Черешовица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Черешовица
Chereshovitsa-church.jpg
Църквата в селото
България
Red pog.png
Черешовица
Област Монтана
Red pog.png
Черешовица
Общи данни
Население 70 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 22,017 km²
Надм. височина 465 m
Пощ. код 3524
Тел. код 09522
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 80635
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Берковица
Димитранка Каменова
(ГЕРБ)

Черѐшовица е село в Северозападна България. То се намира в община Берковица, Област Монтана.

География[редактиране | edit source]

Черешовица е малко балканско селище, разположено в полите на Западна Стара Планина. Теренът е планински, като се използват най-подходящите теренни места за ливади и ниви за производство на картофи и малини.

В района на селото се намират няколко малки рекички, които водят началото си от Балкана:

  • "Деленица"
  • "Селската бара"
  • "Бръкачица"
  • "Брезвица"
  • "Тунсолица" и др.

Всички те под селото съединяват водите си в една обща река, наречена "Златица".

Снабдяването на селото с питейна вода е от карстов извор на име "Извора" с дебит 17 литра/сек. Това е една от най-сладките води в България!!! В района има гъсти букови и дъбови гори. Гъстите гори, студената и кристално чиста балканска вода, превъзходният планински въздух и пословичното гостоприемство на местните хора правят населеното място естествен курорт, посещаван целогодишно от туристи от такива отдалечени райони като Варна и Бургас.

На 40-60 минути път се стига хижа "Здравченица", а на час и половина път от хижата - връх Ком. Наблизо е и град Чипровци. В перспектива екопътеките ще тръгват от връх Ком през хижа "Здравченица", село "Черешовица", село "Дълги Дел", село "Копиловци", гр. Чипровци и в посока към гр. Белоградчик с прочутите "Белоградчишки скали".

Поглед от селото към хижа "Здравченица"
Плевня в селото

История[редактиране | edit source]

Хората са се заселили там през турско робство; били са планинари, които са дошли от Тетевенския Балкан. Историята на създаването на селото е следната: Турците са се поругали със семейството на тетевенеца Тричко, който е първия заселник на селото. Той отмъщава за това издевателство, като убива турчин и с цялата си фамилия бяга и се заселва в сегашния район на селото. Той е основоположник на Тричковата фамилия. След време заптиетата го откриват, обграждат го в местността "Лозище" и го убиват. С него е бил и брат му Стамен, но той успява да избяга.

Името на селото идва от местността "Черешака". Хората от другите села по поречието на река Златица, вливаща се в язовир "Огоста" до днешния град Монтана, са казвали за слизащите планинци: "Този идва от Черешака". В момента има местност Черешов рът, която на времето е била обрасла с диви череши. Река Златица в римско време е била обект на добив на злато, т.н. "пла̀вене на злато". Реката се влива в язовир "Огоста" на мястото на село Калиманица, родното място на големият български писател Йордан Радичков.

Основното облекло на първите заселници е "беневреци" и "джамадани" изтъкани от бял домашен шаяк с тесни крачоли, а на главите носели кожени калпаци. Били обути с шарени чорапи и цървули. Жените носели "завески", изтъкани с различни цветове, мъниста и ширити. За украшение са използвали накити, предимно сребърни. По-късно се обличат със сукмани от домашен шаяк, "вълненици" (плисирани поли), ризи с шарени копринени ръкави и дантели. които били много широко ушити.

По време на турското робство, в селото не е имало турско население. Основни данъци били "десятък" върху обработваемата земя и "биглик" върху овцете. Поради свободолюбивия и непокорен дух на планинците, турците са избягвали да преминават през този район. Парите от хазната на видинския валия са били пренасяни от Видин през Арчар и Арабаконак към Турция. В селото живеят християни и хората са услужливи, добри и отзивчиви, в потвърждение на поговорката че "Планината ражда хора, а полето - тикви". Безусловно трудните условия на живот са им създали тези добродетели.

В селото е имало училище, но то отдавна е затворено. Първото училище е било открито през периода 1891-1892 с учител Камен Панов.

Кметството е една бяла сграда досами мегдана. Кметският наместник се казва Веселин Лазаров.

За "Обществени институции" понястоящем смело можем да обявим Кръчмата и Мегдана, а времето, когато козите се връщат от паша, е времето, когато почти всички се събират да поприказват, да се видят, да поклюкарстват, да разберат как е минал денят и какво ново по света.

Забрана за продажба на вересия.jpg

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

До селото се стига, като се мине през прекрасната гора на Берковския Балкан. Преди да се стигне до Черешовица, се минава през две други села, като всяко е разположено по-високо от другото.

Самото село е последното навътре в Балкана и пътят свършва в него. Отвъд селото има друг път (или по-скоро пътека), по която може да се стигне до Зелена Глава - изключително красив връх, който се вижда дори от Монтана, а след това и Църквата до връх Ком. До границата със Сърбия има не повече от 16-тина километра по пътя, а по права линия - не повече от 5 километра.

Селото се разделя на две от прекрасно планинско поточе ("Бръкачица"). Всъщност те са няколко; заобикалят или минават през селото и се събират на едно накъде надолу; през лятото там се хващат много речни раци.

Както казах, пътят свършва в селото. Когато стигнете мегдана на селото и се огледате, това, което ще видите, е че сте заобиколени от всички страни от прекрасна планина, изникваща сякаш от двора на последната къща и само надолу

Балкана по време на дъжд

някъде се вие една цепнатина, от която сте дошли. Ако имате късмет да отидете през пролетта, ще видите една от най-невероятните гледки - планината, която се раззеленява отдолу нагоре - в подножието ѝ всичко е зелено и зеленото постепенно си пробива път нагоре, чак до самия ѝ връх, който още е заснежен!

Най-хубавите си произведения, които Вазов е писал за прекрасната българска природа, са вдъхновени от красотата на тази част на Стара Планина, по времето, когато е бил председател на Окръжния съд в гр. Берковица.

Туристически пътеки[редактиране | edit source]

Първа пътека: 1. Изходен пункт - село Черешовица (дотам може да се стигне с кола, автобус или велосипед от град Монтана и град Берковица).

2. Първи преход - хижа "Здравченица".

3. Втори преход - хижа "Здравченица" - връх Ком.

4. Завръщане от връх Ком през хижа "Здравченица" до Черешовица.

Втора пътека:

1. село Черешовица -> хижа "Здравченица" -> местността "Делената вода" -> връх Зелена Глава. След това се връщате до местността "Делената вода" и се спускате обратно в селото.

Трета пътека:

1. село Черешовица -> село Дълги дел -> село Копиловци -> гр. Чипровци -> гр. Белоградчик

В перспектива това ще бъдат екопътеките към Белоградчишките скали и оттам към Връшка чука и устието на река Тимок. По тези пътеки може да се тръгне от връх Ком или от село Черешовица, което е първа нощувка на Трета пътека.

Внимание! Еко пътеките все още не са маркирани и означени, поради което е необходимо съпровождането на групите от планински водачи (гидове).

Поминък[редактиране | edit source]

Малинари в село Черешовица

Някои от хората гледат кози, домашни птици, зайци. Други садят царевица, зеленчуци, плодове. Една немалка част от хората разчитат на малините. След края на селото, в самото подножие на планината има няколко декара равно място с малинови насаждения от сорта "Европа". По спомени на местни хора, преди 40 години, в края на 60-те години на 20-ти век, от това село за изнасяни ягоди и малини за Холандия и ГДР.

Външни препратки[редактиране | edit source]