Обсада на Тир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обсада на Тир
Конфликт: Войни на Александър Велики
Siege of Tyre 332BC plan.jpg
Период януари-юли 332 г. пр. н. е.
Място Тир, дн. в Ливан
Резултат Македонска победа
Воюващи страни
Verginasun.jpgМакедония
Гръцки съюзници
Тир
Персийска империя
Командири
Александър Македонски неизвестен
Жертви и загуби
400 убити 8000 убити или екзекутирани
30 000 продадени в робство

Обсадата на Тир през 332 г. пр. н. е. от македонските войски на Александър Велики продължила седем месеца. Александър не успял да превземе града с традиционни средства, тъй като той се намирал на остров и стените му били до самото море. Александър заповядал на инженерите си да използват останки от изоставения град на сушата, за да построят път през морето и когато обсегът на стенобойните му машини достигнал пределите на града той го обстрелвал, а също и от кораби, за да пробие най-сетне укрепленията. Твърди се[кой го твърди?], че Александър бил толкова разярен от съпротивата на Тир и загубата на своите мъже, че унищожил половината град. Според Ариан Тир загубил 8000 души, а Александър 400. Александър помилвал тирана на града и неговото семейство, а 30 000 пленници били продадени като роби.

Предистория[редактиране | edit source]

Снимка на Тир от самолет, 1934 г.

След като разбил персийския шаханшах Дарий III при Иса, Александър се спуснал на юг по средиземноморския бряг към Финикия, за да осигури тила си срещу персийската флота. Финикийските градове Библос, Сидон и Арад му се подчинили, но най-големият финикийски град Тир, който притежавал една от най-големите флоти в Средиземно море, отказал да допусне македонците, въпреки че обещал да сключи съюз с Александър и да не помага на персийците.

Тир, най-големият и важен град-държава на Финикия, биле разположен на брега на Средиземно море и на близък остров с две естествени пристанища откъм сушата. Островът отстоял на около 800 м от брега по времето на Александър, високите му стени достигали 60 м над морето от източната, гледаща към сушата, страна на острова.

По времето на обсадата населението на града било приблизително 40 000 души, макар че жените и децата били евакуирани в пунически Картаген, древна и най-значима финикийска колония на запад. Картагенците обещавали също да изпратят прочутата си флота на помощ на своя град-майка. Тъй като Александър нямал много кораби, пълководецът решил са превземе града и така да отнеме последното пристанище на персийците в региона с цел да не бъде изненадан неприятно с удар в гърба, чрез дебаркиране на съюзнически на персийците войски от запад.

Ход на обсадата[редактиране | edit source]

Александър не можел да нападне града от морето и затова заповядал построяването на път към острова, дълъг около километър по дъното на морето, което било на дълбочина не повече от два метра. Мостът позволил обсегът на метателните му машини да достигне града, чийто останки все още съществуват, тъй като са каменни. Когато работещите по дигата се приближили до града обаче морето станало доста по-дълбоко и нападенията от стените и от тирския флот направили по-нататъшното продължаване на строежа почти невъзможно. В отговор на това Александър заповядал построяването на две високи 50 м кули, които били придвижени на края на моста. Подобно на повечето обсадни кули на Александър те били артилерийски платформи с катапулти на върха, които да стрелят по защитниците на стените с балиста отдолу, която да мята камъни по стените и противниковите кораби. Кулите били направени от дърво, но били обвити със сурови кожи, които да ги предпазят от запалени стрели.

Обсадата на Тир, худ. Андре Кастен, 1888-1889 г..

Въпреки че тези кули вероятно били най-големите от този вид, построявани някога, защитниците на Тир бързо измислили контраатака. Те използвали стар кораб за транспортиране на коне, напълвайки го със сухи клони, смола, сяра и разни други запалими вещества. След това увесили казани с масло от мачтите, така че да паднат от палубата щом мачтите изгорят. Също така „натиснали“ кърмата на кораба, така че носът да се издигне над водата. След това го запалили и го насочили срещу края на мостовата дига на която се издигали платформите. Тирският кораб се разбил в основата на македонските платформи и огънят от него бързо се разпространил, обхващайки двете кули и друго обсадно оборудване, което било докарано. Тирските кораби се струпали около кея, унищожавайки обсадното оборудване, което не се било запалило и отблъсквайки македонците, които се опитвали да потушат огъня.

Александър се убедил, че не би могъл да превземе града без флота. Останалите финикийски кораби от съюзените на Александър финикийски градове обаче се били завърнали в метрополиите си, които се били подчинили на македонския пълководец. Лоялността на финикийците към родните им градове (най-вече Сидон) позволило на Александър да се сдобие с осемдесет кораба. По същото време от Кипър пристигнали други 120, които чули за македонските победи и сами поискали да се присъединят към Александър. С пристигането на още 23 кораба Александър имал на разположение общо 223 кораба под командването си. Той бързо блокирал и двете пристанища на града на Тир с флотата си. На някои от по-бавните галери и на няколко шлепа били поставени тарани, единственият известен случай на употреба на тарани на кораби. Откривайки, че големи подводни каменни блокове попречвали на тараните да достигнат градските стени, Александър ги премахнал чрез кораби-кранове. Тараните се закотвили в близост до стените, но защитниците изпратили кораби и гмуркачи, които да прережат въжетата на котвите. Александър отвърнал като ги заменил с вериги. Защитниците забелязали, че Александър се връщал на сушата по едно и също време всеки ден за обяд, което по същото време правела и флотата му. Те контраатакували с вилазка по това време македонците, но открили, че Александър бил пропуснал следобедния си сън и македонците отблъснали успешно нападението.

Превземането на Тир[редактиране | edit source]

Александър при обсадата на Тир, худ. Джон Уилямс, 1902 г.

Александър започнал да изпитва стените в различни точки със своите тарани докато не направил малък пробив от южната страна на острова. Тогава той координирал атака през пробива с бомбардиране от всички страни от флотата си. Александър лично участвал в щурма срещу града, биейки се от върха на обсадна кула.[1] Щом веднъж войниците му успели да проникнат в града те лесно взели надмощие над гарнизона и превзели града. Гражданите, които намерили убежище в храма на Херакъл били помилвани от Александър, включително тирана на финикийския град. Според Квинт Курций Руф 6000 тирски войници били избити в града, а 2000 тирчани били разпънати на кръстове по протежението на брега.[2] Останалите, около 30 000 души, били продадени в робство, както заради продължителността на обсадата, така и защото защитниците на града били екзекутирали някои пленени войници на стените.

След края на битката, сидонците отвели оцелелите свои съседи - тирчани да се лекуват в храма на Ешмун.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. History of Alexander the Great of Macedonia, section 4.4.10-21
  2. History of Alexander the Great of Macedonia, section 4.4.10-21
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Siege of Tyre“ в Уикипедия на английски (автори).
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.