Георги Дамяново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лопушна.

Георги Дамяново
България
43.3833° с. ш. 23.0333° и. д.
Георги Дамяново
Област Монтана
43.3833° с. ш. 23.0333° и. д.
Георги Дамяново
Общи данни
Население 432 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,178 km²
Надм. височина 464 m
Пощ. код 3470
Тел. код 09551
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 14773
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Георги Дамяново
Дилян Димитров
(ГЕРБ)

Гео̀рги Дамя̀ново е село в Северозападна България. То е административен център на община Георги Дамяново, Област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 3 км от с. Гаврил Геново.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Лопушна. През 1958 година е преименувано на Георги Дамяново, в чест на Георги Дамянов.

Преди централния площад се намира къщата-музей "Георги Дамянов". Експозициите в 3-те стаи и избата разкриват живота на революционера Георги Дамянов от училищната му възраст и по-късно като учител, пощенски служител, офицер през войната, кмет на Лопушанската комуна и секретар на районния партиен комитет.

От музея се отива на площада, случилото се на който на 5 септември 1923 г. дава сюжет на Антон Страшимиров да напише своето "Кърваво хоро". На 5 септември пристига шпицкомандата на полковник Кузманов. С приклади и тояги те изкарват населението на площада и започва кървава трагедия. Лопушанци твърдо посрещат куршумите. Безжизнените тела се свличат на калдъръма. Полковникът нарежда да ги занесат на площада, където следва заповед "Музика. Хоро. Всички да плюят върху труповете и да играят хоро!". Потресените хора не се помръдват. Тогава побеснелите шайкаджии удрят с прикладите си, тъпчат с ботушите си и заставят жени и деца с невиждащи от сълзи очи да играят.[1]

Политика[редактиране | редактиране на кода]


Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

След 1,5 км по шосето из долината се стига до Лопушанския манастир. Той е изграден през средата на XIX век върху развалините на стар манастир. Зад високите каменни стени се открива храмът "Йоан Кръстител". Построен е от неграмотния майстор Лило от с. Славиня, Царибродско през 1853 г. Ходил в Рилския манастир, начертал с нож върху дъска плана на църквата, върнал се и направил модел от лескови пръчки. Така построил храма с размери, по-малки от тези на Рилския манастир. Влага обаче и характерните за този край архитектурни елементи - островърх завършек на 5-те кубета, голям 3-ъгълен фронтон на западната фасада, профилиран корниз и др. Този храм за времето си представлява голямо архитектурно постижение за северозападните земи. Иконите в храма са изработени от Никола и Станислав Доспевски. Централният иконостас е дело на самоковски майстори резбари, а резбата на 2-та малки иконостаса е близка до Калоферската школа. За основател на манастира се смята архимандрит Дионисий от Берковица, комуто Никола Доспевски прави голям маслен портрет.[2]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото разполага с футболен отбор - „Шурданица“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "От Петрохан до Лом", М. Миланов
  2. "От Петрохан до Лом", М. Миланов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]