Хумус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за почвения компонент. За ястието от Близкия Изток вижте Хумус (храна).

Хумусът е много важна органична част на почвата, която до голяма степен определя естественото почвено плодородие. Той се образува от разлагането на органичните остатъци в почвата — умрели растения, животни и микроорганизми.

Най-голямо количество органична материя в почвата постъпва от многогодишната тревиста растителност — 700–1500 kg/дка годишно, следвана от горската растителност — 300–700 kg/дка годишно. Останките от живелите в почвата животни са 20–50 kg/дка, а от микроорганизмите — около 7 kg/дка годишно.

Образуването на хумуса е сложен биохимичен процес и протича под влияние на микроорганизмите.

Роля и значение на хумуса[редактиране | редактиране на кода]

Хумусът не се усвоява пряко от растенията, но при минерализирането му се освобождават редица необходими за храненето на растенията вещества. По тази причина почвите с по-голямо съдържание на хумус са по-плодородни.От състава на хумуса зависят до голяма степен свойствата на почвата. Хуматите създават водоустойчива структура, с което се подобрява водния и въздушния режим на почвата и се повишава поглъщателната ѝ способност. Почвите, които съдържат повече хумус, имат по-добри агрофизични свойства — рохкав строеж, по-слаба пластичност, лесно се обработват и не се напукват силно при изсъхване.

Хумус в българските почви[редактиране | редактиране на кода]

Съдържанието на хумус в българските почви е както следва:

Хумусно съдържание в орници и подорници на целинни и обработваеми площи в България[1]
Почви Целина Ниви Съдържание на хумус, % в пласта
0 – 30 cm 30 – 60 cm
n* n* Целина Ниви Намаление, % Целина Ниви Намаление, %
Черноземни карбонатни 16 169 3,76 2,73 27 2,37 2,20 7
Черноземни типични 17 67 4,03 2,88 29 2,72 2,24 18
Черноземни средно излужени 11 168 3,61 2,72 25 2,29 1,94 15
Черноземни силно излужени 4 81 3,74 3,13 16 2,91 2,18 26
Черноземни деградирани 7 64 3,40 2,51 26 1,89 1,68 11
Тъмносиви горски 9 63 2,90 2,21 24 1,45 1,47 +1
Сиви горски 10 92 2,59 1,85 29 2,37 0,94 3
Светлосиви горски псевдоподзолисти 31 38 2,71 1,87 31 0,74 0,79 +6
Канелени горски псевдоподзолисти 14 45 1,72 1,11 35 0,69 0,78 +12
Канелени средноизлужени 15 38 2,31 1,96 15 0,88 1,22 +28
Смолници излужени 3 101 3,50 3,02 14 2,7 2,38 12
n – брой на изследваните проби

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Филчева, Екатерина. Характеристика на почвите в България (по съдържание, състав и запаси на органично вещество; групиране на почвите в България). София, 2007. с. 191.