Здравко Кисьов

Здравко Кисьов
	Здравко Кисьов
Роден	1 януари 1937 г. Завет, Царство България
Починал	23 януари 2015 г. (78 г.) Русе, България
Професия	български поет и преводач
Националност	България
Жанр	лирика
Течение	„сърдити млади поети“
Награди	Заслужил за Полската култура (2002), Кавалер на ордена „Кръст на земята на Марияна“ на президента на Естония (2009), Международна литературна награда „Тудор Аргези“ – Румъния (2011)

Здравко Кисьов е български поет и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1937 г. в гр. Завет, Разградска област, но почти целият му живот е свързан с град Русе. Завършва Техникум по механотехника – Русе. Бил е организационен секретар на Туристическо дружество „Приста“ – Русе към Българския туристически съюз (1958 – 1959 г.), редактор на многотиражка в Параходство Българско речно плаване – Русе (1964 – 1971 г.), редактор във вестник „Дунавска правда“ – Русе (1971 – 1982 г.), главен редактор на литературния алманах „Светлоструй" (1982 – 1991 г.) и др.

Водеща фигура сред групата на „сърдитите млади поети“ в Русе от началото на 60-те години на ХХ век и автор на програмния текст към изданието „Поетическо вероизповедание“ на сърдитите поети (декември 1962 г.). Той е един от учредителите на Клуба на дейците на културата в Русе, на който дълги години е бил зам.-председател, основател и първият председател на Дружеството на писателите в Русе от неговото създаване през 1976 до 1991 г., един от основателите на Регионалния телевизионен център към БНТ в Русе, където е работил като отговорен редактор (1973 г.). От 1970 г. той е член на Съюза на българските писатели, а от 1974 – на Съюза на преводачите в България. Също така той е членувал и в Съюза на българските журналисти, както и в Българския ПЕН център. Член на редакционния съвет на международното многоезично списание за Югоизточна европейска духовност и култура „Carmina Balcanica“, от неговото създаване в Румъния през 2008 г. до 2015 г.

Автор е на двадесет (предимно поетически) книги и на повече от двадесет преводни. Известен преводач, главно на поети от Полша и прибалтийските страни. Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, испански, гръцки, руски, полски, украински, беларуски, литовски, латвийски, естонски, унгарски, словашки, румънски, сръбски, македонски, албански, турски, арабски, чувашки...

Книги на Здравко Кисьов се намират в най-големите библиотеки на света, като например: Британската библиотека в Лондон, Конгресната библиотека във Вашингтон, университетските библиотеки в Оксфорд, Харвард и много други.

Участвал е в редица международни литературни форуми. Удостояван е с високи български и чуждестранни отличия и награди.

Почива в Русе на 23 януари 2015 г.^[1]

По-важни награди и звания[редактиране | редактиране на кода]

Юбилеен медал „1300 години България“ (1981)
Орден „Кирил и Методий“ I степен (1982)
Награда „Русе“ за изкуство и култура (1987)
Заслужил деятел на Българската култура (1987)
Златна значка на Съюза на преводачите в България (1987)
Почетно отличие „Заслужил за полската култура“ на Министерството на културата на Полша (2002)
Почетен гражданин на Русе (2007)^[2]
Кавалер на Ордена „Кръст на земята на Марияна“ на президента на Естония – за особени заслуги към Р. Естония (2009)^[3]
Международна литературна награда „Тудор Аргези“ – Румъния (2011)^[4]
Награда „За принос към българската литература“ на СБП, по повод 100-годишнината на Съюза на българските писатели – 1 ноември 2014 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги[редактиране | редактиране на кода]

