Свети Димитър (Солун, 1890)
| „Свети Димитър“ | |
 | |
 Местоположение в Солун | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Османска империяднес  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Религия | Българска екзархия |
| Епархия | Солунска |
| Изграждане | 1890 г. |
„Свети Димитър“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου) е историческа църква в македонския град Солун.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена от българската община в града, по време на Османската империя. Открита е на 8 май 1890 година и се намира във Вардарската махала, срещу Бурмали джамия на улица „Зелефхидон“ № 11 (днес улица „Антигониди“). Разположена е в две паянтови сгради, които са закупени в 1887 и 1889 година на името на Йосиф I под предлог, че ще служат за кожухарски склад. В сградите се помещава църквата и начално училище. От 1906 година фигурира в османските регистри като българска църква на улица „Дикили Таш“. Изгаря по време на солунския пожар от 1917 година.[1]
- Писмо от архимандрит Григорий – председател на Солунската българска църковна община до екзарх Йосиф I за отварянето на българския параклис във Вардарската махала
-
-
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Българската общност. Църкви // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 12 декември 2017.
| |||||||||||||||||||||||||
