Попинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Попинци
България
Red pog.png
Попинци
Област Пазарджик
Red pog.png
Попинци
Общи данни
Население 1 852 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 1 993 (НСИ)
Землище 48,046 km²
Надм. височина 350 m
Пощ. код 4528
Тел. код 03534
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 57580
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Попинци
Нона Загорска
(БЗНС)

Попинци е село в Южна България. То се намира в община Панагюрище, Област Пазарджик.

География[редактиране | edit source]

Изглед от Попинци

Село Попинци се намира в полите на Средна гора и е на около 20 км. от гр. Панагюрище. Разделя се от река Луда Яна. Едната част местните наричат "Чучура", а другата Селото. Село Попинци се слави като много гостоприемно. В района на селото се намира местността "Петелово". Там са открити големи залежи от злато и други благородни метали. След опит за разработка на залежите от чуждестранен инвеститор, жителите на селото излязоха на протест срещу евентуалната концесия, начело с инж. д-р Тодор Гарванов, който е запознат с технологията и евентуалните рискове. Тяхната най-голяма грижа бе опазването на и без това крехкото екологично равновесие. Протестите се оказаха ефективни и след намесата на правителството за сега няма опасност местността Петелово да бъде отдадена на концесия.

История[редактиране | edit source]

Точната дата на възникване на Попинци не се знае, но е установено, че то датира от преди новата ера, още от времето на траките. За това свидетелстват редица археологически находки в местностите Попинско кале, Оброчище, Свети Никола, Света Петка, Господова черква, Борова могила, Полето и Цонина чукара. Открити са над 25 надгробни могили, оброчна плоча на тракийския вожд Херос, монети, оръдия на труда, грънчарски изделия, което говори за едно компактно за времето си населено място и за един отминал бурен живот, незапомнен и за съжаление все още неизучен и непознат. Предполага се, че селището е попаднало под Османско робство през 1393 г., през което време е поробено Източното Българско царство на Цар Иван Шишман. Попинци е старо българско село, съществувало още през Средновековието. Сведения за него под имената Попинче и Попинич има в турски регистри от 1489(Попинче - Istanbul - BOA,TD 26) и 1530г.(Попинич - Istanbul - BOA,TD 370). Културните традиции на с. Попинци също са съхранени през вековете, предавани от поколение на поколение. Сурвакарството, Джумалът на Сирни заговезни, лазаруването, Гергьовден - всички тези обичаи и традиции са живи и днес. През последните години се наложи още една нова традиция - от 1977 г. досега на всеки три години в Попинци се провежда фолклорен фестивал на кукерските и маскарадни игри и обичаи с участници от цялата страна. Немалък дял за опазване на културните традиции на селото има Читалище "Искра", създадено през 1872 г. Самодейните състави към Читалището възраждат и пресъздават самобитните попински обичаи не само пред местната публика, а и на национални форуми и събори, от които имат спечелени много награди. В близост до историческата крепост "Градището" и до днес съществуват останки от църковен параклис, което говори за изповядването на източно-православното християнство в с. Попинци още в далечното минало. Сегашната църква е построена през 1848 г. и мелодичните ѝ камбани все още огласят селото в празничните дни.


По време на туското робство в селото не са замръквали турци. Има легенда, която разказва, че една нощ двама турци решават да "погостуват" на едно семейство от Попинци. Влизат в къщата и започват да искат да им сготвят: питка, кокошка и куп други неща. Те дават каквото имат готвят им го, пренасят им го. По това време в къщата били майката, дъщерята и момчето, а бащата е на саята. Всичко дотук върви добре, но турците започват да заглеждат момичето и умната майка праща момчето през задния двор да извика баща си. Майката дава много вино и ракия на турците и те се напиват. В това време бащата пристига и лесно убиват турците в къщата и ги заравят в нея/тогава не е имало под било е земя/слагат глина въху мястото -замазват го,след това слагат козяка. След това турците търсят своите събратя, но не ги намират. И от тогава турци не замръкват в селото.

Друга легенда разказва как е възникнало името на река Луда Яна. По време на турското робство в крепостта Красен /днешното местонахождение на Попинци/ живяла мома, на име Яна, която била дъщеря на вожда на крепостта Красен. Тя била много хубава, но и буйна. И когато турците искали да я отведат за ханъма, тя предпочела да се хвърли от една скала в буйните води на реката и когато се хвърлила турците възкликнали "Луда Яна!" От тогава реката носи това име.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Основно училище "Отец Паисий" - средищно училище. В него учат деца от Попинци, Левски и Елшица.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

В село Попинци е запазен фолклорът. Дори не само бабите, а и младите знаят известните попински песни, които не веднъж допринасят селото да е в челната тройка на състезания. По-известни попински песни са: "Прала Начка на реката" и "Бял се пелин". В землището на село Попинци, Панагюрско се намират залежи на злато. Цената на златото в момента скача главоломно и златното селце привлича погледите на едри капиталисти.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Традиционни за с. Попинци са кукерските фестивали (Джумал), провеждащи се всяка година, а през 3 години се провежда събор, на който всеки път се събират кукерски състави от цялата страна. Избират се кукерски състави, които да са на 1, 2, 3 място и те получават награди.

Фестивалът се провежда от 1977 г. през три години. Организатори са Кмeтство Попинци и читалище “Искра” със съдействието на Община Панагюрище. Провежда се под патронажа на Кмета на община Панагюрище - Никола Белишки и се финансира от Община Панагюрище и други спонсори.

Целите на фестивала са съхраняване на традицията, популяризиране на маскарадните и кукерски игри и създаване на условия за непрекъснато взаимодействие между традицията и съвременността в тази област на националния фолклор.

Литература[редактиране | edit source]

  • Светлана Паршикова, [[Кукерските празници Джумал и Въртяшка в с. Попинци, Панагюрс

Външни препратки[редактиране | edit source]