Откровение. Стихове. Варна, изд. „Георги Бакалов“, 1962
Монолози. Стихове. Варна, изд. „Георги Бакалов“, 1966
Покана за песен. Стихотворения. София, изд. „Народна младеж“, 1972
Баладичен час. Стихотворения и поеми. София, изд. „Профиздат“, 1974
Вътрешен пейзаж. Стихотворения. София, изд. „Български писател“, 1976
И все сънувам хълм. Лирика. Варна, изд. „Георги Бакалов“, 1976
Между солена и сладка вода. Пътепис за Латвия. София, изд. „Народна младеж“, 1977
Необходима болка. Стихове. Пловдив, изд. „Христо Г. Данов“, 1978
Безкрили ангели. Лирика. София, изд. „Български писател“, 1981
Местожителство. Стихове. Пловдив, изд. „Христо Г. Данов“, 1982
Зрение. Стихове. София, изд. „Български писател“, 1984
Отличителен белег. Избрани стихове. София, изд. „Народна младеж“, 1985
Дихание. Избрани стихотворения. София, изд. „Български писател“, 1987
Тайнопис. Любовна лирика. Варна, изд. „Георги Бакалов“, 1987
Показания. Стихове. Пловдив, изд. „Христо Г. Данов“, 1990
Ежедневни разпятия. Поезия. София, изд. „Христо Ботев“, 1995
Канон. Избрани стихотворения. Русе, изд. „Авангард принт“, 2002
Небесен глас. Стихотворения. Русе, изд. „Авангард принт“, 2002
Обратно време. Избрани стихотворения. София, изд. „Български писател“, 2007
Рефлексии. Русе, изд. „Авангард принт“, 2015. Посмъртно издание
Отвъдно време. Последни стихотворения. София, изд. „Ерго“, 2017. Посмъртно издание. Съставителство, предговор, картини и оформление Роман Кисьов
Светлопис. Избрани стихотворения. София, изд. „Ерго“, 2023. Посмъртно издание. Съставителство, послеслов, корица и оформление Роман Кисьов Рецензенти: Калин Донков и доц. д-р Иван Христов. С предговор от Калин Донков. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата

На други езици[редактиране | редактиране на кода]

((lv)) Laiks milet. No bulgaru valodas atdzejojusi Ojars Vacietis un Imants Ziedonis, Riga, Liesma, 1978
((lv)) Starp salo udeni un saldudeni. No bulgaru valodas tulkojis Vinifreds Kraucis. Riga, Liesma, 1980
((pl)) Czystopis. Przelozyl Wojciech Galazka. Krakow, Miniatura, 2007
((uk)) Светлопис / Свiтлопис. Избрана поезия / Вибранi поезiї. Двуезична - на български и украински. Подбор и превод от български / Упорядкування i переклад з болгарської мови Любов Цай. Киев / Київ, Янтар, 2023

