Меляне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Меляне
България
Red pog.png
Меляне
Област Монтана
Red pog.png
Меляне
Общи данни
Население 161 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 14,033 km²
Надм. височина 480 m
Пощ. код 3472
Тел. код 09551
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 47771
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Георги Дамяново
Дилян Димитров
(ГЕРБ)

Мѐляне е село в Северозападна България. То се намира в община Георги Дамяново, област Монтана.

География[редактиране | edit source]

Село Меляне се намира на около 22 km западно от град Монтана, в планински район.

През него преминава река Огоста. Районът е карстов и има много пещери. Разположено е в полите на западния Предбалкан, в подножието на върх Шурданица. Мястото е неописуема смесица от планина, равнина, гора, чист въздух и кристално чиста изворна вода. Въздухът в селото се смята за уникален поради затвореността на селото в хълмовете и се препоръчва за отдих на болни от астма.

Административно е включено в община Георги Дамяново и се намира на около 2–2,5 km нагоре по течението на реката. Между двете села се намира Лопушанският манастир. Би могло да се твърди, че община Георги Дамяново е екологично най-чистия район в Република България. Това се дължи на факта, че в нея няма нито едно предприятие, което да замърсява околната среда.

История[редактиране | edit source]

Заселване[редактиране | edit source]

Първоначално селището се е намирало в землището западно от днешното място на селото, между 2-та дола, и се е наричало Чирпан-Меляне. При голямо наводнение след поройни дъждове селото е било отнесено. След време жители от други села го възобновяват.

Стари заселници са били:

През 1860 г. в селото са заселени и черкези, които през 1877 г. са избягали заедно с турците. През 1607 г. е записано в турските регистри като Меляни, а през 1666 г. – Милина с 12 къщи.

Имена[редактиране | edit source]

Предполага се, че името му произхожда от старата славянска дума „мел”, което значи „ронлива скала” от варовик, какъвто има много в района на селото.

За името на селото има и други версии. Според стари хора името произлиза от думата „меляк“ – диалектна дума, която означва "тръни", понеже селото било заобиколено с търнища. Според други идва от „мел“ - диалектна дума, означаваща хмел, който е растял в околностите. Трети предполагат, че името идва от няколкото воденици, които са били построени на минаващата през селото река Огоста. Тези воденици меляли брашно и на другоселци. Интересно е, че в България няма друго село с това име.

Население[редактиране | edit source]

1880 г. – 506 души; 1900 г. – 580 души; 1934 г. – 636 души; 1956 г. – 543 души; 1972 г. – 400 души; 1975 г. – 493 души; 1985 г. – 356 души; 1986 г. – 416 души; 1987 г. – 417 души.; 2012 г. - 157 души;

Забележителности[редактиране | edit source]

На около 1–1,5 km от с. Меляне, по посока към с. Георги Дамяново, при отклонението на пътя за с. Помеждин, се намира Лопушанският манастир.

На мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. Една легенда гласи, че в манастирската воденица на р. Огоста често са се подслонявали хайдути. Един ден баща и дъщеря тръгнали от близкото село към манастира. По пътя ги подгонил турчин и те намерили убежище в манастирската воденица, където в момента се намирал и войводата Огнян. Турчинът стигнал до воденицата и се нахвърлил върху девойката. В този момент Огнян изскочил от скривалището си и забил брадва в тила му. Заровили трупа в говеждия тор зад сградата, но за зла участ кучето на турчина станало свидетел на цялата случка. То се върнало в Берковица и започнало да вие пред къщата на стопанина си. Разбрали, че се е случило нещо лошо с него, близките му тръгнали след кучето, което ги завело до воденицата. Започнали да ровят торището и открили трупа на убития. Разярени, турците подпалили манастира и изклали монасите. Само един от тях успял да се спаси с бягство в Сърбия. Тази случка по-късно става основа на описаното в първите глави на "Под игото" от Иван Вазов, който е работил като съдия в Берковица.

Съвременната история на манастира започва около 1850 г. Има предание, че един селянин, Атанас, от близкото село Лопушна и поп Петко от с. Главановци решавили да възстановят манастира. Разчистили мястото, издигнали колиба и закачили в нея стара икона. Постепенно на мястото започнали да идват да се молят и други хора и през пролетта на 1859 г., след пищно тържество на 21 април започват изкопните работи на големия храм. По време на изкопните работи се разкриват масови погребения на стотици хора. Техните останки са положени в гробницата на изградения през 1860 г. параклис „Света Богородица”. Манастирската църква – православният храм „Свети Йоан Кръстител”, е украсена с един от най-красивите иконостаси в Северна България, фина изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Майстори са Стойчо Фандъков и синът му Димитър. Иконите в храма са сътворени от братята Николай и Станислав Доспевски. Лопушанският манастир е национален паметник на културата.

Манастирът е бил любимо място на народния поет Иван Вазов.

През землището на селото е минавал римски път, който е свързвал Рим с Константинопол, но сега тези места са запустели.

Основен поминък е бил бъчварството. Преди време ТКЗС-то бе направило в селото цех (фабрика) за производство на бъчви и бурета. Сега този цех не функционира, но все още може да откриете в селото майстор, който да направи хубаво буре, бъчва или каца.

В селото живее и твори художникът Чавдар Антов.

В днешни дни Меляне може да бъде притегателно място и за много хора, чиито корени не са от там, но харесват природата.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Традиция е съборът на селото да е на 28 август – на църковния празник "Успение на Св. Дева Мария Богородица" (по стар стил). След 2012 г. е решено сборът да се провежда през последната събота от август.

Други[редактиране | edit source]

В горния край на селото е "Старата чешма".

В селото се отглежда известният в миналото "мелянски боб", който се разварява лесно и е много вкусен.

Между селото и Лопушанския манастир (до реката) има извор, който е с постоянен дебит и е с постоянна температура. Преди години местното ТКЗС изгради до този извор рибарник, в който се отглеждаше пъстърва за консумация и имаше инкубатор-развъдник на малки пъстърви. От него се зарибяваха с американска пъстърва много водоеми в България. Сега този рибарник е частна собственост.

Външни препратки[редактиране | edit source]