Български гарнизон в Солун
| Български гарнизон в Солун | |
 Влизането на Седма дивизия в Солун, 28 октомври 1912 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава | Царство България |
| Размер | 3 роти от 14 македонски полк |
| Битки/войни | Солун, 17/30 юни 1913 г. |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Велизар Лазаров |
Българският гарнизон в Солун е българска военна част, съществувала по време на Балканските войни.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на Балканската война Седма пехотна рилска дивизия настъпва в посока Солун. Градът е овладян от гръцки военни части на 27 октомври 1912 година, а на 29 октомври по дипломатически път е издействано и българската дивизия да влезе в града. Скоро след това тя е изпратена в Източна Тракия, за да се включи в боевете при Булаир. В Солун остават три роти от 14-и македонски полк и 7-и не скорострелен артилерийски полк.[1]
Българските войски са разположени по улиците „Хамидие", „Митхадпаша", „Фейзли" и в района на църквата „Света София“, където се намира и българското военно комендантство. Основната им задача е охраняването на българските институции в града.[2]
В началото на Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година гарнизонът е разбит, а българските военнопленници са заточени на остров Трикери.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Лазаров, Велизар. Българският гарнизон в Солун, София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1929, с.3-4
- ↑ Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета), отпечатан в: Другите Балкански войни, Фондация „Свободна и демократична България“, изд. К & М, София 1995, ISBN 954-593-006-3, с.176
