Свети Спас (Велико Търново)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Спас.
| „Свети Спас“ | |
_1800-1881%22.jpg) Стара снимка на църквата | |
 Местоположение във Велико Търново | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Велико Търново |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Великотърновска |
| Архиерейско наместничество | Великотърновско |
| Архитект | Колю Фичето |
| Изграждане | 1859 – 1862 г. |
| Статут | недействащ храм |
| Състояние | руини |
| „Свети Спас“ в Общомедия | |
Възнесение Господне или „Свети Спас“ е бивша източноправославна църква във Велико Търново.
Храмът е разположен на скалата на Халваджи баир, в близост до музей „Възраждане и Учредително събрание“ (стария турски конак) в старата част на града, където в миналото са били къщите на търговците и занаятчиите. Днес тя стои между сградите на Регионалния исторически музей и Старопрестолната гимназия по икономика в града.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1859 г. Уста Кольо Фичето започва строежа ѝ и го завършва през 1862 г. Църквата „Свети Спас“ е била трикорабна базилика с размери 27,80/12,20, като под нея има гробница с вход откъм южното лице. Зидана е с ломен камък, отвън е била измазана с оранжево-червена варова мазилка, а камъните са фугирани с варов разтвор. Източното и западното лице са опасани от главния дъгов корниз, който представлява двойна фичевска кобилица. Интересни са още каменните полуколонки, вградени на четирите фасади.
Иконостасът е дело на Антон Станишев.[1]
Много по-късно на северната и южната фасада били вградени няколко мраморни надгробни плочи с гръцки надписи, взети от гробищата на старата църква, намираща се на същото място. Едната от плочите е поставена от д-р Никола Пиколо, взета от гробовете на родителите му. При земетресението от 1913 г. горната част на църквата била разрушена. Иконите ѝ се съхраняват във фондовете на Историческия музей.
Върху стърчащите ѝ външни зидове е поставен дървен покрив. Отвътре е измазана и е приспособена в салон за сказки и събрания.
През 50-те години на 20 век. е използвана като боксов салон, в който по-късно се провеждат събрания на Отечествения фронт (ОФ), а след това е архив на тогавашната милиция.
В края на 70-те сградата вече е изоставена. През 1984 г. започва изпълнението на проект на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за проучване, реставрация и консервация, покрива ѝ бива съборен, а около нея започват разкопки. Проучванията така и не продължават след 1989 г. поради липсата на финансиране.
В наши дни от нея са останали само руини.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Радев Иван, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“, В.Т., 2000
- Мавродинов Никола, Козаров Георги, Момиров Георги, „Майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) 1800 – 1881“, „Наука и изкуство“, София, 1953
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 196.
