Георги Дамяново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лопушна.

Георги Дамяново
България
Red pog.png
Георги Дамяново
Област Монтана
Red pog.png
Георги Дамяново
Общи данни
Население 446 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 12,178 km²
Надм. височина 464 m
Пощ. код 3470
Тел. код 09551
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 14773
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Георги Дамяново
Дилян Димитров
(ГЕРБ)

Гео̀рги Дамя̀ново е село в Северозападна България. То е административен център на община Георги Дамяново, Област Монтана.

География[редактиране | edit source]

Намира се на 3 км от с. Гаврил Геново, в посока към с. Говежда.

История[редактиране | edit source]

Старото име на селото е Лопушна. През 1958 година е преименувано на Георги Дамяново, в чест на Георги Дамянов.

Преди централния площад се намира къщата-музей "Георги Дамянов". Експозициите в 3-те стаи и избата разкриват живота на революционера Георги Дамянов от училищната му възраст и по-късно като учител, пощенски служител, офицер през войната, кмет на Лопушанската комуна и секретар на районния партиен комитет.

От музея се отива на площада, случилото се на който на 5 септември 1923 г. дава сюжет на Антон Страшимиров да напише своето "Кърваво хоро". На 5 септември пристига шпицкомандата на полковник Кузманов. С приклади и тояги те изкарват населението на площада и започва кървава трагедия. Лопушанци твърдо посрещат куршумите. Безжизнените тела се свличат на калдъръма. Полковникът нарежда да ги занесат на площада, където следва заповед "Музика. Хоро. Всички да плюят върху труповете и да играят хоро!". Потресените хора не се помръдват. Тогава побеснелите шайкаджии удрят с прикладите си, тъпчат с ботушите си и заставят жени и деца с невиждащи от сълзи очи да играят.[1]

Политика[редактиране | edit source]


Забележителности[редактиране | edit source]

След 1,5 км по шосето из долината се стига до Лопушанския манастир. Той е изграден през средата на XIX век върху развалините на стар манастир. Зад високите каменни стени се открива храмът "Йоан Кръстител". Построен е от неграмотния майстор Лило от с. Славиня, Царибродско през 1853 г. Ходил в Рилския манастир, начертал с нож върху дъска плана на църквата, върнал се и направил модел от лескови пръчки. Така построил храма с размери, по-малки от тези на Рилския манастир. Влага обаче и характерните за този край архитектурни елементи - островърх завършек на 5-те кубета, голям 3-ъгълен фронтон на западната фасада, профилиран корниз и др. Този храм за времето си представлява голямо архитектурно постижение за северозападните земи. Иконите в храма са изработени от Никола и Станислав Доспевски. Централният иконостас е дело на самоковски майстори резбари, а резбата на 2-та малки иконостаса е близка до Калоферската школа. За основател на манастира се смята архимандрит Дионисий от Берковица, комуто Никола Доспевски прави голям маслен портрет.[2]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Селото разполага с футболен отбор - „Шурданица“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. "От Петрохан до Лом", М. Миланов
  2. "От Петрохан до Лом", М. Миланов

Външни препратки[редактиране | edit source]