Абдул Меджид I
Вижте пояснителната страница за други значения на Абдул Меджид.
|
||||||||
Абдул Меджид I (на османски турски: عبد المجيد اول, ‘Abdü’l-Mecīd-i evvel) е 31-ият султан на Османската империя (1839-1861). Наследява баща си Махмуд II, а самият той е наследен от брат си Абдул Азис. По-късно султани стават и синовете му Мурад V, Абдул Хамид II, Мехмед V и Мехмед VI, последните владетели на Османската империя.
Майка на Абдул Меджид I, т.е. Валиде султан е руската еврейка Безмиалем, известна като Сузи.
[редактиране] Управление
Абдул Меджид прави опити да централизира управлението и да модернизира армията, но не постига особен успех. Подчинява икономиката и външната политика на Турция на интересите на Англия и Франция, под техен натиск обявява хатихумаюна (1856). През по-голямата част от управлението му с голямо влияние се ползва Мустафа Решид паша. Управлението му е изпълнено с бунтове и въстания на покорените народи. Абдул Меджид издава Гюлханския хатишериф (1839) и Хатихумаюна (1856). При управлението му Империята, в съюз с няколко европейски държави, постига успех във водената срещу Русия Кримска война. Важни дела:
- Въвеждането на първите османски банкноти (1840 г.)
- Реорганизация на армията
- Въвеждането на химн и национално знаме
- Реорганизиране на финансовата система
- Реорганизиране на правото.
Умира от туберкулоза на 25 юни 1861 г.
[редактиране] Вижте също
|
|||||||