Гней Манлий Вулзон (консул 189 пр.н.е.)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Гней Манлий Вулзон.
| Гней Манлий Вулзон Cn. Manlius Cn.f.L.n. Vulso | |
| римски политик | |
| Роден |
около 227 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Манлии |
| Баща | Луций Манлий Вулзон[1][2] |
| Майка | неизв. |
| Братя/сестри | Луций Манлий Ацидин[1][3] Авъл Манлий Вулзон[1][4] Луций Манлий Вулзон[5][6] |
Гней Манлий Вулзон (на латински: Gnaeus Manlius Vulso) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е патриций от клон Вулзон на фамилията Манлии. Баща му умира млад. Той е брат на Луций Манлий Вулзон (претор 197 пр.н.е.) и Авъл Манлий Вулзон (консул 178 пр.н.е.). Внук е на Луций Манлий Вулзон Лонг (консул 256 и 250 пр.н.е.).
През 197 пр.н.е. Вулзон става едил и 195 пр.н.е. като претор e управител на Сицилия. През 192 и 191 не успява да стане консул. През 189 пр.н.е. Манлий е избран за консул заедно с Марк Фулвий Нобилиор и получава главнокомандването в Мала Азия, където се бие успешно против галатите.[7] Следващата година той остава проконсул и се грижи за новия ред в Азия след мира с Антиох III. През 187 пр.н.е. се връща в Рим и след начална съпротива на Сената получава триумф.[8] Той не успява през 184 пр.н.е. да бъде избран за цензор.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Hans Georg Gundel: Manlius I. 40., Der Kleine Pauly. Bd. 3, 1969, Sp. 965 – 966.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Cn. Manlius (91) Cn. f. L. n. Vulso // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 836 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1413 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1151 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Cn. Manlius (91) Cn. f. L. n. Vulso // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1100 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Ливий, 38, 27, 12.
- ↑ Ливий, 4 – 50.
