Родосто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 40.9806° с.ш. 27.5150° и.д.

Родосто
Tekirdağ
Rodosto.jpg
Родосто в края на 19 и началото на 20 век
Местоположение
Marmara Region blank map.png
ButtonRed.svg
Родосто
Родосто на картата на Регион Мармара
Данни
Вилает: Родосто
Население: 107 200 (2000)
Надм. височина: 1 m
Геогр. положение: 40° 58' 50" сев. ш.
27° 30' 54" изт. д.
Пощ. код: 59 000
Тел. код: (+90) 282
Уебсайт: http://www.tekirdag.gov.tr/

Родосто или Текирдаг (на турски: Tekirdağ, произнасяно Текирдаа, на гръцки: Ραιδεστός, Редестос) е град в Република Турция, Източна Тракия, разположен на северния бряг на Мраморно море на 135 километра западно от Истанбул. Градът е административен център на вилаета Родосто. Населението на града е около 107 000 жители (2000).

История[редактиране | edit source]

Градът е основан през Архаичната епоха от гръцки колонисти от остров Самос, които му дават името Бизанте (Βισάνθη). В Анабазис на Ксенофонт Бизанте е споменат като владение на тракийския цар Севт, който предлага на Ксенофонт "най-хубавата от крепостите ми край морето" като възнаграждение за наемническите му услуги. Много автори смятат, че планината, обграждаща от север залива на Родосто (днешната планина Текирдаг) е прочутата Свещената планина на траките (Άγιον Όρος), за която говорят много антични автори.

През Византийската епоха се появяват и другите две гръцки имена на града - Родосто (Ρωδοστο) и по-популярното Редестос (Ραιδεστός). Византийският писател Прокопий Кесарийски пише, че император Юстиниан Велики в 6 век възстановява и огражда със стени пострадалия от варварските нашествия град Редестос, който "има добро пристанище за морски дела". В 813 градът е превзет и разграбен от българския хан Крум, а в 1206 от цар Калоян, но и двата пъти е бързо възстановен.

Къщата-музей на Ференц Ракоци в Родосто

През Османския период градът е наречен Текфур даг (Tekfur Dağ) - от турската дума "Текфур" означаваща византийски император. В разговорния турски език името постепенно се променя на Текир даг - "Сива планина" и това име е прието за официално след създаването на Република Турция.

В града от 1720 до смъртта си в 1735 живее в изгнание унгарският патриот Ференц Ракоци и къщата му - архетектурен паметник от 17 век е превърната в музей. Музеят днес е собственост на унгарското правителство и е често посещаван обект от унгарски туристи, заедно с църквата "Света Богородица Ревматократиса", в която са погребани унгарските революционери, избягали в Родосто със своя лидер.

Статуя на Ференц Ракоци в Родосто

Родосто години наред е основното пристанище на Одринския вилает, но с построяването на железопътната линия от Одрин до Дедеагач градът започва да запада. В края на 19 - началото на 20 век Родосто има изключително пъстър етнически състав - турци, гърци, арменци, евреи. В 1905 година населението му е около 35 000, от които половината гърци.

При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Родосто са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

По време на Балканската война градът е превзет от българската армия на 23 октомври 1912 г. При мирните преговори с Османската империя България се опитва да получи Родосто като важно пристанище на Мраморно море и настоява за граница в Тракия по линията Мидия - Родосто. Тези стремежи на българската дипломация срещат съпротивата на Русия, която разглежда Родосто като част от хинтерланда на Цариград, който рано или късно трябва да бъде присъединен към Русия. Родосто е повторно завладян от турски башибозук на 1 юли 1913 г. след избухването на Междусъюзническата война и голяма част от християнското население - арменци и гърци са принудени да го напуснат.

През 1919 г. Родосто по Севърския договор заедно с почти цяла Източна Тракия попада в Гърция, но след неуспешния за Гърция край на Гръцко-турската война е върнат на Турция и цялото му християнско население го напуска.

Гръцки бежанци от Родосто основават на Халкидическия полуостров на юг от Солун селището Неа Редестос, тоест Ново Родосто.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Сътрудничество[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Родосто
  • Армения България Абрам Агопов (Агупов), 30-годишен, македоно-одрински опълченец, неграмотен, Серска чета[2]
  • Армения България Агоп Осепиян (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[3]
  • Армения България Агоп Апрям, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина[4]
  • Армения Франция Анри Верньой (Ашод Малакян) (1920 - 2002), френски кинорежисьор
  • Гърция Антимос Анастасиадис, гръцки духовник
  • Армения Барсег Канахян (1888 - 1967), арменски композитор
  • Армения България Григор Абрамян, 24-годишен, ІІ клас, македоно-одрински опълченец, 12 лозенградска дружина[5]
  • Израел Давид Барокас (1905 - 1978), лидер на сефарадските евреи
  • България Евстрати (Истрати) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, дърводелец, ІІІ отделение, 3 рота на 9 велешка дружина[6]
  • Армения България Саркис Мухибян (1921 - 1981), български драматичен и филмов артист
Починали в Родосто

Начо Георгиев Марков от с. Борисово, обл. Ямбол убит през 1913

Други

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 524.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.