Сребриново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сребриново
България
Red pog.png
Сребриново
Област Пазарджик
Red pog.png
Сребриново
Общи данни
Население 11 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 5 (НСИ)
Землище [1]
Надм. височина 695 m
Пощ. код 4525
Тел. код ?
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 68271
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Поибрене
Иван Пандуров
(независим)

Сребриново е почти обезлюдено село в Южна България. Бивша махала на село Поибрене. До 1934 година името му е е Сърбиново. То се намира в община Панагюрище, Област Пазарджик.

Географско положение[редактиране | edit source]

Пейзаж от Сребриново

Намира се в северозападната част на Пазарджишка област на 59 километра източно от София, на 24 километра от Панагюрище и на 65 километра от Пазарджик.Село Сребриново е разположено на границата между Същинска Панагюрска и Ихтиманска Средна гора,на левия бряг на р.Тополница.Обградено е от всякъде с хълмове и възвишения,обрасли в миналото с вековни и непроходими гори,а сега възстановени и подмладени дъбови,борови и смесени гори.През 1948 година започва строителството на язовир "Тополница",който се намира на около 5 километра от селото.

История[редактиране | edit source]

От 1900 г. се води като самостоятелно селище - махала Сърбиново. Името ѝ произлиза според преданието от заселници сърби, участвали в отрядите на Владислав Варненчик в сражението в околностите на Поибрене през есента на 1443 г. срещу войските на султан Мурад. Другото предание е, че заселниците на махалата са дошли от Западна България - Пиротско и били наричани сърби. Първият заселнк на махалата е дядо Чомпол (по предание от стари хора), който си направил колиба в местността "Дядов Станчов егрек" на брега там, където сега се намира моста над река Тополница, след което се преместил по-нагоре и основал махалата. [2] За далечното минало на село Поибрене и прилежащите към него махали (в това число и с.Сребриново) регистър от 1576 г. не ни дава сведение за съществуването на селото,като са посочени околните села около него: Белица,Мечка (Оборище),Петрѝч и Панагюрище.Най-вероятно този пропуск се дължи на това ,че селото заедно с махалите били отдалечени и затънтени в непроходими гори.Защото има и такова предание,че турците не са знаели за неговото съществуване 200 години след завоеванието на България.За първи път с.Поибрене се съобщава в турски документ от 1635 год.Данните показват за наличие на чисто българско население. По време на турското робство махала Сърбиново (сега село Сребриново) както и село Поибрене и останалите махали на селото са с войнугански статут -не плащат данъци към хазната ,но в замяна на това имат задължението да охраняват прохода.Така наречените дервентжии -население натоварено със специални задължения по охраната на планинските проходи от разбойнически нападения.Организирани са във военна структура със своя символика и знамена.По-късно,поради привилегиите, в тези селища се заселват много българи пришълци от други населени места,което налага ограничаване на дервентджийските привилегии само до онези родове от коренното население,които по традиция са изпълнявали тези функции. В селото и махалите не е замръквал турчин,а легендата казва,че ако е замръквал,не е осъмвал.Около село Поибрене освен махала Сърбиново (с.Сребриново) възникват още 17 махали ,водени и охранявани от войводата Тодор Ватах.Четници от селото заемат главна роля в Априлското възстание. Друг прочут войвода подвизавал се по тези места бил роденият в село Поибрене Балчо войвода.Като секбан башия той е бил натоварен да охранява турската хазна,пренасяна по долината на Тополница идваща от Мизия за Пловдив и Цариград.Често пъти той обирал парите и ги раздавал на бедното население.Жестоко наказвал проявили се турски разбойници и изедници.Балчо войвода използвал своето служебно положение и избивал турските разбойници из Средногорието,за което е издадена султанска заповед за неговото залавяне под № 206\14.Х.1689 г.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

"Старата чешма,намираща се в Сребриново

В миналото на 1 км. от селото на левия бряг на р.Тополница срещу Огрипката,до устието на Сърбински дол е съществувала Чомпаловата воденица.Тя е била с 6 витла,собственост на братя Чомпалови и Боеви.[3]

Население[редактиране | edit source]

Година Население (брой души)
1900 221
1910 301
1934 435
1954 390
1970 94
2010 14

През 1913 г. махалата е населявана от 32 семейства с 276 деца, средно по 9 деца в семейство. Масовото изселване започва след образуването на ТКЗС. Към 2011 г. постоянно живеещите в селото са около 14 души. През лятото селото става доста оживено защото идват много семейства от София, Пазарджик и Панагюрище, които ползват вилите си за почивка. Етническия състав на населението е 100% българи.В селото никога не са живяли хора от други етноси освен българи. Кореняшки родове са следните: Чомпалови (от тях е първият заселник на селото ),Пашови, Бодурови , Блъскови , Глухарови , Григорови , Зяпкови , Коруджиеви, Куреви (носят този прякор от човек в рода,който се хвалел,че може да пренесе на члена си през реката цяла глинена делва с дръжка отгоре с мляко), Мурджови,Петришки. По време на турското робство увеличаването на българското население е ставало по два начина,чрез естественния прираст и преселническите движения.Средногорския край и конкретно махала Сърбиново (с.Сребриново),въпреки че е бил много затънтен и планински е привличал много преселници преди всичко от Софииско и някои полски села,които страдали много от гнета на турците и особено от кърджалийските банди.Затънтено сред непроходими гори ,далеч от главни пътища и компактно турско население ,войнишкия му статут,всичко това създавало условия за по-сносен и спокоен живот в онова тежко и несигурно време.По това време са дошли много преселници от Югозападните предели на България,Пиротско,с.Герман Софииско,с.Белица Ихтиманско.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Къща в Сребриново.

Ежедневно има автобус по маршрута София -Панагюрище преминаващ през с. Сребриново.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Сребриново е разположено в землището на село Поибрене
  2. (информацията е взета от книгата на Недельо Стоянов Топузов -"Поибрене страници за неговото минало")
  3. книгата на Недельо Топузов -Поибрене страници за неговото минало

Външни препратки[редактиране | edit source]