Сципион Африкански
Вижте пояснителната страница за други значения на Публий Корнелий Сципион.
Сципион Африкански, Публий Корнелий Сципион Африкански Старши (на латински: Publius Cornelius Scipio Africanus; * 235 пр.н.е. в Рим; † 183 пр.н.е. ), е генерал във Втората пуническа война и политик на Римската република. Той е познат с победата си над Ханибал в битката при Зама, която му носи признанието като един от най-добрите командири във военната история и названието Африкански. Често е наричан също „римския Ханибал“.
Сципион произлиза от патрицииския род Сципион, клон на gens Корнелии. Публий Сципион е най-старият син на Публий Корнелий Сципион, консул през 218 г. пр.н.е. и съпругата му Помпония, произлизаща от влиятелна плебейска фамилия.
Когато е на 17 или 18 години той е включен заедно с чичо си Гней Корнелий Сципион Калв във войската на баща му през 218 пр.н.е. и участва във втората пуническа война в Испания. През 213 пр.н.е. е избран за едил, макар че е още много млад.
Когато през 211 пр.н.е. баща му и чичо му са убити от Хасдрубал Барка, брат на Ханибал, Сципион е назначен следващата година, въпреки младостта си, от сената за военачалник на войската в Испания и за проконсул. Сципион напуска Рим с десет хиляди инфантеристи и хиляда кавалеристи, които са транспортирани на 30 квинквереми.
През 209 пр.н.е. завладява Картахена и след битката при Илипа през 206 пр.н.е. завладява Испания. В края на годината се връща в Рим и през 205 пр.н.е. е избран на 31 години за консул.
При битката при Зама на 19 октомври 202 пр.н.е. той побеждава Картаген. Ханибал иска примирие и втората пуническа война завършва. Сципион получава почетното си име Африкански.
През 199 пр.н.е. той е избран за цензор и през 194 пр.н.е. е отново консул.
Политическите му противници го обвиняват във вземане на подкупи и започват Сципионските процеси. Той скъсва сметните книги и апелира на населението да празнува с него победата при Зама на Капитолий. От настъпилите безредици в негова полза, неговите противници се отказват от процеса. След това Сципион се оттегля в доброволно изгнание в Кампания, където умира през 183 пр.н.е. във вилата си в Литернум.
Женен е за Емилия Паула и e баща на Корнелия Африканска Старша, Корнелия Африканска Младша и Луций Корнелий Сципион (претор 174 пр.н.е.) и Публий Корнелий Сципион (авгур).
През 1937 г. в Италия се снима пропаганден филм за него Scipione l’Africano.
Източници [редактиране]
- Ливий: ab urbe condita, 21-38.
- Karl-Heinz Schwarte: Publius Cornelius Scipio Africanus der Ältere – Eroberer zwischen West und Ost. In: Karl-Joachim Hölkeskamp
- Marcus Junkelmann: Hollywoods Traum von Rom. Philipp von Zabern, Mainz 2004, ISBN 978-3805329057, S. 96-97.
Външни препратки [редактиране]
|
|||||
|
|||||||
