Веселие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Веселие
Веселие 42.333 N, 27.633 E (карта - карта - сат. снимка)
Данни ^*
Население:	915 ^[1]
Надм. височина:	117 m
Пощ. код:	8145
Тел. код:	05504
МПС код:	А (Б)
Администрация
Държава:	България
Област:	Бургас
Община: - кмет	Приморско Лиляна Димова (БСП)
Кметство: - кмет	Веселие Стойчо Карабинов (ПДСД)

промяна на тази таблица

Веселие е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.

[редактиране] География

Селото е разположено в долина близо до р. Ропотамо, а част от него и в Странджа планина, на около 30 км от Бургас по пътя за Приморско. Намира се на около 15 километра от два от най-красивите ни курорти - Приморско и Созопол.

[редактиране] История

Село Веселие

Село Веселие е създадено по време на турско робство към 1731 г. Земите около селото стопанисвал Съръм Бей, а неговите поданици си построили домове, в резултат на което възникнало селото. Старото му име е Съръмуса.

През 1861 г. в близост до селото се настанява група от черкези, изселени от Кавказ. Черкезите създават свое селище на име Ченгер, но всички опити на официалната турска власт да превърне кавказците в земеделци се провалят. Черкезите се отдават на грабежи, кражби на добитък, изнасилвания и убийства. По време на Руско-турската война от 1877-78 г. черкезите от село Ченгер участват в различни разбойнически шайки и тероризират местното население. Някои от тях са мобилизирани в армията на Мехмед Али паша, разположена в Североизточна България. След общото отстъпление на османската армия през зимата на 1878 г., черкезите от Ченгер напускат селото и се преселват в Турция.

[редактиране] Религии

Християнство. В селото има една църква, основно ремонтирана преди 6 години и един параклис.

[редактиране] Културни и природни забележителности

В селото се намира църквата св.Илия, а извън него - параклисът св.Константин и Елена. На възвишението Мара и лишанка се намира легендарният лишан на Мара (девойка, противопоставила се на волята на турците, маскирана като бунтовиник и убита на възвишението Мара и лишанка) - кръст, скован от 2 дървени пръчки и плоча със името на Мара. В близост до гроба на Мара се намира дръвче, което е на 900 години и въпреки всичко не може да израсте или да повехне. Възможно е обаче това име да е остатък от обичая Мара Лишанка, който се изпълнява в тази част на България.

[редактиране] Редовни събития

За празника на селото се чества първата неделя от месец Август или последната неделя от месец Юли. Като празненствата започват от събота с детски състезания, а в неделя се провеждат традиционните за района на Странджа народни борби, в които взимат участие дори чужденци.