Захария Прибиславлевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Захарий Първославлиевич)
Захария Прибиславлевич
Захаријa Прибислављевић
княз на Сърбия
Роден
890 г.
Починал
924 г. (34 г.)

РелигияИзточнохристиянски църкви
Семейство
РодВластимировичи
БащаПрибислав

Захария Прибиславлевич (на сръбски: Захаријa Прибислављевић) е княз на Сърбия от династията на Властимировичите, управлявал през 922 – 924 година.

Роден е през 90-те години на IX век като син на княз Прибислав, който е свален от трона и живее в изгнание. През 920 година Захария е изпратен от император Роман I Лакапин в Сърбия, но по пътя е пленен от българския цар Симеон I, под чието влияние се намира Сърбия по това време. През 922 година Симеон поставя Захария на сръбския трон, отстранявайки ориентиралия се към съюз с Източната Римска империя Павле Бранович.

През 924 година Захария Прибиславлевич, подбуждан от византийците, се разбунтува срещу Симеон, като е подкрепен от много българи, недоволни от постоянните войни срещу Империята.[1] Българският владетел изпраща срещу него военачалниците Теодор Сигрица и Мармаис, които претърпяват поражение, обезглавени са и главите им са изпратени като подарък на императора в уверение на сръбската лоялност.[2][3][4] Това принуждава Симеон да сключи примирие с Империята и да се концентрира върху сръбския бунт – през 924 година той изпраща нова армия, водена от Часлав Клонимирович, който успява да прогони Захария в Хърватия. След този успех сръбската аристокрация е поканена в България, за да признае верността си към новия княз, но вместо това са избити и Симеон анексира Сръбското княжество.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Златарски 1994, с. 446 – 447.
  2. The early medieval Balkans, с. 152
  3. Warren T. Treadgold, A history of the Byzantine state and society, p. 479
  4. Byzantine style, religion and civilization: in honour of Sir Steven Runciman, p. 349 – 350
  5. Делев 2006.
  6. Златарски 1994, с. 459.
Цитирани източници
Павел Бранович сръбски велик жупан (920/921 – 923/924) Чеслав Клонимирович