Захарий Първославлиевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Политическа география на сръбските земи след Захарий Първославлевич

Захарий Първославлиевич или Захарий Прибиславлиевич е сръбски велик жупан, внук на Мутимир и син на Първослав.

Малко след поставянето му от цар Симеон начело на сърбите подновява традиционно добрите сръбски отношения с Византия. Това принуждава Симеон да изпрати срещу него отново армията начело с Мармаис и Теодор Сигрица. Българската войска е жестоко разбита в сръбските планини, а отсечените глави на двамата ѝ военначалници са изпратени като подарък на императора в уверение на сръбската лоялност.

В отговор на успеха на Захарий срещу българския наказателен отряд, Симеон организира и предприема нов голям военен поход през 924 г. с цел покоряване на сръбските земи. Начело на българската армия този път са кавхана Книн, ичиргубоила Имник и миника Ицвоклия, като те водят със себе си българския фаворит за сръбски наместник – Чеслав Клонимирович. Разбирайки за предприетия нов наказателен поход, Захарий се изплашва и забегва в Хърватия. Българската армия покорява сърбите, събира жупаните им, оковава ги, и ги отвежда със семействата им в България.

Военният поход продължава, насочвайки се срещу далата политическо убежище на Захарий Хърватия. По-нататъшната българска военна кампания на запад начело с Алогоботур е неуспешна, а Чеслав е върнат в България.

Павел Бранович сръбски велик жупан (920/921 – 923/924) Чеслав Клонимирович