Тит Манлий Торкват (консул 235 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тит Манлий Торкват.

Тит Манлий Торкват (на латински: Titus Manlius Torquatus; † 202 пр.н.е.) е най-прочутият представител на римската благородническа фамилия Манлии през втората половина на 3 век пр.н.е. През 235 и 224 пр.н.е. той е консул, потушава по времето на втората пуническа война 215 пр.н.е. бунт на Сардиния и през 208 пр.н.е. е диктатор.

През 235 пр.н.е. Торкват е избран за консул заедно с Гай Атилий Булб и се бие в с племената в Сардиния. Получава триумф. [1]

През 231 пр.н.е. той е цензор с Квинт Фулвий Флак, но заради грешка в изборите те трябва да напуснат.[2]

През 224 пр.н.е. той е отново консул. Колега му е Флак. Те се бият против келтските племена в Северна Италия. След победа против боиите, те не успяват да покорят напълно народа на инсубрите от другата страна на По.[3]

През 216 пр.н.е. през втората пуническа война римляните имат голяма загуба в битката при Кана против картагенците. Манлий иска от сената да не се откупят пленените римляни [4] и да не избират латинци на местото на умрелите сенатори. [5]

През 215 пр.н.е., след заболяването на претор Квинт Муций Скаевола, той е назначен за командир на новоорганизиран легион от градския претор, консулския му колега Флак и сенаторите, и отива в Сардиния. Там потушава бунта на сардите. [6]

През 212 пр.н.е. той кандидатства за pontifex maximus заедно с колегата му Флак, но не са избрани. Такъв става по-младият Публий Лициний Крас Див.[7]

През 210 пр.н.е. той е избран за консул, но доброволно се отказва. [8]

През 209 пр.н.е. той е предложен за новия princeps senatus от цензор Марк Корнелий Цетег, но е избран бившият диктатор Квинт Фабий Максим Верукос Кунктатор, който е предложен от цензор Публий Семпроний Тудицан. [9]

През 208 пр.н.е., заради смъртта на двамата консули, той става диктатор и ръководи изборите за нови консули. [10]

През 202 пр.н.е. той умира. На неговото место като понтифекс е избран Гай Сулпиций Галба. [11]

Литература[редактиране | edit source]

  • Friedrich Münzer: Manlius 82)., Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XIV,1, Stuttgart 1928, Sp. 1207–1209.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Fasti Capitolini; Triumphalakten; Ливий 23, 34, 15.
  2. Fasti Capitolini; Ливий 23, 34, 15.
  3. Fasti Capitolini; Полибий 2, 31, 8-10; Орозий 4, 13, 11; Ливий, periochae 20.
  4. Ливий 22, 60, 6 – 61, 1.
  5. Ливий 23, 22, 7; Валерий Максим 6, 4, 1.
  6. Ливий 23, 32, 10; 23, 34, 10-15.
  7. Ливий 25, 5, 2-4.
  8. Ливий 26, 22, 2 – 23, 1.
  9. Ливий 27, 11, 10.
  10. Fasti Capitolini; Ливий 27, 33, 6-8.
  11. Ливий 30, 39, 6.