Веселие
| Веселие | |
 Веселие
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 863 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 61,054 km² |
| Надм. височина | 117 m |
| Пощ. код | 8145 |
| Тел. код | 05504 |
| МПС код | А (Б) |
| ЕКАТТЕ | 10731 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община - кмет |
Приморско Димитър Германов (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Веселие Стойчо Карабинов (ГЕРБ) |
Веселие е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в долина близо до р. Ропотамо, а част от него и в Странджа планина, на около 30 км от Бургас по пътя за Приморско. Намира се на около 15 километра от два от най-красивите ни курорти - Приморско и Созопол.
[редактиране] История
Село Веселие е създадено по време на турско робство към 1731 г. Земите около селото стопанисвал Съръм Бей, а неговите поданици си построили домове, в резултат на което възникнало селото. Старото му име е Съръмуса.
През 1861 г. в близост до селото се настанява група от черкези, изселени от Кавказ. Черкезите създават свое селище на име Ченгер, но всички опити на официалната турска власт да превърне кавказците в земеделци се провалят. Черкезите се отдават на грабежи, кражби на добитък, изнасилвания и убийства. По време на Руско-турската война от 1877-78 г. черкезите от село Ченгер участват в различни разбойнически шайки и тероризират местното население. Някои от тях са мобилизирани в армията на Мехмед Али паша, разположена в Североизточна България. След общото отстъпление на османската армия през зимата на 1878 г., черкезите от Ченгер напускат селото и се преселват в Турция.
[редактиране] Религии
Християнство. В селото има една църква"Св.Илия", основно ремонтирана преди 6 години и един параклис.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В селото се намира църквата св.Илия, а извън него - параклисът св.Константин и Елена. На възвишението Мара и лишанка се намира легендарният лишан на Мара (девойка, противопоставила се на волята на турците, маскирана като бунтовиник и убита на възвишението Мара и лишанка) - кръст, скован от 2 дървени пръчки и плоча със името на Мара. В близост до гроба на Мара се намира дръвче, което е на 900 години и въпреки всичко не може да израсте или да повехне. Възможно е обаче това име да е остатък от обичая Мара Лишанка, който се изпълнява в тази част на България.
[редактиране] Редовни събития
За празника на селото се чества първата неделя от месец Август или последната неделя от месец Юли. Като празненствата започват от събота с детски състезания, а в неделя се провеждат традиционните за района на Странджа народни борби, в които взимат участие дори чужденци.
[редактиране] Личности
- Стоян Тричков - избрал името на селото
- Георги Попов
- Георги Мавродиев,
- Апостол Карамитев,
- Божидар Димитров - директор на Националния Исторически Музей,
- Яни Васърмолу- един от първите трайно заселили се в селото.
[редактиране] Литература
Книгите на Георги Мавродиев: "Весело Веселие", "Весело за веселийските снахи и зетьове" и др.
