Родосто
| Родосто Tekirdağ |
|
|---|---|
 Родосто в края на 19 и началото на 20 век
|
|
| Местоположение | |
  Родосто
Родосто на картата на Регион Мармара
|
|
| Данни | |
| Вилает: | Родосто |
| Население: | 107 200 (2000) |
| Надм. височина: | 1 m |
| Геогр. положение: | 40° 58' 50" сев. ш. 27° 30' 54" изт. д. |
| Пощ. код: | 59 000 |
| Тел. код: | (+90) 282 |
| Уебсайт: | http://www.tekirdag.gov.tr/ |
Родосто или Текирдаг (на турски: Tekirdağ, произнасяно Текирдаа, на гръцки: Ραιδεστός, Редестос) е град в Република Турция, Източна Тракия, разположен на северния бряг на Мраморно море на 135 километра западно от Истанбул. Градът е административен център на вилаета Родосто. Населението на града е около 107 000 жители (2000).
Съдържание |
История[редактиране]
Градът е основан през Архаичната епоха от гръцки колонисти от остров Самос, които му дават името Бизанте (Βισάνθη). В Анабазис на Ксенофонт Бизанте е споменат като владение на тракийския цар Севт, който предлага на Ксенофонт "най-хубавата от крепостите ми край морето" като възнаграждение за наемническите му услуги. Много автори смятат, че планината, обграждаща от север залива на Родосто (днешната планина Текирдаг) е прочутата Свещената планина на траките (Άγιον Όρος), за която говорят много антични автори.
През Византийската епоха се появяват и другите две гръцки имена на града - Родосто (Ρωδοστο) и по-популярното Редестос (Ραιδεστός). Византийският писател Прокопий Кесарийски пише, че император Юстиниан Велики в 6 век възстановява и огражда със стени пострадалия от варварските нашествия град Редестос, който "има добро пристанище за морски дела". В 813 градът е превзет и разграбен от българския хан Крум, а в 1206 от цар Калоян, но и двата пъти е бързо възстановен.
През Османския период градът е наречен Текфур даг (Tekfur Dağ) - от турската дума "Текфур" означаваща византийски император. В разговорния турски език името постепенно се променя на Текир даг - "Сива планина" и това име е прието за официално след създаването на Република Турция.
В града от 1720 до смъртта си в 1735 живее в изгнание унгарският патриот Ференц Ракоци и къщата му - архетектурен паметник от 17 век е превърната в музей. Музеят днес е собственост на унгарското правителство и е често посещаван обект от унгарски туристи, заедно с църквата "Света Богородица Ревматократиса", в която са погребани унгарските революционери, избягали в Родосто със своя лидер.
Родосто години наред е основното пристанище на Одринския вилает, но с построяването на железопътната линия от Одрин до Дедеагач градът започва да запада. В края на 19 - началото на 20 век Родосто има изключително пъстър етнически състав - турци, гърци, арменци, евреи. В 1905 година населението му е около 35 000, от които половината гърци.
При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Родосто са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
По време на Балканската война градът е превзет от българската армия на 23 октомври 1912 г. При мирните преговори с Османската империя България се опитва да получи Родосто като важно пристанище на Мраморно море и настоява за граница в Тракия по линията Мидия - Родосто. Тези стремежи на българската дипломация срещат съпротивата на Русия, която разглежда Родосто като част от хинтерланда на Цариград, който рано или късно трябва да бъде присъединен към Русия. Родосто е повторно завладян от турски башибозук на 1 юли 1913 г. след избухването на Междусъюзническата война и голяма част от християнското население - арменци и гърци са принудени да го напуснат.
През 1919 г. Родосто по Севърския договор заедно с почти цяла Източна Тракия попада в Гърция, но след неуспешния за Гърция край на Гръцко-турската война е върнат на Турция и цялото му християнско население го напуска.
Гръцки бежанци от Родосто основават на Халкидическия полуостров на юг от Солун селището Неа Редестос, тоест Ново Родосто.
Побратимени градове[редактиране]
.svg){kind=small}
Сътрудничество[редактиране]
Личности[редактиране]
- Родени в Родосто
Абрам Агопов (Агупов), 30-годишен, македоно-одрински опълченец, неграмотен, Серска чета[2]- Агоп Осепиян (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[3]
- Агоп Апрям, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина[4]
-
Анри Верньой (Ашод Малакян) (1920 - 2002), френски кинорежисьор - Барсег Канахян (1888 - 1967), арменски композитор
- Григор Абрамян, 24-годишен, ІІ клас, македоно-одрински опълченец, 12 лозенградска дружина[5]
Давид Барокас (1905 - 1978), лидер на сефарадските евреи- Евстрати (Истрати) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, дърводелец, ІІІ отделение, 3 рота на 9 велешка дружина[6]
- Саркис Мухибян (1921 - 1981), български драматичен и филмов артист
- Починали в Родосто
Микеш Келемен (1690 - 1771), унгарски писател- Ференц Ракоци (1676 - 1735), унгарски революционер
Начо Георгиев Марков от с. Борисово, обл. Ямбол убит през 1913
- Други
Външни препратки[редактиране]
- Йоанна Списаревска. За ролята на Родосто като дебуше на българските земи през втората половина на XVI век
- Родосто Фото галерия
Бележки[редактиране]
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 524.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
