Емен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Емен.

Емен
Emen top.JPG
Изглед към село Емен
България
Red pog.png
Емен
Област Велико Търново
Red pog.png
Емен
Общи данни
Население 89 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 15,021 km²
Надм. височина 301 m
Пощ. код 5065
Тел. код 061203
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 27423
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)

Емен е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, Област Велико Търново.

География[редактиране | edit source]

Великотърновското село Емен е разположено в живописните поли на Предбалкана на 20 км. западно от Велико Търново и на 8 км. от магистралния път Велико Търново - София, в непосредствена близост до Еменския каньон на река Негованка.

История[редактиране | edit source]

Жителите на село Емен са участвали изключително активно в Балканската война 1912-13 г. за освобождаване на останалите под турско робство българи и български територии. Само загиналите във войната са 11 мъже. Това са: Величко Косев Табаков, Иван Панайотов, Стоян Иванов Мънков, Христо Генов Шипкалията, Цанко Генчев Цанков, Иван Драганов Делидраганов, Стойчо Събев Малчев, Ради Стоянов Ганчев, Величко Георгиев Върбанов, Недялко Бончев, Христо Йорданов Герчев. Още по-масово е участието на жителите на селото в Първата световна война 1915-18 г. От участвалите във войната са загинали 16 мъже. Това са: Драган Йорданов Драганов /офицер/, Недко Генчев Георгиев /офицер/, Цоню Петков Колев /фелдфебел/, Георги Й. Георгиев /старши подофицер/, Станчо Димитров Недев, Колю Цонев Пенчев, Колю Дечев Трифонов, Цоню Славчев Пейков, Колю Косев Папазов, Недко Колев Папазов, Георги Рачев Танчев, Никола Цонев Стоянов, Милю Петров Милчев, Пеню Христов Тодоров, Марин Дамянов Стрезов, Станю Славчев Стрезов. Хора от селото участват и в Отечествената война 1944-45 г. и дават една жертва - Пейко Монов Пейков. Една жертва селото дава и по време на Септемврийското въстание през 1923 г. Това е Лазар Йорданов Карадраганов.

Религии[редактиране | edit source]

Обществени институции[редактиране | edit source]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Водопадът в края на Еменския каньон

Селото е известно с невероятната си природа, заради която всяка година в него се стичат хиляди туристи от страната и чужбина. Великотърновското село Емен е разположено в живописните поли на Предбалкана на 20 км. западно от Велико Търново и на 8 км. от магистралния път Велико Търново - София, в непосредствена близост до Еменския каньон на река Негованка. Името Негованка има латински произход и означава "къса река с близък извор". Протичаща в Средния Предбалкан, тя е близо 60-километров десен приток на Росица. Извира близо до връх Китка, югоизточно от с. Идилево, Великотърновско. Река Негованка образува живописен вкопан в скалите антицидентен пролом. Той започва южно от село Ново село, на 5 км от с. Емен. Прекъсва се от едно долинно разширение и по този начин се поделя на две части, които населението нарича Горен и Долен Боаз. Село Емен е разположено именно в това разширение, а в т.нар Долен Боаз (Еменски каньон) е изградена една от първите екопътеки в България. На 25 ноември 1980 г. Еменският каньон е обявен за природна забележителност под името Каньонът на река Негованка. Еменската екопътека минава от двете страни на каньона по пътечки, намиращи се на около 50 метра височина. Стените на каньона са отвесни и високи около 80-90м., като интересното е, че от едната страна високо на скалите има орлови гнезда, а от другата - останки от древен римски пост. Краят на екопътеката води до най-живописното място от целия маршрут - водопада Момин скок. Мястото, където се намира, е обградено от три страни със скали и само от изток е отворено.

В самото начало на Еменската екопътека се намира Еменската пещера. Тя е дълга 3113 м и заема седемнадесето място в списъка на най-дълбоките в България. В миналото е използвана последователно като гъбарник, като склад за узряване на сирене и като част от изградената над нея военна база. Като следствие от тази експлоатация на входа ѝ е излята бетонна плоча и в свода е пробита асансьорна шахта. Освен най-известната Еменска пещера в Долния Боаз през 1985 – 1991 г. е открита голяма пещерна система, разположена между селата Мусина, Балван, Ново село, Емен, Добромирка и Вишовград с многобройни водни и сухи галерии. Това са пещерите “Русе”(3 306), “Бамбалова дупка”(2 923) и “Троана”(3 243).

От 6 до 15 юли 1984 г. е проведена природонаучна експедиция за изследване на фауната и флората на Еменския каньон. Тя е организирана от тогавашната Окръжна станция на младите агробиолози, бившия Комитет за опазване на околната среда и научни институти на Българската академия на науките. Събрани са ценни сведения за редица редки и застрашени видове гръбначни животни и висши растения.[1] Сред птиците са установени орел змияр (Circaetus gallicus), черна каня (Milvus milvus), чухал (Otus scops), черен щъркел (Ciconia nigra) и мн. др.[2]

Редовни събития[редактиране | edit source]

В комплекс "Имението" през август се организира традиционен пленер по градинска дървопластика. Най-добрите произведения са изложени в двора на комплекса.

Личности[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, З. 1984. Експедиция "Еменски каньон - 84". - Природа и знание, 10: 21.
  2. Боев, З. 1985. Природната забележителност "Каньонът на река Негованка". - Природа, БАН, 3: 89-91.

Външни препратки[редактиране | edit source]