Хумус
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за почвения компонент. За ястието от Близкия Изток вижте Хумус (храна).
Хумусът е много важна органична част на почвата, която до голяма степен определя естественото почвено плодородие. Той се образува от разлагането на органичните остатъци в почвата — умрели растения, животни и микроорганизми.
Най-голямо количество органична материя в почвата постъпва от многогодишната тревиста растителност — 700–1500 kg/дка годишно, следвана от горската растителност — 300–700 kg/дка годишно. Останките от живелите в почвата животни са 20–50 kg/дка, а от микроорганизмите — около 7 kg/дка годишно.
Образуването на хумуса е сложен биохимичен процес и протича под влияние на микроорганизмите.
Роля и значение на хумуса [редактиране]
- Хумусът не се усвоява пряко от растенията, но при минерализирането му се освобождават редица необходими за храненето на растенията вещества. По тази причина почвите с по-голямо съдържание на хумус са по-плодородни;
- От състава на хумуса зависят до голяма степен свойствата на почвата. Хуматите създават водоустойчива структура, с което се подобрява водния и въздушния режим на почвата и се повишава поглъщателната ѝ способност.
- Почвите, които съдържат повече хумус, имат по-добри агрофизични свойства — рохкав строеж, по-слаба пластичност, лесно се обработват и не се напукват силно при изсъхване.
