Никола I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола I Петрович
Княз на Черна гора
Крал на Черна гора
King Nikola of Montenegro.jpg
Крал Никола I
Лични данни
Управление 1860 - 28 август 1910 (Княз)
28 август 1910 – 26 ноември 1918 (Крал)
26 ноември 1918 - 1 март 1921 (Крал в изгнание)
Коронация 28 август 1910
Пълно име Никола Мирков Петрович-Негош
Роден 7 октомври 1841
Негуши, Черна гора
Починал 1 март 1921
Антиб, Франция
Погребан в Цетине
Предшественик Княз Данило I
Наследник Кралство Черна гора е унищожено
Семейство
Династия Петровичи
Баща велики войвода Мирко Петрович-Негош
Майка Анастасия Мартинович
Брак Милена Петрович

Никола I Петрович (на сръбски: Никола I Мирков Петровић-Његош) e княз (1860 - 1910), а след това крал (1910 до 1918) на Черна гора. Той е също така и поет, известен най-вече с популярната черногорска песен Там, ей там (на сръбски: Онамо, 'намо).

Произход[редактиране | edit source]

Никола Петрович е роден в село Негуши, в старото владение на управляващата династия Петровичи. Баща му, Мирко Петрович-Негош е знаменит черногорски войн, брат на владетеля на Черна гора Данило I, който не оставя мъжко потомство. След ката баща му се отказва от претенции за трона, властта се поема от Никола Петрович.

Биография[редактиране | edit source]

Принц Никола, който от ранна възраст се занимава с атлетика и бойни изкуства, прекарва част от ранното си детство в Триест, в дома на рода Кустич, към който принадлежи неговата леля, княгиня Даринка - съпруга на Данило I. Княгиня Дарина е ревностна привърженичка на френската култура и по нейно настояване младия Никола Петрович е изпратен в лицея Louis-le-Grand в Париж. Още докато е там, в следствие на убийството на чичо му Данило I, наследява престола и на 13 август 1860 г. в провъзгласен за княз. През ноември 1860 го се жени за Милена - дъщеря на войводата Петър Вукотич.

В последвалото мирно време, той извършва редица реформи в черногорската армия, администрация и образователна система. Държавата е въвлечена в редица войни с Османската империя в периода 1862 - 1878 година. През 1867 г. се среща с император Наполеон III в Париж, а през 1868 г. предприема пътуване до Русия, където е приет и от цар Александър II. По-късно посещава кралските семейства в Берлин и Виена. Усилията му да спечели симпатиите на руското императорско семейство се оказват благотворни за Черна гора. Значителни дарения са отпуснати от царя и царицата за образователни и други цели, както и припаси от оръжия и амуниции.

През 1871 г. княз Долгоруков пристига в Черна гора на специална царска мисия, като раздава значителни суми пари на населението.

При неговото управление през Балканската война, Черна гора участва на страната на съюзниците. При избухването на Първата световна война през 1914, Черна гора е първата държава, която помага на Сърбия да изтласка австрийските сили от Балканите. След войната Черна гора се обединява с други славянски страни, които образуват Кралството на сърби, хървати и словени, преименувано през 1929 година в Югославия.

Изгнание[редактиране | edit source]

През 1918 г. крал Никола е изпратен в изгнание в Париж, но продължава да предявява претенции към черногорския трон, до смъртта си в Антиб през 1921 година. Погребан е в Италия. През 1989 г. останките на крал Никола, кралица Милена и на две от дванадесетте им деца са препогребани в Черна гора.

Династична проекция в България[редактиране | edit source]

Княз Никола е прадядо на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Българска.