Войнуци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Войнуците (или наричани още и войнугани или войнегани) е специална категория немюсюлманска част зависимо население в Османската империя, задължено да отглежда конете на султана, да коси, суши и събира трева за зимния период за султанските конюшни и да помага на обоза като инженерни части по време на нескончаемите походи. Срещу службата си в обозните и инженерни части на османската армия те получавали правото да владеят наследствени земи - т.нар. "войнушки бащини". Били са освобождавани от някои райетски данъци и са се ползвали със статут на "свободни поданици" на султана при цялата условност на това понятие за Османската империя.

Войнуганският институт се запазва в Османската империя до 1839 г., когато е отменен с Гюлханския хат-и-шериф, но за някои български земи (Знеполско) остава дори до Освобождението.

Всяка войнуганска част се състояла от 3-ма или 4-ма души, като всеки трябвало да отбие 2-годишен срок на служба, като останалите, наричани "ямаци", обработвали земите на служещия, осигурявайки семейството му и плащането на данъците към държавата. Така оформената група от 3-ма или 4-ма войнуци се обозначавала с термина "гьондер" ("копие" на персийски език). Броят на ямаците във всеки гьондер зависял от това дали става въпрос за издържането на конник (4-ма души) или на пешак (3-ма души).

Няколко "гьондера" образували "орда", която се командвала от "черибашия" (думата идва от турски: "чери", означаващо войска, и "башъ" - глава, началник - т.е. военачалник) и неговия пръв помощник "байрактар" - т.е. знаменосец.