Варненски халколитен некропол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Варненски халколитен некропол
Експозиция на откритите предмети в гроб №43
Експозиция на откритите предмети в гроб №43
Местоположение
Варненски халколитен некропол (Област Варна)
Gfi-set01-archaeology.png
Страна Флаг на България България
Област Област Варна
Археология
Вид Некропол
Период 4400-4100 г. пр.Хр.
Култура Култура Варна
Епоха Халколит

Накити и други предмети от Варненския халколитен некропол

Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V — началото на IV хил. преди Христа. Смята се, че находките от "Варненското злато" са най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 - 4100 г. пр. Хр.).

При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за българската археология. Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече са съществували наченки на държавно образование и се е появила царската институция.

Погребенията със златни находки са два вида — в единия присъстват човешки останки (скелет), а в другия — отсъстват. Скелетите са изпънати (предимно мъжки погребения), или свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, се наричат в археологията „кенотафи“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида – от изключително богати, до няколко дребни предмета около скелета.

Гроб №43[редактиране | edit source]

Един от най-забележителните гробове   във варненския халколитен некропол е гроб №43. Гробът, проучен в края на 1974 г. гроб  е разположен в  централната част на некропола (Фиг. 1, 2) Принадлежи на мъжки индивид. От проведените антропологични изследвания е установено, че възрастта на погребания е  40-45 г.(Фиг.10), също така се предполага, че височината му е между 1,70-1,75, която  е значително за този период. Ориентацията на скелета  е север- юг със слабо отклонение на североизток. Изпънат е по гръб, с свити  ръце като костите на китките са се намирали в областта на раменните стави. Гробната яма е  с правоъгълна  форма със слабо уширение в северната част.  В запълнителят на ямата са открити отделни фрагменти от  керамика. 

В научната литература  е изказвано съмнение, че при музейната реконструкцията на този гроб  са допуснати несъответствия с регистрираната на терена ситуация и по-късното му реконструиране (Фиг.3). Тези несъответствия са предимно при разполагането на открития в гроба инвентар.  Той е изключително разнообразен като може да бъде разделен на няколко групи според използвания материал за направата му (Фиг.9).

Предмети от злато.   Голяма част от откритите златни предмети са накити и апликации. Общото тегло на депонираните златни предмети е над 1,5 кг. Което е и една от причините този гробен комплекс да бъде определян от специалисти като гроб на изключително важен член на общността с специфични функции.  Около и под главата са открити 10 големи  апликации  положени с изпъкналата си част  надолу (Фиг. 4).  Също така и 11 халки разположени около главата. Зад лявото рамо на погребания са открити  11 пирончета, за който се предполага, че са били обкови на неидентифициран предмет.  Върху двете  раменни кости  (humerus) са открити по две изковани гривни , а върху двата чифта лъчеви (radius)  и  лакътни  (ulna) кости, по наниз от златни халки. Предполага се, че няколко подобни наниза са били и на врата на погребания. Отляво на кръста са открити две правоъгълни пластини, а до горната част на дясното бедро е намерен предмет, интерпретиран като златен фалос,  поставен при по-късната реконструкцията на гроба между бедрата. При проучването са открити и две кръгли  апликации разположени между бедрените кости. Почти по цялото тяло, но с преобладаващо групиране в областта на гръдния кош и стъпалата са открити  кръгли, конвексни апликации  като в отделни участъци между апликациите е имало и биконични златни  и карнеолови мъниста..

Освен златни накити и апликации в гроба са намерени и каменна брадва-жезъл, както  и златни обкови на лък.  Каменната брадва-жезъл е  положена  върху медна брадва-чук, в областта на дясното рамо (Фиг.5).  Дръжката и  е облицована с три златни тръбички,  фланкирани  със златни халки.  В горния край завършва със златен накрайник. Интерпретирана е като  символ на  властта на погребания. От ляво на тялото е положен лък с 6 златни лентести обкова. Те са с различни размери – по-малки в края на лъка и по-големи в средата. Към него е открита и голяма кръгла апликация и редуващи се мъниста от карнеол и злато.

Медни предмети. Над лявото рамо е открит издължен меден връх за копие (Фиг. 8). От неговата позиция се предполага, че е бил поставен преди полагането на тялото в гроба. Под лявото рамо е положена брадва-чук, върху която е била вече описаната каменна брадва-жезъл. До лявото бедро – медно шило. Между коленете са поставени  медна брадва, медна тесла а отляво на  коленете – длето и шило( Фиг. 7).

