Сръбски владетели

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ранни сръбски владетели (князе)[редактиране | редактиране на кода]

Ранни сръбски владетели

Властимировичи[редактиране | редактиране на кода]

Вишеславовия княжески род

С падането на Източна България и столицата Преслав под византийска власт (971), сръбското рашко жупанство също попада под византийска васална зависимост. Дуклянската хроника съобщава, че след смъртта на цар Петър, византийците покоряват едновременно България и Рашка. Рашкият жупан бяга при дуклянския (зетски) владетел Предимир, заедно със синовете си Плен, Радиград и дъщеря си Прехвала, която става съпруга на Предимир. След смъртта на император Йоан Цимисхий (976), Предимир помага на тъста си да си върне Рашка. Предполага се, че това става след като Самуил възстановява българската държавност в западните български земи (997).

Велики жупани на Рашка[редактиране | редактиране на кода]

Константин Бодин (български цар под името Петър III) наследява титлата крал на Дукля от баща си крал Михаил. По почина на цар Симеон, Константин Бодин предоставя Рашка за управление на Вукан, който приема по традиция титлата велик жупан.

Крале на Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

Неманичи

Царе (Душаново царство)[редактиране | редактиране на кода]

Царе (Синишино царство – Тесалия и Епир)[редактиране | редактиране на кода]

Тесалия[редактиране | редактиране на кода]

Епир[редактиране | редактиране на кода]

Князе, деспоти и жупани[редактиране | редактиране на кода]

Водачи на въстания в Белградския пашалък[редактиране | редактиране на кода]

Князе на Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

Крале на Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

Крале на сърби, хървати и словенци[редактиране | редактиране на кода]

Крале на Югославия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]