Лидице

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лидице
Lidice
Знаме
      
Герб
Сградата на общината
Сградата на общината
Страна Чехия
КрайСредночешки край
Площ4,748 km²
Надм. височина343 m
Население561 души (1 януари 2023 г.)
Първо споменаване1318 г.
Пощенски код273 54
МПС кодKL
Официален сайтwww.obec-lidice.cz
Лидице в Общомедия
Колата на Р. Хайндрих след атентата

Лидице (на чешки: Lidice; на немски: Liditz) е село в Чехия, Среднобохемски край, окръг Кладно.

Известно е с наказателната акция на хитлеристи от СС на 10 юни 1942 г., когато мъжете са избити, жените са пратени в концлагер, а селото е изгорено.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 км северозападно от Прага. Населението му днес е 452 души (1 януари 2012).

Преди войната[редактиране | редактиране на кода]

За първи път селото е споменато в исторически документи през 1318 г. След индустриализацията на областта повечето от жителите му работят в мини и фабрики в съседните градове Кладно и Слани.

Атентат срещу Х. Хайдрих[редактиране | редактиране на кода]

Известно е от историята като напълно унищожено на 10 юни 1942 г. от германците по време на Втората световна война с наказателна акция заради покушението над висшия функционер на СС обергрупенфюрер Райнхард Хайдрих, райхспротектор на протектората Бохемия и Моравия, началник на РСХА.

При атентата, извършен от членове на чешката съпротива, подбудени и обучени специално за това от британските специални служби, Хайдрих е ранен сериозно, поради което му е изваден далакът. На 3 юни състоянието му започва даже да се подобрява, но вследствие от получена инфекция, която не била овладяна, получава отравяне на кръвта и на 4 юни умира.

Първи реакции на властта[редактиране | редактиране на кода]

Като научава за смъртта на Хайдрих, Хитлер изпада в шок и бяс. Още на 3 юни британците и техните чешки изпълнители, в резултат от вестите за състоянието на Хайдрих, задействат по-нататъшния сценарий по реализацията на подривния си план. В Гестапо е получена дезинформация, че атентатът е осъществен от 2 чешки пилоти, които били емигрирали във Великобритания и които били укрити от съселяните на роднините им от село Лидице. Шеленберг отбелязва в спомените си, че на 4 юни при вбесения фюрер влетял Хайнрих Мюлер с предварително поднесената му дезинформация, и Хитлер наредил безжалостни мерки спрямо извършителите и техните укриватели-помагачи.

Масови убийства в селото[редактиране | редактиране на кода]

Според тогавашните съобщения и съюзническата следвоенна пропаганда на 10 юни 1942 г., нацистите убиват всичките 172 мъже на възраст над 16 г. Жените (172) са отведени в концентрационния лагер край Равенсбрюк, като 60 от тях умират в лагера. Пощадени са 23 деца – на възраст до 1,5 г. и „годни за понемчване“, разпределени в приемни германски семейства с обучение и възпитание в арийски дух, след което следите на повечето от тях се губят. Останалите 82 деца са изпратени в лагер на смъртта край град Хелмно, Полша, още 6 деца умират. Всички сгради в селото са разрушени и изгорени.

Няколко дни по-късно близкото село Лежаки също е нападнато от част на СС, като всичките 33 жители – мъже и жени, са застреляни.

Пропаганда по случая[редактиране | редактиране на кода]

Някои изследователи по случая Лидице, като германския следвоенен разследващ журналист Хайнц Хьоне, не изключват възможността нацистите да са използвали психологически трик, с който поради липсващата оперативна информация да опитат да запълнят пропуска на контраразузнаването им. Към онзи момент Германия печели войната, а и има нужда от работна ръка, така че не се изключва възможността селяните да са репатрирани в трудови лагери и умишлено да е представена невярна информация пред обществеността с цел разкриване на извършителите, което и става. В случая това обстоятелство е добро дошло и раздухано след войната като доказателство за людоедството на нацисткия режим и съответно за военните престъпления и тези срещу човечеството. Такива интерпретации продължават да присъстват като коментари и до днес в масмедиите.

Разправа с извършителите[редактиране | редактиране на кода]

Научавайки за изчезването на Лидице, чехите изпадат в шок от случилото се. Те са изплашени. В резултат от тези съобщения, както и от последвалите, че властите ще продължат в същия дух, на 13 юни в Гестапо се получава писмо, даващо доста информация за конспирацията по атентата. На 16 юни в пражкото Гестапо се явява Карел Чурда – член на съпротивата, който, потресен, притеснен и разкаян, разкрива заговорниците.

На 18 юни 1942 г. извършителите на атентата срещу Хайдрих загиват в престрелка с обкръжилите ги части на Гестапо в архиепископската православна църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Прага.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Макар че на информатора Чурда, след като е възнаграден с обещаната парична награда, му е сменена самоличността за запазване на живота му, след войната новото чехословашко правителство, съставено от прозападни демократи и привърженици на съветския комунистически режим, го издирват и откриват, обвинен е в предателство, в съдебен процес е осъден и е обесен в пражки затвор на 29 април 1947 г.

Още през 1945 г. на мястото на разрушеното Лидице е издигнат паметник и е устроен музей. Близо до него селото е изградено наново през 1945 – 1949 г.

На трагическите събития в Лидице са посветени симфоничната поема „Паметник на Лидице“ (1943) на чешкия композитор Бохуслав Мартин и чешкият игрален филм „Лидице“ (2011) с чешко-американския актьор Карел Роден и словашката актриса и режисьорка Зузана Фиалова.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]