Павел Генадиев
|
||||||||
Павел Иванов Генадиев е български общественик, публицист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македонски комитет.
[редактиране] Биография
Павел Генадиев е роден на 10 юни 1873 година в Битоля, тогава в Османската империя. Син е на Иван Генадиев, брат е на изтъкнатия български общественик и политик министър Никола Генадиев и на журналиста Харитон Генадиев, внук на митрополит Генадий Велешки и баща на художничката Василка Генадиева.
Завършва гимназия в Пловдив през 1891 година, в която се включва в революционни кръжоци за освобождение на Македония и Одринска Тракия. Тогава се сприятелява с Михаил Герджиков. След това следва в Софийския университет. През 1895 година се присъединява към ВМОРО и започва да преподава в Лозенград, а през 1896-1897 е учител в Мустафапаша, където създава революционни комитети и оглавява Свиленградския околийски революционен комитет на Одрински революционен окръг. През 1897 година убива Иван Варсамов от Свиленград, който не пожелал да плати революционен данък и критикува членовете на комитета. Убийството е сметнато за грешка от Централния комитет в Солун, тъй като Варсамов е смятан за „добър и с важни заслуги българин“. Генадиев е уволнен, арестуван от властите за убийство, но след намесата на брат му Никола пред великия везир е освободен и екстрадиран в България.[1]
Павел Генадиев се сприятелява с Борис Сарафов и преминава на страната на Върховния комитет, като оглавява Пловдивския комитет. Организира чета в Родосто, като след терористична акция начело със Слави Мерджанов, реализирана от Генадиев, турските власти правят много разкрития и арести на революционери в Тракия.[2] В 1900 година е делегат на Пловдивското дружество на Седмия македонски конгрес.[3]
В София Павел Генадиев се отдава на литературна и обществена дейност, но продължава активно да участва в революционната дейност в Тракия. През 1900 година Александър Кипров, ученик на Павел Генадиев, създава първата агитаторска чета в Свиленградско. Генадиев подпомага организирането на Илинденско-Преображенското въстание.
Занимава се с издателска и публицистична дейност. Издава списанията „Поука“ и „Художник“.[4][5][6]
-
Списание „Поука“ на Павел Генадиев, 10 септември 1906
-
Списание „Художник“ на Павел Генадиев, 1905 - 1906
[редактиране] Родословно дърво
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Генадий Велешки (1800 — 1876) |
|
|
|
|
|||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
Василикия Генадиева |
|
Иван Генадиев (ок. 1830 — 1890) |
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||||
| Харитон Генадиев (1861 — 1914) |
|
Никола Генадиев (1868 — 1923) |
|
Павел Генадиев (1873 — 1959) |
|
Екатерина
Венедикова |
|
Йордан Венедиков
(1892 — 1919) |
|||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Василка Генадиева (1905 — 1973) |
|
|
|||||||||||||||||||||||||||
[редактиране] Бележки
- ↑ Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 77, 279.
- ↑ Съюз на тракийското дружество „Антим I“
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Величков, Петър, „Меценат и талант се привличат и отблъскват“
- ↑ Биография от сайта на ВМРО
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 30.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