Каменни и кремъчни артефакти (Фиг. 9). Към тях спадат кремъчен връх за копие открит заедно с медния над лявото рамо на погребания.  Отдясно на кръста е  намерена кремъчна стъргалка а до лявото бедро кремъчна пластина. Отляво на коленете освен вече описаните медно длето и шило е открита и каменна тесличка. Между коленете на погребания  е открита и каменна тесла. Върху ханша е била поставена кремъчна пластина. А под скелета е открит микролитен кремъчен трапец.

Мида и кост. На лявата раменна кост е открита гривна от мида Spondylus (Фиг. 6). Прави впечатление, че гривната е  със златни орнаментирани обкови, покриващ  места на счупването и. От това може да се предположи, че гривните от Spondylus са били високо ценени. Също така  са открити и мъниста направени от тази мида. До лявата раменна кост са открити  две декоративни костени игли.

Керамични съдове. Специфично за керамиката произхождаща от   гроба  е, че тя е добре изпечена, за разлика от по-голямото количество открита в некропола, която е внимателно орнаментирана, но слабо изпечена и много често със съзнателно намален размер. Предполага се, че тази слабо изпечена  керамика, всъщност представлява умалени копия на реално използвани в бита съдове. Керамиката от гроб №43 е с реални размери и качествено изпичане. Украсена е с врязани линии и инкрустация от бяла паста и графитна орнаментация, а  за един от съдовете се предполага, че е бил декориран и с червена охра. Открити са 10 или 11 съда разположени, както  върху и до скелета, така и в самия запълнител на гроба. По форми откритите съдове се делята на : четири паници, две купи, две подставки, един капак, и един сложнопрофилиран съд от т.н.  етанжнопрофилирани съдове.  В запълнителя на гроба са открити фрагменти от керамична подставка, и няколко съда (Фиг. 11). Откритите в гроба съдове са поставяни както до, така и върху погребания. Под лявата раменна кост е открита керамична паница, в която са положени карнеолови мъниста. Зад  черепа са регистрирани  два (?) керамични съда (Фиг. 14).  Още един е  лежал отдясно, непосредствено до челюстта на погребания. За местоположението на този съд се предполага, че е свързано с вярвания относно ритуала на погребване (Фиг. 15)  Той е поставен така, сякаш мъртвия пие от него. До левия лакът е намерен капакът и фрагменти от съд, които са попадали отчасти и върху коремната област на погребания. Също така са открити и фрагменти от съд до лявото бедро (Фиг. 13). От местоположението на съдовете може да се предположи, че част от тях са поставени в гроба преди полагането на тялото (Фиг. 12). За откритата подставка в североизточната част на гроба се предполага, че е била натоварена с важно семантично значение обвързано с представи за нематериалния свят.

Въз основа на горните наблюдения за гроб № 43 може да се реконструира следната последователност на действията при извършване на погребението - след изкопаването на ямата на дъното й покрай дългата източна стена е положена част от инвентара: първо, оръжието - копията, колчана и лъка, след което - и керамичните съдове . След това в ямата е спуснато тялото на мъртвеца и до главата му са сложени още три съда, като единият е допрян до устните му в имитация на предполагаемо пиене. Следва засипването, което е прекъсвано на два пъти - вероятно за извършването на някакви церемонии (възлияния, ритуално угощение или др.), при които всеки път в областта над главата на починалия са полагани още съдове, един от които задължително е бил подставка.

Изказани са множество хипотези за високото положение в къснохалколитното общество  заемано от погребания мъж . Предполага се, че богатството на  гроба му се дължи на социалното, а не на материалното надмощие. Засега е трудно да бъде точно определено какви са били съображенията при погребението и кое е обусловило огромното количество погребални дарове. Удачно е при интерпретацията на гроба да бъдат взети под внимание идеите на П. Ъкоу (P. Ucko), относно погребалните практики и тяхната незадължителна индикативност за религиозно-митологическите представи: гробните дарове не винаги достигат до гроба, тяхното отсъствие не означава непременно нисък материален статут, големите погребални конструкции не винаги означават вождове, а ориентацията на тялото се променя по много начини, част от които чисто утилитарни.

Символични погребения[редактиране | edit source]

В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове — тези гробове се тълкуват като символични погребения.

В гроб №36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти — шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като главата, шията, гърдите и кръста. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение — още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар жрец, който е и магьосник ковач. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.

Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени "маски" на човешки лица, чиито елементи са означени със злато — очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, подобен на познатия от гръцката митология мит за създаването на първата жена Пандора от бога ковач Хефест.

Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) показват участието им в някакъв общ ритуал и общо религиозно вярване — вероятно става дума за ритуално изиграване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена. Тези шест символични гроба са ядрото на халколитния некропол и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване.

Ролята на ковача в архаичната култура[редактиране | edit source]

За ролята на ковача можем да черпим сведения, разглеждайки погребения във Варненския некропол и анализирайки древногръцки митове. В погребенията можем да забележим, че мъжките гробове съдържат голям набор ковашки инструменти – брадва, чук, шило, длето. Наличието на тези предмети говори за една определена икономическа и най-вече социална действителност. Интересен факт е, че занаятчийските предмети са намерени в най-богатите гробове, което може да бъде разглеждано като царско погребение. Намерените миниатюри на ковашки инструменти в детските гробове говорят, че социалният статус на ковача е станал наследствен, също като царският.

Ковашките инструменти символизират мъжката дейност, чрез тях обществото се дели на мъжко и женско. Анализи сочат, че нито един от инструментите, намерени в гробовете от Варненския некропол, не е използван. От друга страна, някои от тях са придобили политически символ. Например златната брадва-чук се превръща в скиптър, който обозначава най-високопоставения човек в обществото. Това говори, че ковачът е имал функцията на цар, ако не на практика, то поне на идеологическо ниво.

Ковачът заема специфично място в пантеона. Той познава както природните, така и космическите сили. Познавайки ги, той може да възпроизвежда космическия модел. Като пример може да се даде златният щит, изкован от бога-ковач Хефест. Всъщност, той е художествен образ на космическия модел – в концентрични кръгове и в различна последователност се разполагат зоните с различната степен на сакралност.

Ковачът създава един непознат досега свят – този на вещите, така той измества функцията на Великата богиня, прародителка, тъй като светът вече не възниква чрез раждане, а чрез правене. За пръв път начело на пантеона застава мъж, а не жена.

Ролята на ковача е определена като културна – именно той научава хората на много културни дейности – земеделие, занаяти, музика, поезия. Като пример може да се даде митът за Прометей, който открадва огъня и го дава на хората. В резултат на това човекът вече се различава от животните, тъй като той вече е способен да преработва храната, да превръща „природното” в „културно”. Самата дейност на ковача е показна за процеса на трансформация – рудата се превръща в метал, а металът – в предмет (оръжия, украшения). По този начин ролята на ковача се определя като медиатор между двата свята, а именно природа – култура.

Израз на културната дейност на ковача се запазва и в ролята му при създаването на социума. Именно той определя разделянето на обществото по полов признак – преди Хефест да направи жената, обществото е било изцяло мъжко. Тогава се определят и мъжките и женските дейности – за разлика от преденето, шиенето тъкането, ковашкият занаят е изцяло мъжки. Мъжкият занаят е опазван от досег с женското чрез множество забрани, опазван е дори и от женски поглед.

Занаятът на ковача е тясно обвързан със сакралната сфера. Митове разказват, че металите произлизат от други светове (водни, пещерни) и само ковачът има достъп до тях, т.е. той е този, който е запознат с тайната и е отговорен за нейното опазване. Знанието как да преминава между двата свята, как да пренася материали от единия в другия свят, е тайната, която той знае. Митологията е обвързана с пространствените отношения, те доказват още веднъж сакралната роля на ковача. Във вертикалната структура на света ковачът винаги заема междинно положение, защото той преминава между двата свята – хвърлянето на Хефест от морето на земята или водата; висенето между двата свята – Кави; умението да лети – Дедал. Ролята на този, който познава пътя между двата свята е голяма, понеже той е преминал трудностите, запознат е с тях, дори често е третиран като Бог (тракийско племе почита падналия Хефест именно като такъв).

В образа на ковача може да се наблюдава известно противоречие. Той притежава качества, които са противоположни едно на друго – мобилност и статика, но и двете са напълно обясними. В древногръцката митология Дедал е представен като странстващ занаятчия, който работи в Крит, Делос, Сицилия. Освен това, качеството динамичност е нужно на ковача, за да преминава през двата свята. Едновременно с това ковачът е представен и като статичен образ – той не напуска своята ковачница. Най-често неподвижността на ковача е представена чрез недъг – той е куц (Хефест, Вьолунд и др.). В случая, физическият недъг е знак за принадлежност към една занаятчийска група – ковашката. Този недъг също така е знак за постоянство, за необратимост на професионалният статус. Още повече – според митовете, работилниците обикновено се намират извън населените места – на остров (отново Хефест и Вьолунд).

