Православна охридска архиепископия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за съвременната автономна църква. За историческата българска църква вижте Охридска патриаршия.

Православна охридска архиепископия
Православна Охридска Архиепископија
Arhiepiskop ohridski Jovan.jpg
предстоятелят на църквата Йован VI Охридски
Произлязла от: Сръбската православна църква
Основана 2002
Статут автономна
Предстоятел Йован VI Охридски
Ранг архиепископ
Обред византийски
Календар юлиански
Богослужебен език македонски литературен език, църковнославянски
Диоцез Република Македония
Паство  ?
Седалище Битоля, Република Македония
Сайт www.poa-info.org

Православната охридска архиепископия (на македонска литературна норма: Православна Охридска Архиепископија) е автономна православна църква в Република Македония, под юрисдикцията на Сръбската православна църква. Литургичният език на ПОА е македонският литературен език.

История[редактиране | редактиране на кода]

След Балканската и Междусъюзническата война диоцезите на Българската екзархия във Вардарска Македония попадат в границите на Кралство Сърбия и са подчинени на Сръбската църква, която след края на Първата световна война е реорганизирана като Обединена православна църква на сърби, хървати и словенци.

По времето на Втората световна война и особено след навлизането на югославски партизани на територията на Вардарска Македония започва налагането на македонизма, който предвижда създаването на отделни македонски национални институции. Така през 1944 година в село Врановци, Гостиварско е свикан Инициативен комитет за организиране на Македонска православна църква. На 4 март 1945 година в Скопие се състои първият църковно-народен събор, на който е взето решение за възстановяването на Охридската архиепископия като Македонска православна църква. Това решение е представено на Архиерейския събор на Сръбската православна църква, който отхвърля това решение. Този отказ от страна на Сръбската патриаршия кара македонските владици да променят исканията си от автокефална архиепископия бъдещата МПЦ да бъде призната за отделна автокефална църква. Това искане отново бива отхвърлено от сръбските владици. Така на 4 октомври 1958 година в Охрид е свикан втори църковно-народен събор, на който е прието предложението за възстановяване на българската Охридска ариепископия, но вече като самостоятелна Македонска православна църква. За първи предстоятел на МПЦ е избран епископ Доситей.

Архиерейският събор на СПЦ под натиска на югославски комунистически функционери се съгласява с решенията на Македонския църковно-народен събор. Така на 19 юли 1959 година самостоятелността на македонската църква с ранг на архиепископия е потвърдена с обща литургия между сръбския патриарх Герман и епископ Доситей в скопската църква Свети Мина. По-късно е конституиран и Синода на МПЦ според Устава ѝ и другите административни органи в Архиепископията и епархиите.

През 1966 година отношенията между СПЦ и самостоятелната Охридска македонска архиепископия (МПЦ) отново се влошават. Така на 17 юли 1967 година в Охрид е свикан третия църковно-народен събор, на който Македонската православна църква се самопровъсгласява за автокефална в разрез със православната църковна йерархия и канони.

Поява на ПОА[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 година поредните преговори между СПЦ и нелегитимната МПЦ се провалят, но епископ Йован Велешки не се отказва от Нишкото споразумение и образува Православната охридска архиепископия.

Македонската православна църква къса всякакви връзки с духовенството на ПОА и с поддръжката на държавата пречи на духовници от СПЦ да влизат в Република Македония. През октомври 2004 година властите разрушават строежа на манастир край битолското село Нижеполе, който трябва да стане център на ПОА. Митрополит Йован е осъден на 18 месеца затвор за „поругаване на Македонската православна църква и накърняване на религиозните чувства на местните граждани“ чрез разпространяванена църковни календари на СПЦ[1]. Комисията по вероизповеданията в Република Македония отказва да регистрира ПОА, тъй като името ѝ не се различава достатъчно от това на МПЦ. През април 2007 година Митрополит Йован е пуснат от затвора.

В 2006 година Охридската архиепископия строи ставропигиалния манастир „Свети Йоан Златоуст“ в село Нижеполе, Битолско.[2]

Епархии[редактиране | редактиране на кода]

Сега Православната охридска архиепископия се състои от една митрополия и шест епископии[3] Четири епископии нямат свои архиереи и са начело с временноуправляващи.

  1. СкопскаЙован VI Охридски
  2. Преспанско-пелагонийскаМаро Брегалнишки (временноуправляващ)
  3. БрегалнишкаМарко Брегалнишки
  4. Дебърско-кичевскаЙоаким Положко-кумановски (временноуправляващ)
  5. Положко-кумановскаЙоаким Положко-кумановски
  6. Велешко-повардарскаЙован VI Охридски (временноуправляващ)
  7. СтрумишкаДавид Стобийски (временноуправляващ)

Архиепископията използва църквоввнославянския език.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.iwpr.net/?p=bcr&s=f&o=257037&apc_state=henibcr200508
  2. Архиепископ Охридски и Митрополит Скопски. Сингилија.
  3. Православна Охридска Архиепископија: Организација, Посетен на 23 април 2013 г.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.