Джовани Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Джовани Сфорца Арагона (1466 - 27 юли 1510) е италиански кондотиер, лорд на Пезаро и Градара от 1483 г. до смъртта си. Най-известен е като първи съпруг на Лукреция Борджия. Техният брак е анулиран през 1497 г.

Живот и брак[редактиране | edit source]

Незаконен син на Констанцо I Сфорца, той е член на влиятелната фамилия Сфорца, в линията на Пезаро и Градара (миланската линия на тази фамилия се оглавява от Дуковете на Милано по това време). След смъртта на баща си през 1483 г. той наследява титлата лорд на Пезаро и Градара.

През 1489 г. Джовани се жени за Мадалена Гонзага, дъщерята на Франческо I Гонзага от Мантуа, но тя умира само година след сватбата им. На него семейство Борджия гледа като на важна връзка в Милано. Между тях и чичо му, кардинал Асканио Сфорца, през февруари 1492 г. се сключва брачен договор, според който Джовани, който по това време е на около 25 години, ще се ожени за Лукреция - тринадесетгодишната незаконна дъщеря на папа Александър VI (Родриго Борджия).

Сватбата се провежда на 12 юни същата година. Според договора Лукреция ще остане в Рим и бракът им няма да бъде консумиран в продължение на 1 година. Нейната зестра е 31 000 дуката. Официалният брак е честван в Апостолическия дворец на Ватикана през 1493 г.

Джовани и Лукреция прекарват две години в Пезаро, през които значението му за амбициозното семейство Борджия намалява. Сфорца се опитват да използват своята близост до Борджиите в полза на Милано, като действат като шпиони, но са разкрити от Александър VI. Междувременно, развитието на политическата ситуация (особено в Неапол), превръща този стратегически брак в безполезен. Лукреция използва привилегирования живот в папския двор, но не успява да свикне с провинциалната атмосфера в Пезаро. До Коледа на 1495 г., и Джовани, и Лукреция присъстват отново в двора в Рим.

По това време, Сфорца е знаел, че положението му е несигурно. Той напуска Рим, за да продължи с военна кампания и след завръщането си през февруари 1497 г. предрѐшен бързо напуска града. Приема се, че причината за това му действие е, че папата и синът му Чезаре правят заговор за убийството на Джовани, но Лукреция е била информирана предварително от Чезаре и успява да предупреди мъжа си да избяга. Това не е доказано, но остава като популярно обяснение.

Анулиране на брака и последващ живот[редактиране | edit source]

През 1497 г. папата подава молба за развод от името на Лукреция. Асканио Сфорца отново е призован да посредничи между своя племенник и Борджиите и се опитва да убеди Джовани да приеме развода. Въпреки това, Джовани отказва да го направи по най-малко две причини - от една страна, той ще трябва да върне значителната зестра на Лукреция, и второ, това ще изисква подписване на документ, в който да обяви, че е импотентен. Някои източници посочват, че Джовани има извънбрачни деца и дори, че е бил женен преди съюза си с Лукреция, но това е невероятно предвид неговата възраст, и следователно импотентността би била неправдоподобна.

В отговор, Сфорца обвиняват Лукреция в кръвосмешение с баща си и брат си. Това твърдение първоначално отнасящо се само до бащата, а по-късно включващо и всички нейни братя, все още тегне като сянка във фамилната история.

Бракът вероятно е анулиран през 1497 г. на основание, че не е консумиран.

Семейство Сфорца заплашва да откаже защитата си на Джовани, ако той не приеме предложението, което му позволява да запази зестрата, но все още се изисква подписване на потвърждение за импотентност. През март или декември, Сфорца се съгласяват с условията и шест месеца по-късно дават показания под клетва, че Лукреция е девствена. По ирония на съдбата, Лукреция е бременна с "Римския инфант", чието потекло е цитирано от някои като доказателство за кръвосмешение между нея и Чезаре. Сигурно е, че Сфорца не е баща на детето, но детайлите са неясни.

През 1500 г. Джовани е отлъчен от църквата и гражданите на един от градовете се опитали да го убият. Той е атакуван и от Чезаре Борджия, който има за цел да получи земите му, и е принуден да се откаже от Пезаро. Джовани моли за помощ всички сили по това време, вкл. Франция и Свещената Римска империя, но напразно, и може да се върне в Пезаро само след смъртта на Александър VI и заболяването на Чезаре Борджия (1503).

На следващата година новия папа Юлий II, му потвърждава владението на Пезаро.

Той се жени отново за Женевра Тиеполо, която го дарява със син - Констанцо II Сфорца, който го наследява начело на Пезаро и Градара.

Умира в Пезаро през 1510 г.