Таркан (титла)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Таркан, тархан (Persian: ترخان;)(в тюркския речник на Махмуд Кашгарски tarqan, tarxan означава просто „управленска титла“[1]; монг. darxan „човек, освободен от данъци, занаятчия“; кит. даду, даган) – широкозастъпен сред народите от Pax Nomadica титул, вероятно от китайски произход[2]. Титлата е развила вторични значения: в бурят. дархан „ковач“, тъй като изкусните майстори са били освободени от данъци [3]. Не е съвсем ясно отношението на tarqan към осет. тæрхон „съд, съдебно решение“. В Орхонските надписи Тонюкук, най-висшият съветник и пълководец на тюркския каган Кутлуг, се нарича bojla baɣa tarqan[4]. Според Лев Гумильов таркан е титла, давана на лицата, освободени от налози [5].

Тарканът в Средновековна България[редактиране | edit source]

Титлата таркан се среща в прабългарските надписи и в писмените извори, отнасящи се до началния период от съществуването на българската държава. Във всички познати случаи на употреба тя се предхожда от друга титла - зера таркан, жупан таркан (ζουπαν ταρκανος), олгу таркан, вулиа (боила) таркан, боритаркан, калутеркан, канна таркан (κανα ταρκανος). Според Константин Багренородни, вторият син на българския кан носел титлата боила таркан. Стивън Рънсиман предполага, че с титлата таркан в Първото българско царство се е означавал висш военен чин, равняващ се на стратег във Византия[6].

Засвидетелствани таркани в България[редактиране | edit source]

  • Жупан таркан Шун (Охсун) - името му е известно от надпис от Плиска от 822 година, в който се съобщава, че жупан тарканът бил сътрапезник на кан Омуртаг (814-831) и е умрял по време на военна служба. Шун бил от рода Куригир (Кюригир). Веселин Бешевлиев предполага, че той вероятно е бил управител на славянска община - жупа, което обяснява и титлата - жупан таркан[7].
  • Зера таркан Онегавон (Негавонаис) - от рода Кубиар. Удавил се в река Тиса по времето на кан Омуртаг - вероятно при военните кампании в Панония през 827 или 829 година.
  • Боритаркан, наместник на княз Борис I (852-889) в Белград. Споменава се в Житието на Свети Климент Охридски от Теофилакт Охридски без да се посочва името му. Във второто житие на Св. Наум се твърди, че името на управителя на Белград било Радислав[8].
  • Канатаркан Илия, участвал в българската делегация на VIII Вселенски събор в Константинопол през 869 годинаа.
  • Олгу таркан Теодор, споменат в надписа от село Наръш, Солунско от 904 година.
  • Калутаркан Симеон, участвал в българска мисия в Цариград в 927 година, която уредила брака на цар Петър I (927-969) с внучката на византийския император Роман I Лакапин (920-944)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Древнетюркский словарь. Ленинград, 1969. c. 538-539.
  2. Ramstedt. G.J. Alte türkische und mongolische Titel. c. 63-64.
  3. Ramstedt. G.J. Цит. съч.
  4. Древнетюркский словарь. Ленинград, 1969. c. 110.
  5. Гумильов, Лев. Древние тюрки, Москва 1993, с. 46, бел. 16
  6. Steven Runciman, A history of the First Bulgarian Empire, London 1930, p. 286 (на български в: Рънсиман Стивън. История на Първото българско царство, София 1993, с. 231)
  7. Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници, София 1981, с. 145
  8. Милев, Александър. Гръцките жития на Св. Климент Охридски, София 1966, с. 120, Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 313