Лидице

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лидице
Сградата на общината
Сградата на общината
Чехия
Red pog.png
Лидице
Средночешки край
Red pog.png
Лидице
Страна Флаг на Чехия Чехия
Край Средночешки край
Население 489, 428, 449, 509, 507, 478, 149, 446, 427, 414, 431, 406, 346, 282 души
Лидице в Общомедия

Колата на Р. Хайндрих след атентата
Файл:Lidiceflowers.jpg
Паметник на разстреляните деца

Лидице (на чешки: Lidice, на немски: Liditz) е село в Чехия, Среднобохемски край, окръг Кладно.

Известно е с наказателната акция на хитлеристи от СС на 10 юни 1942 г., когато мъжете са избити, жените са пратени в концлагер, а селото е изгорено.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 20 км северозападно от Прага. Населението му днес е 452 души (01.01.2012).

Преди войната[редактиране | edit source]

За първи път селото е споменато в исторически документи през 1318 г. След индустриализацията на областта повечето от жителите му работят в мини и фабрики в съседните градове Кладно и Слани.

Атентат срещу Х. Хайдрих[редактиране | edit source]

Известно е от историята като напълно унищожено на 10 юни 1942 г. от германците по време на Втората световна война с наказателна акция заради покушението над висшия функционер на СС обергрупенфюрер Райнхард Хайдрих, райхспротектор на протектората Бохемия и Моравия, началник на РСХА.

При атентата, извършен от членове на чешката съпротива, подбудени и обучени специално за това от британските специални служби, Хайдрих е ранен сериозно, поради което му е изваден далакът. На 3 юни състоянието му започва даже да се подобрява, но вследствие от получена инфекция, която не била овладяна, получава отравяне на кръвта и на 4 юни умира.

Първи реакции на властта[редактиране | edit source]

Като научава за смъртта на Хайдрих, Хитлер изпада в шок и бяс. Още на 3 юни британците и техните чешки изпълнители, в резултат от вестите за състоянието на Хайдрих, задействат по-нататъшния сценарий по реализацията на подривния си план. В Гестапо е получена дезинформация, че атентатът е осъществен от 2 чешки пилоти, които били емигрирали във Великобритания и които били укрити от съселяните на роднините им от село Лидице. Шеленберг отбелязва в спомените си, че на 4 юни при вбесения фюрер влетял Хайнрих Мюлер с предварително поднесената му дезинформация, и Хитлер наредил безжалостни мерки спрямо извършителите и техните укриватели-помагачи.

Масови убийства в селото[редактиране | edit source]

Според тогавашните съобщения и съюзническата следвоенна пропаганда на 10 юни 1942 г., нацистите убиват всичките 172 мъже на възраст над 16 год. Жените (172) са отведени в концентрационния лагер край Равенсбрюк, като 60 от тях умират в лагера. Пощадени са 23 деца - на възраст до 1,5 год. и „годни за понемчване“, разпределени в приемни германски семейства с обучение и възпитание в арийски дух, след което следите на повечето от тях се губят. Останалите 82 деца са изпратени в лагер на смъртта край гр. Хелмно, Полша, още 6 деца умират. Всички сгради в селото са разрушени и изгорени.

Няколко дни по-късно близкото село Лежаки (Ležáky) също е нападнато от част на СС, като всичките 33 жители - мъже и жени, са застреляни.

Пропаганда по случая[редактиране | edit source]

Някои сравнително неутрални изследователи по случая Лидице, като германския следвоенен разследващ журналист Хайнц Хьоне, не изключват възможността нацистите да са използвали психологически трик, с който поради липсващата оперативна информация да опитат да запълнят пропуска на контраразузнаването им. Към онзи момент Германия печели войната, а и има нужда от работна ръка, така че не се изключва възможността селяните да са репатрирани в трудови лагери и умишлено да е представена невярна информация пред обществеността с цел разкриване на извършителите, което и става. В случая това обстоятелство е добро дошло и раздухано след войната като доказателство за людоедството на нацисткия режим и съответно за военните престъпления и тези срещу човечеството. Такива интерпретации продължават да присъстват като коментари и до днес в масмедиите.[1]

Разправа с извършителите[редактиране | edit source]

Научавайки за изчезването на Лидице, чехите изпадат в шок от случилото се. Те са изплашени. В резултат от тези съобщения, както и от последвалите, че властите ще продължат в същия дух, на 13 юни в Гестапо се получава писмо, даващо доста информация за конспирацията по атентата. На 16 юни в пражкото Гестапо се явява Карел Чурда - член на съпротивата, който, потресен, притеснен и разкаян, разкрива заговорниците.

На 18 юни 1942 г. извършителите на атентата срещу Хайдрих загиват в престрелка с обкръжилите ги части на Гестапо в архиепископската православна църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Прага.

След войната[редактиране | edit source]

Макар че на информатора Чурда, след като е възнаграден с обещаната парична награда, му е сменена самоличността за запазване на живота му, след войната новото чехословашко правителство, съставено от прозападни демократи и привърженици на съветския комунистически режим, го издирват и откриват, обвинен е в предателство, в съдебен процес е осъден и е обесен в пражки затвор на 29 април 1947 г.

Още през 1945 г. на мястото на разрушеното Лидице е издигнат паметник и е устроен музей. Близо до него селото е изградено наново през 1945 - 1949 г.

На трагическите събития в Лидице са посветени симфоничната поема «Паметник на Лидице» (1943) на чешкия композитор Бохуслав Мартин и чешкият игрален филм „Лидице“ (2011) с чешко-американския актьор Карел Роден и словашката актриса и режисьорка Зузана Фиалова.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]