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Антология на словашката поезия. Под редакцията на Д. Пантелеев, В. Раковски и Н. Марангозов. София, изд. „Народна култура“, 1966. (Преводи на Здр. Кисьов: Иван Моик и Йозеф Михалкович)
Карл Сандбърг, Чисти ръце. Стихотворения. Сборник. Състав. Цветан Стоянов. Прев. от англ. с Кръстан Дянков. София, изд. „Народна култура“, 1967
Съвременни полски поети. Антология. Състав. и ред. Дора Габе и др. София, изд. „Народна култура“, 1967. (Преводи на Здр. Кисьов: Ст. Р. Доброволски, Ст. Йежи Лец, Т. Ружевич, Б. Дроздовски, М. Гжешчак, Е. Брил, Зб. Йежина)
Юстинас Марцинкявичюс, Избрани стихотворения. Подбор и превод от литовски с предг. София, изд. „Народна култура“, 1968
Матс Траат, Избрани стихотворения. Подбор и превод от руски с предг. София, изд. „Народна култура“, 1972
Матс Траат, Танц край парния котел. Роман. Прев. от руски. Пловдив, изд. „Христо Г. Данов“, 1976
Катри Вала, Северно слънце. Избрани стихотворения. Превод от фински. София, изд. „Народна култура“, 1977
Марин Сореску, Познаваме се. Избрани стихотворения. Превод от румънски с Асен Стоянов. София, изд. „Народна култура“, 1980
Полски поети. Химн на ръката. Антология. Състав. и ред. Божко Божков и Здравко Кисьов. С предг. от Здр. Кисьов. София, изд. „Народна младеж“, 1980. (Преводи на Здр. Кисьов: Е. Брил, Х. Пошвятовска, Н. Хаджиниколау, В. Фабер, Зб. Йежина, Ч. Курята, Е. Крук, Яр. Маркевич, Ю. Баран)
Ояр Вациетис, Леден витраж. Избрани стихотворения. Подбор Здравко Кисьов и Георги Белев. Превод от руски и латвийски с Константин Павлов и Румен Леонидов. София, изд. „Народна култура“, 1987
Алес Разанов, Страшният съд. Версети. Превод от беларуски. София, Издателска къща „Сребърен лъв“, 1996
Халина Пошвятовска. Още един спомен. Поезия и проза. Предговор, подбор и превод от полски (на поезията). София, Изд. „Карина М“, 1997
Съвременни латвийски поети. Сърце на тротоара. Антология. Подбор, превод и предговор. Добрич, изд. „Сагитариус“, 1998
101 Съвременни европейски поети. Превъплъщения. Антология. Съставителство, превод и предговор. В. Търново, изд. „ПАН-ВТ“, 1998
Антология на беларуската поезия. Съставител Румяна Евтимова. София, изд. „Панорама“, 2000 (Преводи на Здр. Кисьов: Алес Разанов)
Имант Зиедонис, Епифании. Превод от латвийски и предговор. В. Търново, изд. „ПАН-ВТ“, 2000
Владимир Бурич, Стокрилият ангел Стихотворения. Подбор, превод от руски и предговор. Русе, изд. „Авангард принт“, 2000
Вячеслав Куприянов, Оазисът на времето. Стихотворения. Подбор, превод от руски и предговор. Русе, изд. „Авангард принт“, 2000
Анджей Важеха, Залезът на века. Стихотворения. Подбор и превод от полски. Русе, изд. „Авангард принт“, 2000
Витаутас Каралюс, Двуостро настояще. Стихотворения. Подбор и превод от литовски. Русе, изд. „Авангард принт“, 2000
Тадеуш Шливяк, Знаци на въображението. Стихотворения. Подбор, превод от полски и предговор. В. Търново, изд. „ПАН-ВТ“, 2001
Тадеуш Ружевич, Битка за дъх. Избрани стихотворения. Подбор, превод от полски и предговор. София, Изд. „Карина М“, 2003
Аарне Пуу, Откъм тази страна. Стихотворения. Подбор, превод от естонски и полски, с предговор. Русе, изд. „Авангард принт“, 2005
Яан Каплински, Между сън и пробуждане. Избрани стихотворения. Подбор, превод от естонски и предговор. Русе, изд. „Авангард принт“, 2006
Матс Траат, Просто живот. Избрани стихотворения. Подбор, превод от естонски и предговор. Русе, изд. „Авангард принт“, 2007
Индрек Месикеп, / fs /. 2004. Поезия. Превод от естонски и предговор. Русе, изд. „Авангард принт“, 2008
Никос Хаджиниколау, Без маска. Избрани стихотворения. Превод от полски и предговор. София, изд. „Балкани“, 2010
Арво Валтон, Скритият смисъл. Избрани стихотворения. Подбор, превод от естонски и предговор. Русе, изд. „Авангард принт“, 2012
Вардан Хакобян, Диханието на камъка. Избрани стихотворения. Подбор и превод от руски с Роман Кисьов. Русе, изд. „Авангард принт“, 2013
Збигнев Херберт, Седмият ангел. Поезия в проза. Подбор и превод от полски. София, издателство за поезия „ДА“, 2019
Ояр Вациетис, Ръцете на Венера. Избрани стихотворения. Подбор, превод от латвийски и послеслов. София, изд. „Ерго“, 2019

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ „Почина Здравко Кисьов“, Дарик Русе, 23 януари 2015 г.
↑ ПРОТОКОЛ № 60 от шестдесетото тържествено заседание на Общински съвет – Русе, проведено на 04.50.2007 г. в Пленарна зала на Община Русе^{[неработеща препратка]}, сайт на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе
↑ „Здравко Кисьов получи най-високото държавно отличие на Естония“, ruseinfo.net, 21 май 2009
↑ „Здравко Кисьов – носител на международна литературна награда“, „Литературен свят“, май 2011

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] „Почина Здравко Кисьов“, Дарик Русе, 23 януари 2015 г.

[2] ПРОТОКОЛ № 60 от шестдесетото тържествено заседание на Общински съвет – Русе, проведено на 04.50.2007 г. в Пленарна зала на Община Русе^{[неработеща препратка]}, сайт на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе

[3] „Здравко Кисьов получи най-високото държавно отличие на Естония“, ruseinfo.net, 21 май 2009

[4] „Здравко Кисьов – носител на международна литературна награда“, „Литературен свят“, май 2011

[1]

[2]

[3]

[4]