Георги Дамяново
| Георги Дамяново | |
 Георги Дамяново
Георги Дамяново
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 496 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 12,178 km² |
| Надм. височина | 464 m |
| Пощ. код | 3470 |
| Тел. код | 09551 |
| МПС код | М (М) |
| ЕКАТТЕ | 14773 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община - кмет |
Георги Дамяново Дилян Димитров (ГЕРБ) |
Гео̀рги Дамя̀ново е село в Северозападна България. То е административен център на община Георги Дамяново, Област Монтана.
Съдържание |
География [редактиране]
Намира се на 3 км от с. Гаврил Геново, в посока към с. Говежда.
История [редактиране]
Преди централния площад се намира къщата-музей "Георги Дамянов". Експозициите в 3-те стаи и избата разкриват живота на революционера Георги Дамянов от училищната му възраст и по-късно като учител, пощенски служител, офицер през войната, кмет на Лопушанската комуна и секретар на районния партиен комитет.
От музея се отива на площада, случилото се на който на 5 септември 1923 г. дава сюжет на Антон Страшимиров да напише своето "Кърваво хоро". На 5 септември пристига шпицкомандата на полковник Кузманов. С приклади и тояги те изкарват населението на площада и започва кървава трагедия. Лопушанци твърдо посрещат куршумите. Безжизнените тела се свличат на калдъръма. Полковникът нарежда да ги занесат на площада, където следва заповед "Музика. Хоро. Всички да плюят върху труповете и да играят хоро!". Потресените хора не се помръдват. Тогава побеснелите шайкаджии удрят с прикладите си, тъпчат с ботушите си и заставят жени и деца с невиждащи от сълзи очи да играят.[1]
Политика [редактиране]
- 2007 - Дилян Димитров (ГЕРБ) печели на втори тур с 51% срещу Тодор Тодоров (ОДС)
- 2003 — Тодор Тодоров (СДС) печели на втори тур с 55% срещу Петър Григоров (НДСВ).
- 1999 — Тодор Тодоров (ОДС) печели на втори тур с 51% срещу Петър Григоров (независим).
- 1995 — Александър Свиларов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 67% срещу Петър Григоров (Народен съюз).
Забележителности [редактиране]
След 1,5 км по шосето из долината се стига до Лопушанския манастир. Той е изграден през средата на XIX век върху развалините на стар манастир. Зад високите каменни стени се открива храмът "Йоан Кръстител". Построен е от неграмотния майстор Лило от с. Славиня, Царибродско през 1853 г. Ходил в Рилския манастир, начертал с нож върху дъска плана на църквата, върнал се и направил модел от лескови пръчки. Така построил храма с размери, по-малки от тези на Рилския манастир. Влага обаче и характерните за този край архитектурни елементи - островърх завършек на 5-те кубета, голям 3-ъгълен фронтон на западната фасада, профилиращ корниз и др. Този храм за времето си представлява голямо архитектурно постижение за северозападните земи. Иконите в храма са изработени от Никола и Станислав Доспевски. Централният иконостас е дело на самоковски майстори резбари, а резбата на 2-та малки иконостаса е близка до Калоферската школа. За основател на манастира се смята архимандрит Дионисий от Берковица, комуто Никола Доспевски прави голям маслен портрет.[2]
Редовни събития [редактиране]
- 22 септември - празник на общината
- 15 август - празник на манастира
- Събор на 28 август
Личности [редактиране]
- Георги Дамянов (1892-1958) - политик от БКП
Други [редактиране]
Селото разполага с футболен отбор - „Шурданица“.
Източници [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
|
||||||||
