Георги Марковски
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Георги Марковски е български писател. Творчеството му е съсредоточено около проблемите на отношенията личност-време и творец-власт, синтезирайки традиционното и фолклорното с експерименталните техники на постмодернизма.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Георги Борисов Марковски е роден в село Василовци. Завършва начално образование в родното си село и гимназия в Лом (1959). Първата си публикация прави през 1956, а през 1959 приключва работата по първия си останал непубликуван роман. Завършва българска филология и философия в Софийския университет (1967). Работи в окръжния комитет на ДКМС в Михайловград (1967-68), в химико-фармацевтичния завод "Фармахим" в София (1968-69). Редактор (1970-73) във вестник "Студентска трибуна", завеждащ редактор в издателство "Народна младеж" (1973-79), заместник-завеждащ отдел "Култура" във вестник "Работническо дело" (1979-80), завеждащ отдел "Белетристика" в списание "Септември" (1981-86) и заместник-главен, по-късно главен редактор на списание "Отечество" (1986-90). Ръководител на основаната от него Издателска къща "Сребърен лъв" до смъртта си (1991-99). Член на Съюза на българските писатели от 1978, два пъти носител на годишната му награда - за романа "Хитър Петър" за 1978 и за сборника философски фрагменти "Христоматия за двама" за 1996.[1]
[редактиране] Творчество
Марковски навлиза в българската художествена проза с няколко сборника с новели, разработващи нравствено-етичните проблеми на човека от II половина на ХХ век. Те открояват особенностите на наративната му поетика - доминация на художествената фикция през преход от битово-реалистичния към условно-алегоричния изказ, подчертан стремеж към експеримент с традиционните културни и художествени модели (сюжети, стилове, похвати, идеологеми), разискване на една основна теза чрез прякото авторово присъствие в текста, което организира разнороден художествен материал ("Приказка за щастието", "Повест за Истатко Бирков" и други). По-късно Марковски се насочва към романното повествование. Романите "Хитър Петър" и "Разказвачът и Смъртта" изследват - първият в исторически, вторият в съвременен план, автономността на таланта във взаимоотношенията му с властта. Те провокират традиционния рецептивен хоризонт на читатели и литературни критици, предизвикват остра полемика във връзка с утвърждаването на един нов подход в съвременната българска белетристика: концептуално-философско изграждане на наративния текст посредством пародийното, притчово-алегорично пресемантизиране на културно-историческата традиция. Това са романи на усложнения полифоничен изказ, конструиран чрез използването на различни художествени системи и културни кодове с оглед по-цялостното осветляване на поставената тема. В "Хитър Петър" се преобръща фолклорната и средновековно християнската традиция (цитати, образи, технически конструкции), за да се обогати художественият и социалноисторическият образ на един национален герой, да се потърсят нови измерения на духовните корени на нацията. В "Разказвачът и Смъртта" целенасочено се демаскира митологемата за "елитарното" изкуство. Марковски е автор на сборник с етнографски разкази за деца "Селски календар", на книгата "Достойно ест" - личен прочит на класици от българската литература, на "Триножник" - опит за лична равносметка на автора. Обнародва в периодичния печат интервюта, литературни рецензии, публицистични материали. Романът на Марковски "Хитър Петър" е преведен на немски, руски и унгарски езици. Отделни негови новели са публикувани в Англия, Индия, Мексико, Унгария, Чехия и други страни.[2]
[редактиране] Библиография
Обнародвани книги
- 1. "По желязната стълба", новели; изд. „Народна младеж"; библиотека „Смяна"; 1971.
- 2. "Успоредни светове", новели; изд. „Народна младеж"; 1975.
- 3. "Хитър Петър", роман; изд. „Христо Г. Данов" (Пловдив); 1978.
- 4. "Както за праведен, тъй и за грешник", новели; изд. „Георги Бакалов" (Варна); 1978.
- 5. "Хитър Петър", роман; второ издание; изд. „Христо Г. Данов"; 1980.
- 6. "Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри", разкази; изд. „Отечество"; 1980.
- 7. "Кълна се в Лукавия", новели; изд. „Георги Бакалов"; 1981.
- 8. "Der schlaue Peter", Roman; aus dem bulgarischen von Egon Hartman; verlag „Volk und Welt"; 1981; Berlin.
- 9. "Хитър Петър", роман; трето издание; изд. „Христо Г. Данов"; 1985.
- 10. "Разказвачът и Смъртта", роман; изд. „Георги Бакалов"; 1985.
- 11. "Достойно ест. Похвално слово за българската литература", есета; изд. „Христо Г. Данов"; 1986.
- 12. "Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри", разкази; второ поправено издание; изд. „Отечество"; 1987.
- 13. "Кълна се в Лукавия", новели; второ поправено издание; изд. „Народна младеж"; библиотека „Прилив"; 1987.
- 14. "Хитър Петър", роман; четвърто издание; изд. „Български писател"; 1988.
- 15. "Хитрый Петр", роман; перевод с болгарского Татьяна Нанчева; изд. „София-Прес"; 1990.
- 16. "Триножник", публицистика; изд. „Христо Ботев"; 1990.
- 17. "Христоматия за двама. Размисли за живота и смъртта, за литературата и за себе си", фрагменти; ИК „Сребърен лъв"; 1996.
- 18. "Huncut Petar", forditotta es az utoszot irta Szondi Gyorgy; „Krater"; Budapest; 1997.
- 19. "Апокриф за Вавилонската кула", пиеса за четене, изд. „Балкани"; поредица „Книга с автограф"; 1998.
- 20. "Вътрешен емигрант", сборник интервюта по националния въпрос; изд. „Балкани"; библиотека „Избрани интервюта"; 2001.
- 21. "Хитър Петър", роман; пето издание; изд. „Слово" (Велико Търново); поредица „Нова българска литература"; 2002.
- 22. "Кардиограми. Дневник (10 ноември 1989-30 декември 1992). Библиография на Георги Марковски"; ИК "Сребърен лъв"; 2003.
[редактиране] Бележки
- ↑ Г. Марковски, "Кардиограми. Дневник (10 ноември 1989-30 декември 1992). Библиография на Георги Марковски", ИК "Сребърен лъв", София, 2003, стр. 10-16.
- ↑ М. Иванова, "Речник по нова българска литература 1878-1992", Българска академия на науките, Институт за литература, издателство "Хемус", София, 1994, стр. 219-220.
