Панагюрски колонии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панагюрски колонии
България
Red pog.png
Панагюрски колонии
Област Пазарджик
Red pog.png
Панагюрски колонии
Общи данни
Население 393 (ГРАО, 2013-12-15)*
Понижение 307 (НСИ)
Землище [1]
Надм. височина 1050 m
Пощ. код 4520
Тел. код 03537
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 59375
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Панагюрски колонии
Петко Стоев
(БСП)

Панагюрски колонии е село и курорт в Южна България. Намира се в община Панагюрище, Област Пазарджик.

География[редактиране | edit source]

Панагюрски колонии се намира в планински район. Лежи в Същинска Средна гора, непосредствено под връх Братия (1519 м надм. вис.). Съседно населено място е град Панагюрище (15 км на юг), който е и административен център на община Панагюрище. През Панагюрски колонии минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (Родопите) през Златишки проход (Стара Планина) с А2 (при село Джурово). Известно е като летен вилен курорт основан през 30-те г. на 20 век.

История[редактиране | edit source]

Началото[редактиране | edit source]

За първи път в местността е организиран детски лагер (колония) през 1907 г. Като курортно лятно вилно селище Панагюрски колонии е основано в началото на 30-те години на 20 век. В близост се е намирала сграда на летен лагер на Мъжката Гимназия в Пловдив построена през 20-те години.


След 1935 година за кратко време са построени много вили на граждани от Панагюрище, но и от градове в други краища на страната. Вилите са масивни и специфично пригодени само за обитаване през лятото. Те са на големи разстояния една от друга и типично не са оградени. Основани са също няколко детски летни лагера. Вилният курорт е един от най-големите в цялата страна с над 150 вили.


МОК Медет[редактиране | edit source]

След идванто на комунистическата власт много от вилите са национализирани или взети насилствено за ползване от държавата, тъй като много от собственците на вили са от буржоазни и интелигентски семейства, които биват преследвани от новата власт.

През 1968 година на север от курорта по поречието на р. Медет започва разработката на медна мина под името "МОК Медет". В следващите години прииждат минни работници от цяла България, които живеят в отчуждените вили. В курорта биват построени и няколко жилищни блока в типичен индустриален стил, който е в рязък контраст с алпийския вид на вилите.

Езерото в центъра на курорта

От този период нататък Панагюрски колонии се превръща в миньорско селище, което е целогодишно обитавано, но и никога не губи курортния си характер. Населението се увеличава всяко лято, когато летовниците пълнят своите вили, а също идват и групи детски лагери.

Настояще[редактиране | edit source]

В началото на 90те години на 20 век мина "Медет" е закрита поради изчерпване на залежите. Постоянното население на Панагюрски колонии намалява плавно. Много от апартаментите в жилищните блокове биват купени от хора, които искат да ги ползват само през лятото с цел почивка. Някои от детските лагери не същестуват, но все още има детски групи които идват тук. Панагюрски колонии придобива отново предимно курортен характер.

В селището функционира хижа "Райна Княгиня".


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Самотен бук на Сърнена поляна до Курорта

Природата в тази част на Средна гора се характеризира със стари букови гори. Районът на Панагюрски колонии представлява планински ливади преди да се засели. Сега има парков вид с изкуствено засадени разнообразни дървесни видове.

В близост до курорта се намират местностите Манзул, Белотруп, Пряслупа, връх Братия и др.

Редовни събития[редактиране | edit source]

В края на август всяка година традиционно се чества "Денят на миньора" с голям събор с музикално-забавна програма.

От 2000 година насам около първи юни ежегодно се провежда детски празник "Парад на хвърчилата".


Бележки[редактиране | edit source]

  1. Панагюрски колонии е разположено в землището на град Панагюрище

Външни препратки[редактиране | edit source]