
Брак Мария Аланска
Михаил VII Дука в Общомедия

Михаил VII Дука (на гръцки: Μιχαήλ Ζ΄ Δούκας, 1050 - ок. 1090), наричан Парапинак, е византийски император от 1071 до 1078. По време на управлението на Михаил VII по-голямата част от Анатолия е завладяна от селджукските турци.

Михаил VII е роден през 1050 г. в Константинопол. Той е най-големият син на император Константин X Дука и съпругата му Евдокия Макремболитиса. През 1059 г. малолетният Михаил е обявен за съимператор на баща си. Когато Константин X умира през 1067 г., 17-годишният Миахил VII е на възраст, която позволявала да поеме самостоятелно управлението на империята. Незаинтересоваността му от политиката обаче позволява на майка му Евдокия и чичо му Йоан Дука да управляват вместо него.

Младият василевс е възпитаник на именитият интелектуалец Михаил Псел, който оказва значително влияние върху него и ласкае неговите способности в съчиненията си. Михаил VII се занимавал предимно с реторика и литература и не обръщал сериозно внимание на управлението.

Съуправление с Роман IV Диоген[редактиране | edit source]

През 1068 г. императрицата-майка се омъжва за способния генерал Роман IV Диоген, който е обявен за старши съимператор наред с Михаил VII и братята му Константин и Андроник. Роман IV съсредоточава цялата власт в ръцете си, игнорирайки доведените си синове, след което се отправя на военен поход срещу селджукските турци, нахлули в Мала Азия.

След като през август 1071 г. Роман IV Диоген търпи поражение в битката при Манцикерт и е заловен от селджукските турци, Евдокия Макремболитиса и Михаил VII отново застават начело на властта в Константинопол, докато не се разбира, че Роман IV е жив и пътува към града. Тогава цезарят Йоан Дука и менторът на Михаил VII - Михаил Псел, с помощта на варяжката гвардия принуждават императрицата да остави властта изцяло на сина си и да се оттегли в манастир. Едва след това на 21 октомври 1071 г. Михаил VII е коронясан като самостоятелен владетел на империята.

Междувременно усилията на кесаря Йоан Дука и Михаил Псел да предотвратят връщането на власт на Роман Диоген се увенчават с успех. Роман обещава да се отрече от престола и да се замонаши, срещу което му обещават безопасност. Малко по-късно обаче Роман е ослепен и умира в тъмница.

Криза в империята[редактиране | edit source]

През самостоятелното управление на Михаил VII кризата във Византийската империя бързо се задълбочава. Пренебрегването на войската се отразява на боеспособността на византийската армия. През 1071 г. Византия губи окончателно и последната си крепост в Южна Италия - Бари, която е превзета от норманите на Робер Жискар. Едновременно с това започват брожения в балканските владения на империята, където през същата година българите начело с Георги Войтех правят опит да отхвърлят византийската власт.

Михаил VII - изображение върху емайлова плака от короната на Унгария

В Мала Азия по-голямата част от териториите са загубени след битката при Манцикерт. Михаил VII се опитва да възстанови властта на империята в региона, като изпраща през 1073 г. нова армия срещу селджуците, командвана от Исак Комнин - брат на бъдещия император Алексий I Комнин, но и тази армия е разбита, а командирът е пленен.

Бунта на наемниците[редактиране | edit source]

Положението се влошава още повече, след като западните нормански наемници във войската се разбунтуват в Анатолия. Именно те стават обект на нова експедиция, начело с кесаря Йоан Дука. И този път операцията се проваля, войските на Йоан Дука са разбити, а той е пленен. Западните наемници принуждават Йоан Дука да се провъзгласи за император. В тази ситуация през 1074 г. правителството на Михаил VII е принудено да търси подкрепа от селджукските турци срещу Йоан Дука, в замяна на което империята признава територалните придобивки на селджуците в Мала Азия. Византийската армия начело със стратега Алексий Комнин (бъдещият император) и с помощта на селджукски подкрепления, изпратени от султан Малик Шах I, разбиват разбунтувалите се наемници и пленяват Йоан Дука, който след това е замонашен, въпреки че запазва поста си на кесар.

Икономически затруднения[редактиране | edit source]

Въпреки че император Михаил VII продължава да се ползва от съветите на чичо си Йоан Дука и на Михаил Псел, той все повече фаворизира финансовия си министър Никифорица. Предпочитайки да се занимава предимно с наука и риторика, Михаил VII позволява на Никифорица да се разпорежда самостоятелно с финансовите въпроси на империята. С развързани ръце той увеличава данъците и разходите на хазната, без обаче да финансира достатъчно армията. Никифорица дори прибягва до конфискация на частна собственост и експропиира църковно имущество. Поради настъпилото разорение по време на управлението на Михаил VII, ромеите му измислят прозвището Парапинак (четвърт паница), тъй като ако по-рано с една монета можело да се купи един пинак (виз. мерна единица, "паница") жито, то при неговото царуване същата цена стига само за една четвърт[1].

Михаил VII и съпругата му Мария Аланска. Изображение върху грузински триптих от 11 в.

Метежи и детрониране[редактиране | edit source]

През 1077 г. в Тракия избухва нов военен метеж, този път начело с генерал Никифор Вриений, който се провъзгласил за император в Адрианопол, а негови войски начело с брат му Йоан достигат чак до Константинопол. Едновременно с това в източните владения на империята също избухва бунт, предвождан от друг византийски военачалник - Никифор Вотаниат, който се ползва с подкрепата на селджукския султан. Значителна подкрепа Вотаниат има и в столицата на империята, където в негова подкрепа се обявява значителна част от духовенството и светските лица, засегнати еднакво от конфискациите на имущество.

През март 1078 г. Вотаниат се насочва към Никея, а на 25 март в Константинопол подръжниците му правят метеж. На 31 март 1078 метежниците завземат императорския дворец и пленяват Михаил VII. Той е принуден да се отрече от престола и да се подстриже за монах, след което е изпратен в Студитския манастир. На престола застава Никифор Вотаниат, който се жени за съпругата на Михаил VII и провъзгласява сина му за свой съимператор. Малко по-късно Михаил Дука е ръкоположен за Ефески митрополит.

Семейство[редактиране | edit source]

Михаил VII Дука е женен за грузинската принцеса Мария Аланска - дъщеря на грузинския цар Баграт IV. От нея Михаил VII има един син - Константин Дука Багренородни съ-император от ок. 1074 до 1078 и от 1081 до 1087/1088 г.

Константин Дука, брат на Михаил VII Дука е негов съимператор от 1060 до 1078 г. и претендент за трона през 1078/1079 г., а след абдикацията на Михаил VII командва войските при Никифор III Вотаниат до 1081 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Павлов, Пламен. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна: LiterNet, 2005.


Константин X Дука Византийски император (1071 – 1078 с Роман IV Диоген) Никифор III Вотаниат
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Michael VII Doukas“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.