Непринадлежността на ковача към нито един от световете е засилено от факта, че той е представян като чужденец. Хефест се озовава при траките, след като е захвърлен от Олимп, Дедал напуска Атина, за да работи в чужди страни, а на Балканите кукерите, които носят маската на ковача, винаги били представяни като цигани, което значи чужди. Така се подсилва образът на изолирания вътре в обществото ковач.

Позицията свой-чужд е засилена от факта, че ковачът обикновено е изгнаник, отритнат от обществото или пренебрегва редица норми. Тази позиция може да се разглежда и в семейно отношение – между ковача и майка му. Хера изхвърля сина си Хефест от Олимп – причината е, че той е куц и грозен. Другото обяснение е, че Хефест е извънбрачно дете, като по този начин той се нарушава нормите още преди да е роден. Така се ражда и митът за раждането на Хефест само от Хера, без намесата на мъж. Този модел е заложен и в преданията на индианците, където занаятчията е сирак, няма родословно дърво.

В семейно отношение ковачът не е по-щастлив и в брака. Пример отново е Хефест – неговата съпруга Афродита му изневерява с Арес; когато Хефест поискал за жена Афродита, тя не му позволила да я обладае. В митовете на Северна Америка всички занаятчии са наричани полу-мъже, т.е. не са способни на възпроизвеждане. В гроб 43 от Варненския некропол този модел е нарушен, тъй като един от намерените предмети е златен фалос, което говори, че починалият е бил запознат с брака.

В следствие на факта, че ковачът осъществява прехода природа – култура, тази професия се превръща в мъжка, като извежда мъжкото начало като водещо и определя структурата на обществото. Разглеждайки погребенията от варненския некропол забелязваме, че мъжките погребения са доста по-богати от женските.

Често династическите генеалогии започват от ковача. Ако ковачът не е заемал реално царския трон, то поне е заемал мястото на мъдреца и в йерархическата структура е бил по-високопоставен от шамана, или е изпълнявал функциите на жрец, съветник на царя. Ролята на ковача е толкова важна за функционирането на обществото, че ако той напусне царя, възниква опасност за обществото – Дедал напуснал Крит и бил търсен от Минос по целият свят. Може да се направи заключение, че ако царят въплъщава политическата и военна сила, то ковачът е притежателят на тайно знание, липсата на което прави силата на царя безполезна. В този смисъл ковачът е в сянката на царя, но той е и мъдрият съветник, без когото позицията на царя е застрашена.

Приликите със статута на царя се затвърждават, имайки предвид наследяването на занаята. Миниатюрните модели на ковашки инструменти от детските погребения показват, че наследяването вече е възникнало. Предавало се е сложно знание чрез тайни инициациони обреди, така знанието се предава от баща на син. Символично ковачът приема ученика за свой син и по този начин в занаята не може да проникне „чужд” човек.

Позицията на ковача, сравнявана с цар, е логична, след като през халколита металът е имал повече знакова, отколкото икономическа символика. Въпреки, че през живота на този свят наблюдаваме едно равнопоставено общество, което се вижда в архитектурата и имуществото, то в задгробния живот наблюдаваме осезаема разлика в начина на погребване на мъртвите. Предполага се, че социалните различия до този момент са били само на база идеология. За ролята на ковача съдим именно от тези погребения, които определено обуславят високия му статус, като дори го поставят на върха на йерархичната пирамида.

Източници[редактиране | edit source]

  • Иван Маразов, „Митология на златото“, ИК „Христо Ботев“, София, 1994, с. 21-61.
  • Славчев 2012: Д. Славчев. Керамиката като извор за погребалните

практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). – Collegium Historicum  T.2, София 2012, 11-27.

  • Ivanov 2000: I. Ivanov. Varna necropolis. The dawn of European

civilization. – In. Ivanon, Avramova – Treasures ot Bulgariq, vol 1 2000.

  • Ucko 1969:

P. Ucko. Ethnography and archaeological interpretation of funerary remains. World archaeology, 1969. 1, 207, 262-280.

Външни препратки[редактиране | edit source]